Статии

„Не мога, не ми се получава, не съм способен..“ – Заучена Безпомощност

„…и завързват  малкото слонче за голямо дърво с дебела верига, която то не може да скъса. Е, то се опитва, но скоро осъзнава, че усилията му са напразни…После заменят веригата със здраво въже – не, че младият слон се опитва да се освободи, но така, за всеки случай. А след известно време слагат обикновена връв – тя, естествено, не може да удържи слона, но това вече не се налага – той вече е „вързан“ – знае, че не може да постигне нищо и дори и не се опитва. Инстинктът му за свобода е  блокиран.

Тази тънка връвчица при хората се нарича „не мога“, „не ми се получава“,“аз не съм способен“.

Когато хората вярват, че са безсилни да контролират какво им се случва, те започват да действат безпомощно. Тази концепция се нарича „заучена безпомощност“, защото не е нещо, с което някой се ражда – никой не се ражда с вярването, че не може да контролира заобикалящата сe среда и че е безсмислено дори да се опитва.

Това научено поведение се обуславя от преживявания, при които човек или наистина e нямал контрол над обстоятелствата, или е смятал, че това е така.

Когато многократно се повтаря  неприятна или болезнена ситуация, над която изглежда, че нямаш контрол, идва момент, в който просто се отказваш от самата идея, че евентуално би могъл да избягаш от затрудненията си. След като „се научиш“ да си безпомощен пред обстоятелства, които са извън твоя контрол,  приемаш всичко, което ти се случва като нещо, на което не можеш да повлияеш, дори когато обстоятелствата са се променили достатъчно и ти предлагат изход.

Нали се сещаш за онзи приятел, който е първокласен специалист, но от години работи за жълти стотинки? Или за онази братовчедка, която живее с мъж, когото не обича и от когото не спира да се оплаква, но продължава да стои в тази връзка?

Но всъщност заучената безпомощност  не е синдром, а често става черта на характера (ситуационна или постоянна), която човек придобива след няколко неуспешни опита да промени ситуацията към по-добро. Той започва да вярва, че  няма да успее и започва само пасивно да гледа какво се случва.

Човек може да „научи“ безпомощност като възрастен (под въздействието на някои негативни обстоятелства, с които не е могъл да се справи) и  най-често тази реакция е временна и насочена към определени събития.  А в детството ? Мартин Селигман отбелязва, че заучената безпомощност се формира  около осмата година – ако детето е преживявало травмиращи събития, от които не е имало възможност да се защити ( обиди от родители, съученици..); смърт на любим човек или домашен любимец; сериозно заболяване, развод или родителски скандали; както и неизчерпаемото желание на много родители  да направят всичко за и вместо децата си (да събират играчки, да почистват леглото, да облекат дрехите, обувките). Подобни преживявания  формират вече лични качества – изолация, емоционална нестабилност, възбудимост, песимизъм, плахост, склонност към вина и самообвинение, ниска самооценка и ниско ниво на претенции, безразличие, пасивност и липса на креативност.

Човекът със заучена безпомощност е убеден, че не може  да повлияе на живота си. Той няма да види възможностите, дори и да му ги поднесат на тепсия. Той винаги ще намери извинение: „Другите ще успеят, но аз не мога“ ; „Не мога да си го позволя.“; „Защо да се опитваам, като нищо няма да се получи.“ ; „Винаги съм бил такъв и не мога да се променя;“

Когато човек вярва, че не е в състояние да контролира ситуацията, той спира да е активен за преодоляване на проблема. Очевидно заучената безпомощност значително намалява качеството на живот и  може да се прояви във всяка област и да се превърне във верую за цял живот, превръщайки човек във вечна жертва на ситуацията. Защото тогава той започва да вярва, че успехът е случаен, а провалът е по негова вина, че всичко добро, което му се случва, не е поради неговите действия, а щастливо съвпадение, че неуспехите го преследват само, защото той не е достатъчно умен, амбициозен и упорит.

(В страна, в която гражданите са ограничени в действията си и не могат да защитят правата си, явлението заучена безпомощност е нещо обичайно. Хората си мислят например: „Няма да заведа дело, защото така или иначе ще загубя“. Това състояние на безпомощност преминава в други области на живота, човек престава да вярва в собствените си сили и живее на принципа „бездействието е норма“.)

Как да се справим със заучената безпомощност?

1. Установи връзка между действия и резултати.

Винаги търси връзка между това, което си направил и това, което си получил. Това се отнася, както за положителни, така и за негативни събития. Трябва да разбереш какъв е твоят принос за точно този резултат. Важно е да не спираш да действаш.

2. Приемай неуспеха.                                                                                     

Ако имаш неуспехи, това означава, че действаш. Не става без провали, освен това те ни учат да не правим грешките отново. Провалът е опит, който ни води до успех.

3. Бъди оптимист.

Според Селигман песимистите са по-склонни да са заучено безпомощни, в сравнение с оптимистите, тъй като имат различен поглед за причините за определени човешки действия :                                                            

Песимистът:“ Не успях да реша задачата, защото съм глупав“. ( приписва отговорността навътре, към себе си)

Оптимистът: „ Не успях да реша задачата, защото времето беше твърде кратко, само още малко и всичко би се получило.“(външно приписване)

Песимистът:“ Никога и никой не е искал да ми помага, така е още от училище, защото всички са против мен“ (стабилна атрибуция)

Оптимистът:“ Днес на него не му беше до мене, защото имаше тревоги за сина си, а това беше по-важно от моя проблем“.( временно приписване)

Песимистът:“ Не знам как да общувам с хората, никой не ме слуша, защото не съм интересен и забавен“ (глобална атрибуция)

Оптимистът:“ Трудно ми е да общувам с този човек, защото той има съвсем различен възглед за живота.“ (конкретно приписване)

Мартин Селигман и психологът Алберт Елис са разработили метод за това как да реагираме адекватно на неприятни ситуации:

Ситуацията. Опиши я безпристрастно :“ Закъснях за важна среща“.

Твоят поглед към ситуацията, твоето убеждение. – Кажи какво мислиш за тази ситуация :“ Тръгнах по-рано, но автобусът се счупи и после попаднах в задръстване. Общественият транспорт е отвратителен, а задръстванията са постоянни заради неопитни шофьори.“

Последствията.  Помисли си какви чувства и емоции  идват от твоето убеждение:“ Бях много ядосан, развиках се на един пешеходец, целият ми ден се скапа. Никога повече няма да ходя с автобус на работа“

Вътрешен диалог. Обсъди със себе си реакцията към ситуацията: „ Ядосан ли съм? Попаднах в участък от пътя, който беше в ремонт, общественият транспорт е редовен, но преди важни срещи трябва да планирам няколко маршрута, за да не изпадна отново в подобна ситуация“.

 И накрая. Опиши как се чувстваш, след като си анализирал реакцията си:“ Успях да се справя с гнева и ми стана по-лесно. Радвам се, че успях да погледна на ситуацията разумно“.

Ако редовно анализираш всяка ситуация по подобен начин, ще се научиш трезво да оценяваш случващото се и ще започнеш да се измъкваш от капана на заучената безпомощност.

 А когато не можеш сам да се справиш с проблема, тогава е най-добре да  се свържеш със специалист. Заучената безпомощност е сериозен проблем, който не бива да се игнорира.

Автор: Светлана Сотирова-Психолог, Психолог-терапевт

Подобни постове:

Leave a Comment