Продължете към съдържанието

„Зелен флаг“ – 30 сигнала за професионално отношение на психолог и психотерапевт към клиент.

Разбира се има и сигнали, които можем да наречем „зелен флаг“ за професионалното отношение на *психолог и психотерапевт към клиент. Кои са те?- ще можете да прочете в следващите редове:

Но, нека отново да кажем нещо важно, точно, както в статията за „Червен флаг“ – 30 сигнала за непрофесионално отношение на психолог към клиент. – “Добър” психолог и *психотерапевт е много относително понятие, тъй като това дали е добър или лош един психолог не се основава на личните му качества, а от начина му на свързване с клиента и уменията му за работа с процесите в терапията. Освен това, разбира се е много важно да се знае кога говорим за психолог, кога за консултант, кога за терапевт, за да знаем точно как да „оценяваме“ професионализма на дадения специалист.

Но все пак, въпреки всички относителни причини и условности има някои неща, които са доста добър ориентир дали избраният специалист е добре обучен и професионално формирал се терапевт.

30 умения, който един добър психолог и психотерапевт е развил у себе си:

  1. Знае кога и как да въведе „експертни знания“ по подходящ начин и отчита влиянието им върху терапевтичния процес. (Например: Ако клиентът е подложен на висок стрес в работата си и има нужда да чуе повече за механизма на стреса и реакцията “бий се или бягай”.)
  2. Балансира между необвинителна позиция и такава, която помага на клиента да поеме отговорност за своите действия, когато това е необходимо. (Например: Ако клиентът има усещането, че нищо не зависи от него и е подвластен на случващото се с него е важно да бъде подкрепен в това да усети способността си да излезе от чувството на не справяне.)
  3. Поставя под съмнение собствените предразсъдъци и убеждения. (Например: Ако има разминаване между вярванията на клиента и вярванията на терапевта – с приоритет са тези на клиента.)
  4. Взима предвид всички аспекти на взаимоотношенията, които възникват в хода на терапията. (Например: Как и по какъв начин бива възприеман от клиента? От семейството? От приятелския кръг? Как се чувства клиентът по време на сесията?)
  5. Справя се с неочаквани събития и ситуации, като използва теоретично и практическо знание. (Например: Ако по време на сесията клиентът получи паник атака)
  6. Поддържа последователността на терапията като избягва неподходящи превключвания между различни теми. (Например: Ако клиентът говори за своите страхове, то въпросите на терапевта да са свързани с тази тема и същата тема в различните сфери от живота на клиента.)
  7. Взима предвид проблемите, които клиентът поставя имплицитно или експлицитно или които стават очевидни в процеса на интервенцията. (Например: Ако клиентът идва с желанието си да работи върху своята нерешителност, което той ясно заявява, то терапевтът да може да открие какво е скрито под тази нерешителност и това също да е тема на сесията.)
  8. Открито дискутира обратна връзка от клиента, която изразява загриженост по значими аспекти на терапията. (Например: Ако клиентът избягва определена тема, която се явява ключова за ефективността на терапията, терапевтът е важно да се интересува за притесненията на клиента да говори по този въпрос)
  9. Открива и да откликва на косвени сигнали от страна на клиента, които показват, че той има притеснения, свързани с важни аспекти на терапията (Например: невербално поведение, вербални коментари или значими промени в начина, по който клиента откликва на задаваните въпроси)
  10. Идентифицира кога клиентът има затруднения да даде автентична обратна връзка. (Например: Ако клиентът говори само това, което той си мисли, че терапевтът очаква да чуе от него, а не изразява това, което наистина преживява).
  11. Осъзнава и откликва на емоционалните промени, които стават във всяка сесия, като поддържа оптимално ниво на емоционално напрежение – (Например: Ако клиентът е в този етап на терапията, в който се чувства демотивиран и/или обезсърчен, то той е важно да бъде подкрепен в това да изрази преживяването си и да се отвори пространство за коментиране на промяната, към която е насочена терапията.)
  12. Поддържа и споделя интерперсоналната перспектива на проблемите и на възможните им решения (Например: Ако клиентът се чувства в задънена улица и има нужда от нови идеи за разрешаване на проблемът или има нужда да чуе как изглежда ситуацията от друга гледна точка.)
  13. Разпознава и работи със силните страни на клиента. (Например: Клиентът умее да разказва истории или е повече логичен и използва причинно-следствени връзки, или изразява най-добре себе си през рисунка, или използва метафори, или работи с примери и т.н)
  14. Знае кога и как да излезе от терапевтичната рамка, когато това е нужно (например, когато клиентът е в риск) и да направи тази промяна на позицията ясна и разбираема за клиентите.
  15. Формулира интервенции. (Например: задачи извън сесиите)
  16. Умение да се работи с емоционалното съдържание на сесията – (Например: Когато клиентът говори, освен думите и невербалните сигнали на тялото, терапевтът “слуша” и с каква емоция разказва клиентът и отправя въпроси към това, което се случва с вътрешния свят на клиента.)
  17. Задава въпроси, които водят към процесно, а не към съдържателно ниво – Умение да се използват гъвкав стил на използваните въпроси, така че те да съответстват на терапевтичните намерения (включително линейни и кръгови въпроси) – (Например: Когато клиентът разказва за някоя ситуация, която го е напрегнала, терапевтът да се интересува не само от фактите – тоест “какво се е случило?”, но и от преживяването – “какво е влиянието на случилото се върху клиента?”
  18. Работи с различни нива на емоции. (Например: силен гняв, силна тъга, силен страх или апатия, потиснатост, безсилие)
  19. Използва терапевтични умения при приключване на терапията.
  20. Спазва неутралност по отношение на различието във властта, включително пол, етнос, възраст, класа, сексуалност и инвалидност.
  21. Извлича теми и ги изследва през времето и контекстите, както във връзка с клиентите, така и със себе си. (Например: Коя е основната тема, за която говори клиента – И ако темата е “тревожност” – Какво прави тази тема важна за него? С какво е свръзна тази тема? Как тази тема участва във взаимоотношенията на клиента с другите? Как влие върху различните сфери от неговия живот?
  22. Отправя адекватни предизвикателства към патерните и процесите. (Например: Ако клиентът е влязъл в “коловоз” )
  23. Борави адекватно с езика и думите, които използва. (Например: създава послание с думите и въпросите )
  24. Спазва етиката. – Умение да се съобразяват етични и юридически въпроси
  25. Оценява ефективността и ограниченията на терапията – (например: дали се налага да се включат и други специалисти като психиатър, лекар)
  26. Осмисля влиянието на личния опит върху практиката и мисленето.
  27. Себерефлексия – Умение да наблюдава и отреагира собствените ограничения и умение те да се изследват и променят.
  28. Осмисля ефекта, който има върху семейството/клиента.
  29. Успява да разбере гледната точка и възгледа за света на клиента – умение да се схване начинът, по който клинтът разбира себе си и света около него.
  30. Управлява терапевтично време. (Например: Не задава въпрос, който би отворил пространство клиентът да разсъждава и преживява, когато вижда, че остават 10 мин. от сесията.)

Разбира се има и още много умения, които можем да наречем „зелен флаг“ за професионалното отношение на *психолог и психотерапевт към клиент, тази статия съвсем не претендира, че това е всичко, което може добрият психолог и психотерапевт, но са акценти, които по един или друг начин са част от всяка терапия.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *