Статии

Защо се страхуваме да бъдем щастливи?

  • -А, какво е щастие?

– Щастието няма определение.

„Щастието за мен не е щастие за вас и вашето щастие, никак не е мое. И никой, всъщност не знае какво е щастие, но само аз знам за мене, то какво е.„

В живота няма по-субективен аспект от „щастието“. Това може да се окаже проблем, понеже ние всички го търсим, но много малко от нас знаят какво е. Още повече, не знаем какво точно значи щастие за самите нас.

Определяме щастието си, най-често чрез сравнения от социалното си обкръжение. Например, ако имам тази кола и посетя онази държава, и работя ето такава работа, то няма начин да не съм щастлив. Та, те изглеждат щастливи… Реално в желанието да имаме тези неща няма нищо лошо, но това никак не гарантира, че ще бъдем щастливи, имайки ги. Времето, което отделим да определим какво би представлявало нашето щастие и причините, поради които не си го позволяваме, би било също толкова успешно, колкото и годините прекарани в преследване на „щастието“, което имат другите.

Защо не трябва да го търсим постоянно!?

Една от най-големите опасности при „търсенето“ на щастие е илюзията, че е адекватно човек да е щастлив постоянно. Това не само е нереалистично, защото щастие просто не е адекватен отговор за всички ситуации и периоди през живота ни, но то е и нездравословно, защото непрестанното търсене на щастие има точно обратния ефект.

Например, искаме да имаме точно „ето тази“ работа- ние се стараем, работим, мислим за това, планираме, полагаме усилия и енергия, защото вярваме, че ако я имаме ще сме щастливи – но, междувременно, не се радваме на други неща, притесняваме се, че не се получава, притесняваме се защо не сме щастливи, забравяме, че в живота има и други смислени аспекти, които всъщност, преди са ни носели щастие. Ето тук – може да заместите „ето тази“ работа, с абсолютно всичко друго, което превръщате в единствен символ на щастието си или с нереалистичното желание да сте щастливи 24/7.

 

„Чудя се дали страховете някога наистина изчезват, или просто губят силата си над нас.“

-Вероника Рот

Но всъщност, защо се страхуваме от него?

Разбира се, за някои хора това не важи, защото те никога не се страхуват от абсолютно нищо

Но все пак, вглеждайки се навътре в себе си, може да забележим, че поведението ни спрямо това, което би ни правело щастливи, не е точно такова каквото ни се иска да бъде. Дори във вашия речник да липсва думата страх, може би просто го наричате по друг начин. Може би е някои от следните „начини“:

Перфекционизъм

Хората със склонност към перфекционизъм изграждат живота си чрез поставянето на стандарти, често недостижими, които да определят щастието им. От една страна, чувството, че „нещо никога не е достатъчно“ не им позволява да се радват на случващото се в живота им, а от друга страна, перфекционистът може да асоциира моменти на щастие с мързеливост и непродуктивност, както с фрази от сорта „Ще се радвам, когато вече е напълно завършено.“

Перфекционизмът, в чести случаи, се дължи на свърх-изискващ родителски стил, при който строгата дисциплина е задължителна, а очакванията от детето нереалистични. Това, често го учи да свързва щастието единствено с постижения, успех, работа… Не е изключено, такива хора да използват рационализация под формата на вменен реализъм или практицизъм, а именно „Животът просто е гаден. Няма време за такива неща. Следователно се очаква и аз да не съм щастлив“. Характерно е и такъв човек да изпитва вина при моменти на щастие, заради дълбокото чувство, че не го е заслужил с действия или че това, което е направил не е достатъчно, за да бъде щастлив.

Вина

Това е реакция, която е характерна, не само за перфекционистите, множество хора избягват моменти на щастие поради ирационално чувство за вина. Например, изборът човек да е щастлив сега, може да означава прекъсване на отношения с някого, към когото се чувстват отговорни. Ако това е родителска фигура, скъсването на връзката към тях с цел по-щастлив и независим живот, непременно би породило вина, колкото и да са нездравословни отношенията. Вината може да произлиза и от минали негативни събития, за които човек да се чувства отговорен, и сега в настоящето да продължи да носи това, решавайки, че не заслужава щастливи моменти.

Да смяташ, че не заслужаваш щастие, много рядко е осъзнато чувство, което обаче е пряко свързано със самооценката. Всъщност, често то е замаскирано, като чувство, че човек би бил егоист или безотговорен ако потърси собственото си щастие.

Преди да отхвърлите вината или чувството за заслуга, като пречка за щастието си, помислете колко често Ви се случва да мислите по следните начини:

  • Аз обичам да правя другите щастливи.
  • Грижа за се за останалите, което е достатъчно.
  • Първо ще се погрижа за другите, преди да се притеснявам за собственото си щастие.
  • Не искам да съм център на внимание, затова…
  • Не е редно, иначе бих бил егоист…

 

Самооценката играе голяма роля при търсенето на щастие и при други обстоятелства.

Например, представата, която има човек за себе си, колкото и да е негативна тя, се усеща като позната, сигурна и удобна. Това може да звучи като: „Аз съм неспособен. Не заслужавам. И без това нищо няма да стане… “ Когато се наложи човек да се изправи срещу тази представа за себе, с цел търсене на щастие, се предизвиква тревожност и страх. Това е така понеже се налага човек да излезе от тази „зона на комфорт“, която е неговата самооценка. Начинът, по който сам вижда себе си или другите са го виждали, дълго време, ще бъде разбит. Това е крачка, която плаши множество хора. Още повече, тази комфортна зона предполага, че човек ще положи усилие да бъде активен в своето „излизане“ от нея, а това е отговорност, която не всички хора искат да поемат. Именно, отговорността за собственото си щастие. Често, хората избират да оставят тази отговорност на живота или на другите и просто да се носят по течението, и така приемат това, което им се случва, повечето пъти неща и ситуации, които ги правят нещастни.

Да се противопоставиш на собствените си съпротиви и негативна представа за себе си, би означавало да се изградят нови, здравословни начини на поведение, гъвкави граници и отношения, отвореност към външния свят и хората и тн. Това е нещо, което предизвиква тревожност и страх и най-вече неудобство за хората, свикнали да живеят така дълго време.

Например, ако едно излизане с приятели би те направило щастлив, но реалното организиране на такова излизане ти се струва много „сложно“, отмяната му , би донесла временно облекчение на тревожността, предотвратявайки и щастие и нещастие. Проблем става, когато това поведение се повтаря за всяко едно излизане или за всички нови срещи или преживявания извън рамката, която ни е позната. Дори всеки един скандал с близък, ако се чувства достатъчно познат като процес, може да е за предпочитане, вместо изграждането на нови реакции и поведение, което е отговорност.. което е непознато.. което е страшно…

Не трябва да се страхувам. Страхът е убиецът на ума. Страхът е малката смърт, която води до пълно унищожение. Ще се изправя пред страха си. Ще позволя да мине върху мен и през мен. И когато премине, ще се обърна навътре, за да видя пътя му. Където страхът е отминал, няма да има нищо. Ще остана само аз.“

-Франк Хърбърт

Автор: Моника Ройдева

Източници

Peter Lambrou Ph.D. – „Is Fear of Happiness Real?“

Deepak Chopra & Kristina Tracy – “On My Way To A Happy Life.”

Lisa Firestone Ph.D. – “Conquer your critical inner voice: A revolutionary program to conquer negative thoughts and live free from imagined limitations.”

 

Подобни постове:

Leave a Comment