Статии

Защо е важно да бъдем емоционално интелигентни?

Помните ли съучениците си в средното образование? Някои от тях са се отличавали с изключителни оценки, други – някак непостоянни в резултатите, а трети – винаги неподготвени. Обикновено още от гимназиална възраст често прогнозираме бъдещето, служейки си с оценките като отправни точки, но на практика – нито всички слаби ученици се провалят в живота, нито всички отличници жънат само успехи.

Ето как науката обяснява това: Според американския психолог Даниъл Голман, авторът на бестселъра „Емоционалната интелигентност“, академичната интелигентност няма нищо общо с емоционалния живот и хората със забележителна умствена компетентност могат „да заседнат в плитчините на бурните страсти и непокорните импулси“. Така, дори хора с висок коефициент на интелигентност могат да се окажат изключително затруднени да се справят с живота си.

„Емоциите са като обектив. Те дават фокус на думи и идеи, които иначе биха останали невидяни и нечути.“
Честър Карас

Дори поддръжници на първостепенната важност на IQ по отношение на успеха в живота като Ричард Хърнстийн и Чарлс Мъри признават, че връзката между отличните резултати от изпитите и успешното управление на собствен бизнес например, е нищожна и се дължи по-скоро на всички други умения, които човек ще приложи”. Именно тези „други умения“ наричаме емоционална интелигентност:

Способност за разбиране и управление на емоциите, както на собствените, така и на другите, в полза на по-удовлетворителни и устойчиви социални взаимоотношения.

За разлика от коефициента на интелигентност, зад който има почти 100 години изследвания сред безброй хора, емоционалната интелигентност (EQ) е сравнително ново понятие. Никой не може да даде категоричен отговор до каква степен именно тя определя разликите между житейската реализация на отделните индивиди, но данните недвусмислено сочат, че тя може да е също толкова значима, колкото и IQ, а понякога дори и повече.

Когато става дума за успех в професионалната сфера, темата за лидерството винаги е изкушаваща. Изследванията сочат, че емоционалната интелигентност е определящ фактор и за успешния лидер. Едно добро обобщение на лидерството го определя като пове­дение, което отчита ценностната система на хората и техните интереси, мотивира ги да изпълняват възложените им задачи по най-добрия начин, така че да развиват творчеството и потенциала си в полза на компаниятаПовечето хора разбират под потятието „лидер“ (от англ. „водач“):

Човекът, на когото вярват и който ги вдъхновява; този, който с лекота подпомага постигането на екипните цели по елегантно-невидим начин, като че успехът е естествен резултат от общите усилия.

Психолозите виждат наличие на взаимовръзка между емоционалната интелигентност и лидерството през четири ключови качества на лидера, а именно:

  1. Емоционално интелигентният лидер е автентичен – той е това, което виждате и като морал, и като поведение. Неговият подход се отличава с честност, поставя задачите винаги ясно, зачитайки качествата и достойнството на служителите.
  2. Освен това е и добър менторзащото умее да подпомага израстването на служителите и благодарение на това те имат мотивация за постигане на все по-високи резултати.
  3. Емоционално интелигентните лидери умеят да предизвикват инсайт (прозрение, догадка), назовавайки целите и виждането си за перспектива. По този начин служителят знае каква е посоката на компанията и вижда ясно къде е неговото място в тази обща концепция. Така всеки разбира, че наистина е част от нещо по-голямо и работата му си струва. Екипът на такъв лидер е вдъхновен да бъде по-ефективен, защото резутатите от усилията им са видими и са дело на всички.
  4. И не на последно място – тези лидери са иновативни, защото умеят да поемат рискове в полза на нови възможности. По този начин се провокира креативността и инициативността на служителите и новото знание се възприема като ценност, а предизвикателствата – като възможности за растеж.

Емоциите са движещата, активиращата сила, която ви позволява да превърнете решенията си в действие. Трябва да контролирате и управлявате емоциите, а не да ги елиминирате.“
Наполеон Хил

IQ отдавна не е атестат за успеха на хората, защото няма скала за себепознанието, емпатията, екипността, самоконтрола… Умствената компетентност не ни информира за „човека“, който стои зад железния интелект.

Живеем във време, което надскача изискванията за умствена компетентност и чиито отговори намираме в EQ – коефициентът за емоционална интелигентност. Оптимистичен е фактът, че това е способност, която може да бъде развивана и както трупаме знания и опит, така можем да се самоактуализираме, научавайки първо повече за себе си, а едва след това – и за другите.

Автор: Женя Радева-психолог, психолог-консултант

Използвана литература: Goleman, D. „Leadership: the power of EI“

Подобни постове:

Leave a Comment