Статии

Защо искаме нещата, които не можем да имаме?-психологическа статия

Да искаш нещо, което не можеш да имаш е толкова естествено, колкото естествено е и слънцето да изгрява сутрин. Независимо дали осъзнаваме влиянието на този процес, дали му се поддаваме или дали получаваме в крайна сметка това, което желаем.

Най-актуалния пример за това поведение – в карантина сме вече от два месеца – в края на първия месец вече започваме да искаме да излезем да разхождаме кучето, да катерим върхове, да гледаме моноспектакли.

А всъщност, ние нямаме куче, страх ни е от високо и нито веднъж преди не сме гледали или проявявали интерес към моноспектакли.

Какво се случва? Нещо, което никога преди не сме искали изведнъж става желано от нас, просто защото в момента не можем да го имаме. 

Причините, поради които този механизъм се задейства в нас може да са много индивидуални. Точно затова обикновено, ако някой ни конфронтира спрямо желанието ни, първата ни реакция винаги е да рационализираме. Тоест, ние винаги сме готови с набор от „рационални“ причини защо може би искаме точно това нещо, независимо, че в момента не можем да си го позволим или идва с морални особености, или нямаме физическа възможност да го осъществим.

Най-известната психологическа тактика в рекламата е да представиш нещо, като че ли е ограничено: лимитирани серии, ограничено време за намаление, количества на изчерпване и др. Това ни влияе като потребители и често нашият отговор е „Трябва да го имам сега, защото ще свърши“ – тоест няма да мога да го купя, когато аз искам, някой друг отнема моя избор, за това кога ще мога да си купя това нещо.

Това е обяснимо от така наречената „reactance theory“ в психологията.

Когато някой/нещо заплашва възприятието на свободата ни (свободен избор/свобода на поведение), ние реагираме, чрез „съпротивление“ с идеята да възвърнем възприятието си за свобода (ще го купя = никой не може да ме ограничи да го имам, защото вече го притежавам).

Правило при „теорията за съпротивление“:

Колкото по-важна е за мен свободата или избора ми, който бива заплашен– толкова по-силна е реакцията на съпротива.

Целия механизъм, разбира се, не се случва съзнателно. Много често хора, в нашия живот се опитват да ни накарат да направим нещо, което те искат чрез така наречената „обратна психология“. Това обикновено е провал, именно защото ние можем да усетим, че ни се случва – тоест става на съзнателно ниво.

Наред с това, под механизма „да искаме, онова което не можем да имаме“ стои най-вече нашата потребност за контрол.

И по-скоро нашето възприятие за това, доколко ние притежаваме контрол над ситуацията или до каква степен това, което ще получим ще ни възвърне чувството за контрол?

Това при нас се заражда, като естествен процес още в тийнейджърските години – така наречения тийнейджърски бунт. Родителите забраняват дадено поведение, децата отговарят, като правят точно забранените им действия.

Разбира се, в този период има много фактори, които влияят за развитието на тийнейджъра и поведението му, както и процеси, които се случват ментално и интелектуално. Не можем да сведем тийнейджърското поведение само до потребност за контрол.

Но тази потребност играе една от основните роли. Самия бунт има за цел, детето да се отдели като самостоятелна личност и част от това е да се бунтува срещу авторитета, който ограничава свободата, избора и контрола му над собствения му живот. 

Възприятието за контрол играе най-голяма роля при механизма на „искам, онова което не мога да имам“ най-вече, когато човек се възприема като безсилен (без контрол) в други ситуации от живота си.

Тогава се включва този естествен процес да искаме да контролираме околната си среща, понеже когато контрола е в нас ние можем да изградим една сигурна за нас среда. Събитията в живота ни ще зависят от нас и по този начин тревожността ни намалява, а сигурността ни се увеличава.

Чувството за сигурност е една от най-дълбоките потребности на човека и ние сме в постоянно търсене на това възприятие за стабилност и сигурност.

Проблемът е,  че често заради потребността ни за контрол правим това „изместване“ на желанията ни- например: нямам контрол над случващото се в работата ми, безсилен съм да направя каквото и да е = започвам да колекционирам нещо.

Тоест, ако в една сфера на живота си нямам контрол, аз несъзнателно търся да си го върна, в друга сфера и създавам дадено желание в себе си. По този начин, получавайки желанието си, връщам и усещането си за контрол.

Много често този механизъм може да звучи и като следните рационализации:

– Аз харесвам недостъпни хора, обичам играта.

– Егото ми не позволява.

– Аз трябва да имам последната дума.

– Не могат да ми кажат, че няма да стане…

– Не могат те да ме отхвърлят. Аз трябва да го направя.

 – Ако имам това нещо – ще се почувствам по-добре.

– Просто ми трябва ми още един чифт обувки.

А какво се случва, когато получим това, което искаме?

Най-често, вече спираме да го искаме.

От една страна, поколението ни живее с нагласата, че имаме много възможности, че заслужаваме всичко и с идеята, че можем да постигнем всичко. Съществува едно презадоволяване, което много бързо притъпява емоцията от новата покупка или от постигнатото. Резултатът от това е, че „достатъчно, никога не е достатъчно“ и оставаме неудовлетворени независимо какво получим.

Но в крайна сметка всъщност, една от основните ни потребности, като хора, е да имаме липси.

Липсите в живота ни създават динамиката, която ни развива. Без да усещаме липси или желания, живота ни остава в застой. Антропологът Хелън Фишър наскоро стига до заключението, че мозъка ни произвежда много повече количество допамин (един от невротрансмитерите отговорни за удоволствието), когато човек чака повече и повече за да получи желаното от него нещо.

Ние имаме естественото желание просто да „желаем“, тоест да имаме липси. Не е изненадващо тогава, че често се чувстваме много по- „живи“, докато сме в процеса да искаме нещо, а не след като го получим.

Ако целта ни е да спрем да желаем нещо, може би е добре да се обърнем към себе си и наистина да се запитаме каква е истинската причина?

Какво в живота ни не е под наш контрол? Какво ще получим, след като се сдобием с това нещо? Дали наистина го искаме или ни харесва това състояние „да си в желание“ на нещо? Отмества ли това наше желание фокуса ни от нещо друго, което се случва в живота ни?

Автор: Моника Ройдева

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment