Статии

Вменяване на чувство на вина – форма на психологическа манипулация

„Вината е емоционално състояние, при което преживяваме конфликт за нещо, което сме направили, а вярваме, че не е трябвало да правим ( или обратното, не сме направили нещо, за което вярваме, че е трябвало да направим). Този конфликт може да създаде чувство, което „не си отива” лесно и може да е непоносимо. Понякога  чувството за вина може да стане толкова силно, че да те погълне и да е трудно да го управляваш.

Удивително е колко бързо вината може да проникне в най-малките, безсмислени неща в нашия живот. Вината е емоционален предупредителен знак, който повечето хора научават чрез нормалното си детско социално развитие. Нейната цел е да ни подаде сигнал, когато сме направили нещо нередно, да ни помогне да развием по-добро чувство за собственото си  поведение и как това засяга самите нас  и другите.

Най-общо – вината е чувството, което преживяваме, когато действаме против своите ценности и убеждения. Можем да преживяваме вина, както на емоционално, така и на когнитивно ниво.

Вината ни подтиква да преразгледаме поведението си, за да не повтаряме една и съща грешка.“

Цялата статия за „Сляпата сила на вината“ ,тук.

Аз: – Не се чувствам виновен.

Г-н Х: – А трябва!

Ние сме израснали и сме закърмени от чувството на вина – от родителите, от учителите, от обществото, от семейството, дори от приятелите, колегите, шефовете ни…

Ако до един момент чувството за вина е вид регулатор на поведение, обаче, то в следващия момент може да се превърне в средство за манипулация и злоупотреба с нашите емоции, мисли и  поведение.

GUILT TRIP е термин, употребен за първи път през 1967 г., който обозначава преживяването на силно чувство на вина, което е било „вменено от вън“. Джордж К. Саймън интерпретира Guit trip-a  като особен вид тактика за контрол.

Guilt trip-a или вменяването на чувство на вина е психологическа манипулация и форма на пасивна агресия.

В ежедневието ни и в живота ни като цяло, често се сблъскваме с непознати, приятели или наши близки роднини, които си служат точно с този вид манипулация: вменяване на чувство на вина.

Ето десет признака, по които можем да е ориентираме дали ни вменяват чувство на вина:

1. Имате чувството, че винаги разочаровате някого.

Ако се чувствате така, сякаш никога не можете да направите нищо правилно, колкото и да се стараете, тогава шансовете някой да ви вменява чувство на вина са големи.

Човекът, който използва тази тактика върху вас, ще ви накара да се почувствате сякаш не сте достатъчно добри, че сте непохватни, несхватливи или не отговаряте на техните високи стандарти. Следователно, трябва да има нещо нередно с вас.

2. Всичко е ваша вина.

Обвинявате ли себе си за всичко, което се обърка? Склонни ли сте да приписвате лошото поведение на други хора директно на вашите действия? Вие ли сте „лошият“ във всяка ситуация?

3. Постоянно ви сравняват с други хора, които са по-добри.

„Другите“ са винаги по-интелигентни, по-добре изглеждащи и по-внимателни.

Да бъдеш сравняван с други хора е често срещана тактика за манипулиране през чувството на вина. Това сравение ви кара да чувствате, че не сте в съответствие с „високите стандарти“ и се чувствате, така сякаш сте длъжни да станете „по-добри“, защото сега сте „лоши“, а кой обича „лошите“?

4. Поставят ви условия.

От вас се очаква да направите всичко, без да имате опция да не се съгласите.

Например, съпруг, който чисти с прахосмукачката  от време на време може да го прави само, за да може да каже, че винаги го прави, а вие никога не вършите никаква домакинска работа. След това ще се очаква да вършите всички домакински работи без оплакване.

5. Любовта ви винаги се „изследва“ и трябва да се доказва непрекъснато.

Ако често чувате следното: „Ако ме обичаше, би …“ или „ако наистина се грижише за мен, нямаше да го направиш“, то  тогава вероятно сте подложени на вменяване на чувство на вина.

Взаимоотношения, в които системно се поддържат такъв тип изказвания, имат само една функция – да предизвикат чувство на вина.

6. Партньорът ви се държи така, сякаш страда заради вас.

“ Аз цял ден готвя за теб, скапах се да стоя права, а ти даже не си изяде порцията.“

Сблъсквате се с поведение, в което се демонстрира, че сякаш всичко, което се прави е само и единствено за вас и това коства сериозно усилие. Набляга се на „саможертвата във ваше име“, и как това, което се преживява като истинска тежест и никой друг не би направил това за вас.

Това понижава самочувствието ви и ви кара да се чувствате сякаш не сте достойни за този мъченик.

7. Не се чувствате така, сякаш можете да кажете „Не“.

В психичния ви свят се е оформила една концепция за „безправие“ – тоест, „Аз нямам право да отказвам нищо, защото винаги правя грешки.“ В крайна сметка се съгласявате на неща, които обикновено бихте отхвърлили, ако смятахте, че имате право на избор.

8. Чувствате се длъжни.

Във вас се е създало усещането, че не заслужавате да правите абсолютно нищо за себе си, защото не правите достатъчно за другия. И в същото време, в редките случай, когато правите нещо за себе си, бивате наричани „егоисти“.

9. Чувствате, че сте нужни и незаменими- човекът отсреща сякаш не може без вас.

„Аз ще умра без теб“

Един от най-разпространените начини за манипулиране през чувството на вината е да ви накарат да мислите, че не могат да оцелеят без вас до тях.

Това може да е под формата на застаряваща майка и децата й, когато тя не иска те да я оставят сама в семейния дом. Или съпруг, който действа така, сякаш светът е свършил, когато партньорът му иска да излезе с приятелите си.

10. Трябва непрекъснато да насърчвате.

Похвалата и комплиментите са важна част от взаимоотношенията между хората. Когато обаче сте принудени да ги „раздавате“, отново и отново,  е възможно да го правите от вменено чувство на вина.

Особено, ако ви е позната репликата: „Няма да правя повече нищо за теб, ти не ме оценяваш достатъчно.“

Как да се справим с вменяването на чувство на вина – guilt trip-а?

Най-добрият начин за ограничаване на щетите, причинени от вменената вината е да определим ясни граници между нас и хората, които ни я вменяват:

1. Кажете на човека, че разбирате колко е важно за него да правите онова, което той се опитва да ви накара да направите за него.

Обяснете му, че използването на „guilt trip“, за да ви накара да се съобразите с неговите желания, ви кара да се чувствате зле.

2. Кажете му, че сте загрижени, че натрупването на подобно вменено чувство на вина, може да ви накара да се отдалечите от него, а това не е нещо, което вие или той желае.

Помолете го вместо това да изрази своите желания директно и ясно.

3. Бъдете готови да повторите този разговор или да напомните вашата позиция по въпроса с използването на чувството на вина, като средство за постигане на задоволяване на нуждите на отсрещния човек.

Не забравяйте, че ще отнеме време, човекът  да промени този изграден навик за комуникация/манипулация.

4. Бъдете търпеливи през целия този процес.

Отговорен, да – Виновен, не!

Важно за всеки от нас да прави разлика между чувството за вина и чувството за отговорност.

Отговорността – това е осъзнаването на собствената ти роля в процесите, които ти се случват. Отговорността разбирана като: „Въртя се около оста си, знаейки, че се въртя и около слънцето“.

Цялата статия за отговорността, прочетете тук.

Автор: Емилия Сотирова – психолог, семеен консултант

Използвани източници:

https://www.psychologytoday.com/us/blog/the-squeaky-wheel/201305/7-ways-get-out-guilt-trips

www.learning-mind.com/guilt-trip

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment