Статии

Влияние на недоизказаното-психологическа статия

В тази статия ще отговорим на въпроса: Как недоизказаното от нас ни влияе?

“Кажи сега или съжалявай утре.”  – поговорка

Имаме толкова много причини да не кажем нещата, които ни тежат, когато е време. Най-лесното, когато сме изправени пред конфронтация е да премълчим. Обикновено, когато сме в ситуация извън зоната ни на комфорт, несъзнателните ни процеси са малко по-силни и влиятелни от съзнателните, което често ни кара да прибягваме към защитни механизми и „избягването“.

В основите си човек се ръководи от два принципа – фундаменталните си страхове и търсенето на удоволствие (което за много хора е успешно избягване на страховете им).

Всички тези фундаментални страхове:

  • да не бъдем зачетени,
  • да бъдем отхвърлени,
  • да ни се присмиват,
  • да не ни оценяват,
  • да ни изоставят или наранят –

са причина да не казваме това, което искаме. Да избягваме конфронтация, да се представяме в най-добрата си светлина, което понякога значи да се отдръпваме от мнението си. Да не признаем нещо, да не правим първите крачки, когато комуникираме и др.

Да, има множество причини да замълчим, но мълчанието също има своя цена.

Както казаните думи, така и тези, които пазим за себе си носят своята отговорност и последствия. Видимите последствия най-често са социални или такива касаещи взаимоотношенията ни. Не до толкова видимите последствия обаче се отразяват на нас самите.

Терминът психична/психологична енергия е добре познат в сферата на психодинамиката, развита като теория най-вече от З.Фройд.

В основата си теорията твърди, че нашите ментални процеси, като част от една енергийна система, биват ръководени от тази психична енергия. Тя е основна за нашите мисли, емоции, поведения и психични процеси.

Когато преживяваме една емоция, тя бива съпроводена от психична енергия. Ако тя няма проводник „навън“, а изберем да я задържим в себе си, тя най-често бива преведена във физически симптом (психосоматика).

За психосоматиката може да прочетете повече тук.

Съвсем естествено е това да случва и когато имаме достатъчно силни и/или тревожни за нас мисли, които премълчаваме. Нашите мисли често определят и са във взаимосвързан цикъл с нашите емоции.

Понякога, ако това, което не изкажем на глас е достатъчно силно като мисъл и следователно емоция, то също бива преведено като физически симптом, защото не сме успели да го изведем извън нас – а сме го задържали.

Това, не винаги е съзнателен процес – защото недоизказаното може да бъде много плашещо за нас. Например, да искаме да се противопоставим на родителите си, но да не можем да приемем собствения си гняв към тях и думите, които тайно би ни се искало да им кажем, понеже вярваме за себе си, че сме добре и че ги обичаме.

Недоизказаното от нас не бива забравено, не изчезва с момента – а остава в нас. Ние от друга страна хабим психична енергия или да потискаме тази идея/мисъл, или да я преобразуваме в ума си отново и отново. Или да я преживяваме, да си представяме разговори, в които казваме това, което ни се иска. А понякога просто я преобразуваме в емоция, която насочваме към друг обект (защитен механизъм – сублимация).

В зависимост от това, доколко силен заряд носят думите/мислите, които не искаме да споделим, може да се получи така, че непрекъснато да живеем в миналото.

В онзи момент, когато сме могли да заявим себе си, да споделим чувствата си или да изкажем идеите си. Когато това не се случи – се появява „съжалението“ – да съжаляваш за това, което е „могло да бъде“.

Най-честа реакция на ума при това да съжаляваш за нещо е непрекъснато да „преживяваш“ дадена ситуация или идея на ум, с идеята да разрешиш вътрешния си конфликт. Получава се един порочен цикъл на негативни емоции, съжаление, обсесивност, който обаче трудно бива нарушен. Най-вече, защото продължава да стои единствено и само в ума ни. По този начин ние само засилваме всички емоции и мисли свързани с недоизказаните ни думи. Правейки това, ние непрестанно носим със себе си един „емоционален багаж“, който не преставаме да трупаме.

Недоизказаното и премълчаните ни думи, влияят не само на физическото и психичното ни състояние – те имат ефект и върху отношенията ни и върху нашето поведение в отношенията ни.

Това, което не искаме, нямаме смелост или „не можем“ да кажем понякога води до срив или въобще до неосъществяване на дадени отношения. Но най-вече недоизказаното влияе на съществуващите ни отношения. Премълчаните думи могат да бъдат катализатор на поведения, които проявяваме към близките си, без те да имат реална представа защо ние се държим по даден начин. В отговор на това цялата динамика на взаимоотношенията и комуникацията бива променена.

Нека не забравяме, че както ние, така и другите могат да реагират защитно на тези промени, което от своя страна води до неразбиране и разрив в комуникацията и като цяло в отношенията.  

Наред с това, истина е, че ние никога не знаем какво наистина си мисли другия. А това е толкова вярно, колкото и това, че другите никога не знаят какво си мислим ние – освен ако не го кажем.

Един от капаните на страховете и комуникацията е така нареченото „четене на ума“, при което човек вярва, че знае какво си мисли другият или какво ще каже/ каква ще е реакцията му спрямо някаква ситуация.

„Четенето на ума“ обикновено е предизвикано от нашите собствени страхове и предишен опит и има за цел да ни защити от ситуации и разговори, които ние смятаме, че ще бъдат болезнени или неприятни за нас. Това звучи по следния начин, например: „Няма смисъл да питам/аз знам какво ще отговори …“, „Нали я познавам… аз знам как ще реагира.“, „Сигурна съм, че той/тя не мисли така…“ и др.

Каквито и да са причините за премълчаването и недоизказването на думите ни, важно е да помним, че те също имат последствия за нас и дори в ума ни да постъпваме по по-лесния и „правилен“ начин, това не винаги е вярно. Трябва да си даваме сметка, доколко това, което не казваме всъщност влияе и вреди на самите нас и на взаимоотношенията ни и доколко плашещо е за нас да поемем отговорност за думите си.

За психологическите ефекти от тайната и пазенето на тайна може да прочетете тук.

Автор: Моника Ройдева – психолог

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment