Вече видяно - Какво е дежавю? - Психологичен Център S.O.V.A.

Какво е дежавю, каква е неговата история и какви са видовете дежавю?

„Стоя си в хола и пия кафе, телевизорът е пуснат за шум, а аз си мисля за предстоящия ден. Изведнъж всичко започва да ми се струва познато, сякаш съм го преживял вече. Сякаш знам какво ще се случи в следващия момент, но в същото време нямам достъп до тази информация. Изпитвам особено чувство за нереалност, като че ли съм и участник, и наблюдател на ситуацията едновременно..“

Звучи ли ви познато като преживяване? Внезапно, силно чувство, че събитията, които се случват с вас сега, вече са се случили, но със сигурност знаете, че това не е така и не можете да ги възстановите в паметта си? Това състояние обикновено е много кратко и не ви притеснява, а по-скоро сте любопитни към него?

Е, това е Дежавю. Буквално преведено от френски, този феномен се нарича „вече видяно“. Феноменът „вече видяно“ често не оказва значителен ефект върху човешката психика и съзнание, и се среща при 97% от здравите хора.

Каква е историята на deja vu?

До ден днешен, ефектът на deja vu се счита за един от най-загадъчните феномени на човечеството. Възниква неочаквано и продължава само няколко секунди. Човек в състояние на дежавю възприема ситуацията, която му се случва в дадения момент, като вече е видяна и преживяна. Това може да бъде, например, непознато място, което изведнъж изглежда познато, или цяла верига от събития, които изведнъж ни се струват преживени вече в миналото.

Това явление се изучава още от древни времена. Аристотел е един от първите, които свързват ефекта на deja vu със специално психическо състояние, възникващо в хода на влиянието на определени фактори върху психичната и умствената организация на човека.

Най-активните проучвания на deja vu („вече видяно“), започват през 19-ти век, благодарение на книгата „Бъдещето на психологията” на френския психолог Емил Буарак. Психологът въвежда термина, като за първи път, това състояние бива разглеждано като нещо различно от фалшиво разпознаване или парамнезия, както са наричали преди това явлението на „вече видяно“.

Първото научно описание на това явление се появява малко по-късно. То е направено от един от основателите на съвременната неврология, английският психиатър Дж. Джексън.

Един от първите, които се опитват да го обяснят, е Зигмунд Фройд. Той предполага, че усещането за дежавю възниква у хората в резултат на спонтанно изваждане от паметта им на подсъзнателни фантазии. Последователите на Фройд смятат, че дежавю е безспорно доказателство за борбата на „Аз-ът“ със „Супер Аз-ът“.

Изучаването на феномена на deja vu не е лесно. Първо, това явление няма външни (включително поведенчески) прояви. Изследователите трябва да разчитат или на собствения си опит, или на описанието на този опит от други хора.

Второ, deja vu е почти невъзможно да се предизвика. Въпреки това съвременното оборудване и изследователските методи позволяват на невролозите да разработят няколко теории за произхода на явлението.

Кои са водещите теории, обясняващи феномена ДежаВю?

1. Грешка в системата – теории от неврологична и невропсихологична гледна точка

За възможна причина за deja vu се счита появата на нарушение на синхроничността в работата на различни области на мозъка, отговорни за предаването на сензорната (получена от сетивата) информация.

Учените смятат, че deja vu възниква поради „неизправност“ на хипокампуса, който при déjà vu, работи два пъти с една и съща памет. Хипокампусът (hippocampus) е тази част от нашия мозък, която отговаря за паметта. Спомените, свързани с конкретно събитие са разпръснати в различни сетивни центрове на мозъка, но се свързват по определен ред от хипокампуса.

Някои експерти смятат, че дежавю може да е свързано с невротрансмитери като допамин, които се срещат в по-високи нива в подрастващите и младите хора.

Нарушаването на стабилността на функционирането на хипокампуса може да доведе до неуспех при въвеждането на получената информация от външния свят.Това се дължи на факта, че центърът на паметта получава информация без анализ, което води до възстановяване след няколко фракции от секунди.

В същото време получената информация отново отива за обработка и се възприема от човешкото съзнание, както вече е познато. Това е, което прави възможно формирането на фалшиви спомени в съзнанието.

Процесите на запаметяване и припомняне са взаимосвързани. Обикновено информацията първо влиза в мозъка, след това се обработва и едва тогава идва „на ум“. Но понякога тези процеси се случват почти синхронно и може да ни изглежда, че спомнянето предхожда запаметяването.

Получената информация се дешифрира едновременно като нещо, което се случва тук и сега, и като нещо, което вече се е случвало в миналото. Сама по себе си такава мозъчна реакция (както и смес от времена) не е парадокс. Миналото, настоящето и бъдещето съществуват в нашия мозък без ясни граници.

Например в ежедневната реч ние често използваме настоящето, за да се позовем на миналото и обратно. Колко пъти сте казвали „Седя аз и виждам“ за събитие, което се е случило, да речем, преди седмица?

Едно от последните изследвания правени върху феномена дежавю е на невропсихиатъра Пиер Глур (Pierre Glur). Той провеждал експерименти през 90-те г., и настоява, че паметта използва специална система за „възстановяване, извличане“ (retrieval) и „разпознаване“ (familiarity). В доклад, публикуван през 1997 г., той твърди, че феноменът дежавю се проявява в редките моменти, когато се активира нашата система за разпознаване, а системата за възстановяване – не. Други учени твърдят, че системата за възстановяване не се изключва напълно, а просто е несъгласувана.

2. Архетипи и деперсонализация

Психоаналитикът Карл Густав Юнг, смята че появата на déjà vu е пряко свързана с даден архетип. Според неговата аналитична психология, в ядрото на човешкото съзнание са вродени определени идеи за света наречени – архетипи и съществуваща връзка между всички нас, наречена- колективно несъзнавано. Юнг предполага, че колективното несъзнавано е слой на човешкото несъзнавано, който свързва всеки един от нас с историята на мислите и поведението на цялото човечество. Архетипите според Юнг са наследството на човека, колективен образ, модел, който се предава от поколение на поколение от хилядолетия. В същото време архетипите не са конкретни представи като да имат ясна и дадена форма на тези представи.

Deja vu, следователно, според Юнг, е конкретната реализация на архетипичните модели, вградени в съзнанието на човека от момента на неговото раждане.

Друга теория е свързана с чувство за деперсонализация, произтичащо от deja vu. Така, според А. А. Курган, ефектът deja vu е свързан с факта, че в процеса на осъзнаване, по една или друга причина, субектът на съзнанието отстъпва на заден план. На преден план остава само определен поток от съзнание, за който всяка ситуация е позната. С други думи казано, ставаме повече наблюдатели, отколкото участници и тази деперсонализация, създава в нас чувството на дежавю.

3.ХОЛОГРАФСКА ТЕОРИЯ

Херман Снох, психиатър от Холандия, през 1990 г. предлага хипотезата, че паметта се съхранява в човешкия мозък по специален начин. Според психиатъра, събитията се записват под формата на триизмерно изображение (холограма). Всяка част от картината включва данни, които са достатъчни за възпроизвеждане на цялото изображение. Яснотата зависи от размера на картината (холограмата). Според тази теория, Déjà vu се появява в резултат на припокриване на настоящето с елементи на вече записана в миналото холограма.

4.Мистично обяснение

Трудностите при изучаването на феномена déjà vu и невъзможността за пълното му обяснение чрез строго научни методи, водят до появата на много мистични обяснения. Ето някои от тях:

-Циклична дегенерация на Вселената:

Според тази теория, човечеството преживява отново и отново същите събития с малки вариации. Вселената се създава и унищожава отново и отново. Войни, катастрофи и големи открития се повтарят отново и отново. Съответно, дежавю е само намек и подсказка, за това потвторение.

-Теория на множеството светове:

Метафизичната теория дава интересно тълкуване на причините за появата на ефекта deja vu. Тя се опира на идеята за съществуването на няколко свята, в които събитията се случват паралелно. Какво е deja vu от гледна точка на тази теория? Това е точката на пресичане на тези светове и за кратък момент човек има способността да съществува едновременно в няколко измерения.

-Теория за минал живот:

Парапсихологията от своя страна разглежда явлението като спомен от миналия живот. Но също така, съществува и теория, че щом преживяваме дежавю, то значи сме на точното място в точния момент от нашия живот. Според тази теория се смята, че дежа вю е знак, че сме на прав път.

Какви са видовете дежавю?

В науката има няколко класификации на това явление. Най-популярната от тях е предложена от швейцарския парапсихолог А. Фанкхаузер. Той идентифицира три разновидности на явлението:

-deja bek – „вече преживяно“;

Докато дежавю е усещането, че сме видели нещо преди, дежа веку – е състояние, при което имаме усещането, че вече сме преживели това събитие преди. Разпознаваме миризмите и звуците, вкусовете. То често е придружено от силното чувство, че знаем какво ще се случи след това. Обикновено става дума за съвсем обикновена ситуация, в която чувстваме, че можем да предусетим всеки един малък детайл. Познати са ни гледката, действията на участниците в разговора и дори репликите ни звучат така, сякаш предварително знаем, че ще бъдат изречени.

deja visitе – „вече посетено“;

Това е способността лесно да се движим в неизвестно място, на което никога не сме били, но сякаш го познаваме отлично. Например, идеално се ориентирате в непознат град, независимо, че никога не сте бил там, и знаете, че по никакъв друг начин не сте получили това знание. Сигурно ви се е случвало понякога да се движите из непознат район, но да имате странното усещане, че сте били там и преди, и да сте в състояние да се ориентирате правилно. Този термин се отнася само до мястото и ориентацията в пространството.

deja senti – „вече почувствано“;

Представлява усещане, че сме се чувствали и друг път така, но в същото време нямаме никакъв реален спомен, с който да свържем това чувство, а в настоящето не виждаме причина да се чувстваме така. То е психично явление, което рядко остава в паметта или вътрешно усещане, което определяме като познато, но не обвързваме със ситуацията, в която се намираме в момента или в миналото.

-Presque Vu – „почти видяно“

Presqueu vu е специален вид, който възниква, когато се намираме на границата между това да се сетим нещо, което знаем, но не успяваме на го намерим в паметта си. Усещането, че ти е „на върха на езика“. Чувството преске вю е много разсейващо и натрапчиво. Човек често си спомня една или повече характеристики на забравена дума, например, първата буква, но се измъчва да намери думата. Често това състояние може да продължи и няколко дни в препускане между спомени и думи и натрапчиви, а понякога и болезнени опити да се припомни, например, познатата дума или името на стар познат;

L’esprit de l’Escalier – „Стълбищен ум“

„Умът на стълбата“ или „Стълбищен ум“ е състояние, в което дадено решение или остроумна забележка идва твърде късно, когато това вече не е необходимо. Това може да е отговор на обида, остроумна забележка, която ви идва на ум, когато вече е безполезна. Вие сякаш „сте на стълбището, вече напуснал сцената. Може би ви е познато усещането „е как не се сетих за това по-рано“.

-Jamais Vu – „никога видяно“

Jamais vu (произн. „жамѐ вю“) е точно противоположното на дежавю. Описва безспорно позната ситуация, която не се разпознава. Не разпознаваме ситуация, въпреки че знаем, че сме били там по-рано. Изведнъж не можем да познаем човек, дума или място, което познаваме. Буквално се превежда като „никога преди виждано/срещано“, „невиждано“ или „несрещано“ и се характеризира с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек в действителност познава, но в определен момент му се струват различни и чужди. Това явление обикновено настъпва внезапно. Подобно явление създава усещане за различна реалност. На човек му се струва, че той е в различно време, непознато място. В едно проучване, изследователите задали на 92 доброволци да напишат думата „врата“ 30 пъти за 1 минута. В резултат на това 68% от участниците имали симптоми на жаме вю, тоест, те започнали да се съмняват, че думата „врата“ е реална.

Ако сте стигнали до края на статията, значи ви е било същото толкова интересно и любопитно, колкото и на мен, докато я пишех. Знанието е свобода, бъдете любознателни. 🙂

Автор: Емилия Сотирова – психолог и семеен терапевт