Статии

“ „Нищо не ми се прави вече“ – за умората на нашия ум

Ние, като хора, притежаваме най-сложната и фино настроена машина в света – и това е нашият ум. Тази „машина“ играе централна роля в целия ни живот. Нашето поведение, мисли, емоции, физическо и ментално състояние.

Какво се случва когато не се грижим за ефективността ѝ, а напротив – вземаме я за даденост, която е длъжна да ни служи на максимум обороти?

Нашият ум има невероятни способности – имаме около 100 хиляди милиарда неврони, които приемат и обработват информация с около 402 км/ч, за които е изчислено, че имаме около 2,500,000 гигабайта ментално място. Дневно обикновено през главата ни минават от 6 000 до 10 000 мисли. Най-удивителното качество на ума ни е, че той е в състояние на непрекъсната активност – от раждането до смъртта ни – независимо дали сме будни или спим.

Ако се замислим това означава, че умът ни няма и секунда почивка.

За жалост обаче, ежедневието ни днес налага „пълен график“, куп задачи (коя от коя по-важна), непрекъснато движение и задължения. Допреди няколкото десетилетия резервът, който човек има да работи на максимум обороти, както физически така и психически, е бил до 30-35 годишна възраст. Напоследък, обаче, се забелязва скъсяването на този период и на 25 години вече хората са „изморени от живота си“. 

Когато пренатоварим ума си, както винаги, за да се защити, той търси механизми да се „изключи“. Това е неговата фундаментална потребност, за да може да ни служи. Това „изключване“, разбира се не винаги е съзнавано – понякога го прави, като физически ни кара да забавим темпото – чрез психосоматика, или понякога го правим ние като намираме „решението“ в наркотици, за да избягаме от реалността.

Както при повечето ментални или физически състояния, най-добрата тактика е превенцията – да се погрижим преди да е станало късно.

Ако не даваме на ума си почивка – тялото и умът ни ще го направят вместо нас и ще ни принудят да си дадем пауза.

На колкото по-голямо напрежение е подложен умът ни, толкова по-голяма нужда ще има той от почивка и рано или късно ще си я „поиска“ сам.

Един от най-честите синдроми, които засягат „прегарянето на ума“ е burnout. В психиатрията burnout се счита за синдром на професионалното прегаряне, дължащ се на хроничен работен стрес. Ако се замислим обаче, ще видим, че житейското, социално и умствено прегаряне също важи за времето, в което живеем.

Все повече хора, водещи свръхактивен живот започват да губят интерес към работата си, към хората около себе си, към хобитата си, и към почти всичко, започват да се изморяват по-бързо, да са по-непродуктивни и др.

Все по-често срещани са фрази като: „Още докато стана от леглото и съм изморен.“, „Не мога да се концентрирам.“, „Нямам мотивация за нищо.“, „На масата никой не говори с никой, всички просто си стоят на телефоните.“, „Не ми се излиза.“, „Нищо не ми се прави сега.“. Но наред с това говорим и за: забравяне, раздразнение, липса на креативност, апатия, емоционално изтощение. 

Ако това е състоянието, в което сме – осем часа сън за една вечер няма да ни помогнат. Умът ни има нужда от по-различен вид почивка, който ние трябва да му дадем.

Разбира се, обаче, точно сега нямаме време за почивка… В нашето съвремие на свръхактивност, продуктивност и амбициозност почивката не е на дневен ред. Днес се възхищаваме на дейни, активни хора, които непрекъснато се захващат с нови, най-различни проекти и са социално ангажирани.

Затова дори и да си дадем един ден почивка или една вечер „неправене“ на нищо, до нас винаги стои  и едно чувство на вина, че си губиш времето, че не правиш достатъчно, че си мързелив, че има толкова за вършене, а не го правиш.

Истината е, че няма начин да бъдеш полезен, продуктивен, активен, и въобще даващ от себе си, ако самият ти не се погрижиш за себе си първо, за да има, в крайна сметка, какво да „дадеш“.

Психологично, много често докато умът ни е „чист“ – имаме много повече енергия, която генерира нови идеи и решения, концентрация, мотивация, желание и възможност да вършим нещата, които искаме.

Ако успяваме да се грижим за нашия ум, като му даваме заслужената почивка, ще ни е по-лесно и да се връщаме в активен ритъм след това, за разлика от ситуациите, в които вече е късно – принудени сме да си дадем пауза – и е изключително трудно да започнем/приключим и дори 1 задача на ден (докато преди това сме вършили и по 15 дневно).

В днешната ситуация на пандемия и карантиниране, това е много често срещан феномен – особено за хората работещи от вкъщи. Изведнъж ежедневието ни ни накара освен всичко друго, и да спрем, да сме затворени, да не излизаме, да нямаме добавен ангажимент с общуване и със света – и за много хора вече да останат мотивирани и да вършат рутинни задачи, като това да отидат до магазина става по-трудно.

Какво можем да направим?

Разбира се, интернет е пълен с хора, които вече са преживяли „прегаряне“ и апелират да сме по-спокойни, да сменим начина си на живот и да ограничим стреса – това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Можете обаче да:

– спрете с чувството за Вина, когато си почивате. Никой няма право да осъжда другия на база това, че е решил да си даде почивка. Както вече стана ясно, ако достигнем до „прегаряне“ няма много след това, което можем да дадем на околните. Да дадеш на своя ум почивка, за да може той да работи оптимално след това – това не е „мързелуване“.

– наблюдавайте се. Всеки от нас има лимит и той е различен и индивидуален. Ако започнете да се разпознавате в горенаписаното не игнорирайте тези сигнали, а обърнете внимание на себе си.

– граници – „Разделяй и Владей“ в модерна перспектива: отделете професионалния от личния си живот. Определете ясни граници за това КОГА, КЪДЕ и КОЛКО време ще си почивате и го спазвайте – без вина и без обвинения. Например: всяка вечер между 8 и 10 часа – това е времето за мен и моята почивка. Ще се изключа от всичко друго и ще правя ……… . Понякога е по-лесно ако имаме ангажименти, които е по-трудно да отменим – като да се запишем на курс или групово занятие. Стига, разбира се, въпросната дейност да не ангажира Вашия ум, вместо да му дава пространството да се изключва.

– Защо да „отидеш на почивка“ не винаги е решението? Защото ако сте от активните хора, участващи в организацията на въпросното пътуване, това означава още стрес. Още задачи, задължения, отговорности, изхабяване на още когнитивна и физическа енергия за вас. А не реалната почивка/ изключване, от която има нужда Вашият ум.

– разберете, че умът Ви и тялото Ви не са отделни елементи – те работят заедно и зависят едно от друго. Ако единият елемент не е добре, това се отразява и на другия. В този случай тялото Ви може да Ви дава сигнали, че прекалявате и се изтощавате (психосоматика). В случая на „прегаряне“, най-често нивата ни на кортизол (хормона на стреса) се завишават. Това от своя страна, действа „разрушително“ на имунната ни система, наред с други физиологични системи.

 Автор: Психологичен Център S.O.V.A.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment