Тайната на подаръка – психологична статия

Тайната на подаръка – подаръци

„It isn’t how much we give, but how much love we put into giving“

Mother Teresa

Защо подаряваме подаръци? Да доставя радост на другите или … на себе си?

Какви са истинските мотиви да подаряваме и какъв е скритият смисъл на това желание и действие?

Ролята на подаръка в съвременния свят е специална. Невписвайки се в рамките на рационалното икономическо поведение, основано на принципа на взаимната изгода, той се превръща за нас в символ на проявата на безкористна любов или просто приятелско отношение.

Това е така и не е така: в действителност отношенията между този, който подарява и този, който получава винаги предполагат някаква форма на реципрочност/взаимност.

В началото на миналия век френският етнолог Марсел Мос прави опит да проучи практиката на размяна на дарове в архаичните общества. Неговите наблюдения, които са в основата на  прочутото „Есе за подаръка“ през 1925 г., са актуални и до днес: те помагат да се разбере същността на новогодишната „лудост за подаръци“, която ни кара да прекарваме дълги часове в купуване на безброй сувенири и опаковане на подаръци.

При северноамериканските индианци има стара традиция – потлач( на техния език това означава „дар“ или „ дарявам“). Това е празник на даряването, който се е провеждал обикновено през зимата. Индианецът, който раздава всичко, което притежава, остава без нищо. Затова пък спечелва уважението на своите гости. Нещо повече: колкото по-ценни са подаръците, толкова по-голямо е уважението, с което се сдобива дарителят. По аналогия с потлач, купувайки подаръци за роднини и познати, ние всъщност влизаме в отношения на „доброволно-принудителна размяна“: ние даваме подаръци отчасти, защото сами го искаме, и отчасти защото традицията ни подтиква към това.

Мос установява, че по отношение на подаръците, всеки от нас има три задължения: да подариш, да  приемеш (да отхвърлиш подарък би било оскърбление за този, който подарява) и да отговориш на подаръка с подарък, като по този начин се гарантира стабилността на отношенията.

Дори без да очакваме директно да получим определена вещ или услуга в замяна на нашия подарък, ние несъзнателно поставяме получателя в положението на длъжник. Несъзнателно се надяваме на някакъв реципрочен жест от негова страна.

„Подаръкът винаги съдържа послание“, обяснява психологът Анна Фенко.

„Да приемеш това означава да приемеш предложените отношения. Като адекватен отговор на подарък може да се разглежда не само  подарък в замяна, но и, например, чувство на благодарност или зависимост, изпитвано от този, който получава подаръка. Този отговор в крайна сметка повишава самочувствието на подаряващия“.

Всеки подарък включва два компонента: емоционален и прагматичен.

Ако първият от тях е искрена проява на нашата любов, щедрост, желание да видим радостта в очите на другия, то вторият олицетворява желанието за власт, самоутвърждаване или дори подкуп. И двата мотива винаги присъстват, но техните пропорции ще бъдат много различни в различните подаръци и връзката им може да бъде разбрана само в контекста на конкретните взаимоотношения.

Подарена частичка от душата.        

Освен прагматична и емоционална, подаръкът има и друга функция – магическа. По време на разцвета на психоанализата Марсел Мос прави голямо откритие: според представите на нашите предци, подаръците имат душа.

Например новозеландските маори вярват, че всеки подарък носи „мана“ – частица от душата на дарителя. При цялата си архаичност тези идеи не са загубили властта си над нас и до днес. Всеки, дори незначителен подарък, ни свързва с невидима нишка с този, на когото го подаряваме.

Подаръкът не е просто предмет за друг човек. Той подчертава уникалността на този човек и засилва уникалността на връзката им.

Може би затова народната традиция не позволява да се оценява подаръка – „на харизан кон, не се гледат зъбите“ и се забранява подаряването на вече подарен подарък. Всеки подарък магически поема част от душата на дарителя и я преплита в съдбата на този, който получава подаръка.

Любопитно за подаръците:

-В поредица от експериментални проучвания [Dunn et al., 2008] е установено, че мъжете са по-чувствителни към „лошите“ подаръци, както в началото на връзката, така и в процеса на развитие на интимните отношения. След като са получили „лош“ подарък, мъжете са склонни да вярват, че имат малко общо с партньора си и по-негативно възприемат перспективите за съвместно бъдеще. И обратно, ако мъжът получи „хубав“ подарък, той е склонен да вижда перспективата, както в развитието, така и в продължаването на връзката с жената. Жените не се влияят толкова много от това, в началото на връзката. Според авторите на това проучване за жените романтичните връзки са по-значими и те включват психологически защити, за да предотвратят „лошият подарък“ да повлияе на връзката.

-Експериментите показват, че подаръците-събития, подаръци-преживявания  имат по-положително въздействие върху взаимоотношенията, отколкото подаръците-неща.

„ За да накарате любимите си хора да се чувстват по-близки, подарете преживявания“- съветват социалните психолози [Chan, Mogilner, 2014]. В този смисъл опаковката не е толкова важна (това също е просто нещо), колкото начинът на подаряване. Изречените поздрави, изненадите и други „флашмобове“, накратко, събитието за подаръка, се запомнят по-добре. Приятните преживявания, получени с подаръка, са „свързани“ с вещта, получена като подарък. Поради тази връзка подаръкът, всеки път, когато се използва, носи допълнително удоволствие благодарение на  тези спомени.

  • От еволюционна гледна точка подаряването на подаръци включва и тактически мотиви –  създаване на добро впечатление, демонстриране на финансови ресурси или като средство за съблазняване. Изследвания сред младите хора показват, че мъжете са по-склонни от жените да заявяват, че имат тактически мотиви да дават подаръци на романтичните си партньори. Освен това жените знаят това. Мъжете, от друга страна, вярват, че и   двата пола споделят тези мотиви еднакво.
  • Реципрочността може да бъде друга важна причина за даване на подаръци, а културният ни произход може да играе важна роля в това как се чувстваме при даването на подаръци. Според междукултурната психология, например,  азиатците възприемат себе си в неразривна връзка с другите, докато северноамериканците са склонни да мислят за себе си независимо от другите. Изследванията показват, че азиатците са по-склонни да откажат малък подарък от случаен познат, защото се чувстват задължени, ако не могат да отвърнат със същото. За разлика от тях, северноамериканците са по-малко склонни да виждат необходимостта от реципрочност и е по-вероятно да приемат подарък въз основа на неговата привлекателност.

Автор: Светлана Сотирова – психолог/терапевт

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Литература

Belk, R.W. (1996) The perfect gift. In: Otnes, C., Beltramini, R.F. (Eds.), Gift Giving. A Research Anthology. Bowling Green State University Popular Press, Bowling Green, OH, pp.59-84.

Caplow, T. (1982) Christmas gifts and kin network. American Sociological Review, 47, 1982, 383–392.

Langer, E.J. (2000). How taking may be giving. Psychology Today 33 (6), 28.

Alain Samson — 5 Things You May Not Know About the Psychology of Gifts, November

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.