Статии

Страх от отхвърляне

„Ако се опитам да заговоря онова момиче на съседната маса, тя сигурно дори няма да ме погледне.“ или „  Онзи красив мъж, дори няма да забележи такава като мене, няма никакъв смисъл да се опитвам да привлека вниманието му.“ Или „ Работя здраво и заслужавам по-висока заплата, но ако си поискам, шефът ще ме отреже.“ – страх от отхвърляне

В древни времена изгонването от племето е било най-страшното наказание за човек. Тази мощна памет, заложена в дълбоките слоеве на несъзнаваното, поражда потребността от социално приемане и одобрение.

Всеки от нас иска да почувства, че е част от нещо по-голямо и да бъде оценен. Нашата нужда от принадлежност е толкова силна, че всички ние изпитваме силна болка, когато сме отхвърлени. Отхвърлянето боли. И болката може да стигне твърде на дълбоко. Установено е, че  отхвърлянето  активира онези зони в мозъка, които се активират от физическата болка.

Детството е източник на страха от отхвърляне

За първи път всеки от нас изпитва страха от отхвърляне в детството. Майка, която поради липса на време не оценява детската рисунка, или баща, който не изразява радост от успеха в спортното състезание, несъзнателно наранява малкия човек.

Той е убеден: „Ако мама няма време, не ме прегръща / целува, значи не ме обича. Не съм интересен. Скучен съм“.

В най-голяма степен  емоционално отхвърляне преживяват хора, които са:

1. Родени от непланирана и нежелана бременност. Нежеланието на майката да има дете се усеща на психогенетично ниво и дори в утробата формира предпоставките за депресирана личност.

2. Израстнали при липса на топлина и любов в отношенията с роднините. У детето се „посява“  чувство на недоверие, чувство за малоценност и безполезност.

Защитата е първият инстинкт. За да продължи да живее, човек се научава да се защитава от  преживяното в детството. Смятаме, че ако сме готови да бъдем отхвърлени, означава, че можем да го избегнем.

Не се чувстваме добре, когато нещо не се случи, така, както сме го искали, но пък в живота не всичко се случва така, както сме се надявали.

Отхвърлянето е просто нормална част от живота, която обаче не бива да се превръща в най-голямото препятствие по пътя на собственото ни развитие или да спъва разгръщането на потенциала ни. Всички се страхуват да не бъдат отхвърлени, но понякога страхът може да излезе извън контрол. Той може да повлияе на вземането на решения и дори да диктува посоката на нашия живот. Как?

1.Избягвате нови възможности.

Страхът има за цел да ви предпази от опасност и ви кара да избягвате неща, от които се страхувате. И ако това има смисъл, когато ви преследва страшният звяр, то да се отказваме да поискаме повишение, защото се страхуваме от отхвърляне не е съвсем логично.

Ако елиминираме всеки възможен риск от отхвърляне в живота, това ще ни попречи да изследваме нови възможности. В крайна сметка няма гаранция, че публиката ще оцени презентацията или, че приятелите ни ще подкрепят идеите ни, но ако не рискуваме, въпреки страха ни от отхвърляне, никога няма да разберем какво ще се случи.

2.Опитвате се да угодите на всички.

Човек се опитва да угоди на всички и да изглади всички остри ъгли, отказвайки се от самия себе си. Той старателно избягва конфликтите и винаги избира неутрална позиция. На работа това е колегата, който е „добър за всички“. Губейки себе си обаче, човек губи жизнената си енергия, губи своя собствен път. 

 Ако казваме „Да“ на всяка покана или  се съгласяваме да правим неща, които не искаме да правим, това може би ще накара другите да ни харесат – поне временно. Но това може да ни се върне като рикошет в дългосрочен план.  Реално е невъзможно да зарадваме всички и със сигурност не сме отговорни за емоциите на другите.  Опитът да угаждаме на хората може да доведе до дълъг списък от проблеми като бърнаут, изтощение или да се изгубим в чуждите ценности и вярвания и да загубим от поглед собствените си.

3.Поддържате неистински публичен образ.

Страхът от отхвърляне може да ни накара да си „облечем“ публичен образ, който да прикрие истинското ни Аз.  Закачането на фалшивата усмивка и опитите наистина да се впишем може да ни намали страха да бъдем видяни такива, каквито сме. И докато тази публична маска може да ни помогне в определени ситуации, то ако тя стане твърде плътна, хората ще спрат да виждат нас.

Уязвимостта е ключова, за да живеем  автентично. Но разбира се, да си уязвим изисква да рискуваш да бъдеш наранен. Ако страхът ви от отхвърляне ви пречи да бъдете истински, става трудно създаването на искрени отношения.

4. Не си казвате.

Или казвате нещо от рода на „Обадете ми се, ако решите, че това е нещо, което искате“, защото по този начан се намалява безпокойството ви. Тази пасивна техника ще запази самочувствието ви – поне временно – защото няма да се налага да чувате някой да отхвърли предложението ви. Избягвайки да изразиш мнението си, обаче, отказът да се застъпиш за себе си и отбягването да искаш това, което искаш,  води до лоша комуникация. Едва ли хората ще ви предадат това, което искате в живота,  ако не им кажете какво искате.

5. Държите се пасивно-агресивно

Вместо да се обадите на приятел да го попитате: „Можеш ли да ми помогнеш да се преместя в новата квартира?“ казвате: „Семейството ми е толкова егоистично. Дори няма да ми помогнат да се преместя в новата квартира! “ и така се опитвате да намекнете на своя приятел да се включи като доброволец в мисията „преместване в нова квартира“. Но подобни опити да се избегне отхвърлянето са си манипулативни.

Отхвърлянето не боли толкова много, когато не се сблъскате с него челно. Намеците, оплакването или  комплиментите са само някои от начините, чрез които хората със страх от отхвърляне избягват пряката конфронтация. Но в крайна сметка този заобиколен начин на „правене на бизнес“ само води до повече търкания.

6. Приемате ролята на „лошия“.

 За да не изпитва страх от отхвърляне, човек се опитва да се изолира от ситуации, в които би се нуждаел от похвала, одобрение или разрешение.

7. Бягате.

Човекът, който не може да понесе страха от отхвърляне, бяга и се затваря в себе си. Той се оттегля в изолация, депресията и чувството за пълна самота го притискат. Сам превръща себе си в социален изгнаник.

Отхвърлянето боли и избягването е един от начините да се избегне краткосрочната болка. Но предприемането на стъпки за избягване на всички видове отхвърляне води само до дългосрочни проблеми. Получаването на отказ  не е края на света. Да се ​​научите да толерирате бедствието, свързано с отхвърлянето, всъщност може да изгради вашата увереност. След като видите, че не е толкова катастрофално, колкото предвиждате, ще се научите да приемате нагласата „ако не се осмеля, нищо не печеля“.

Страхът да не бъдем отхвърлени подхранва комплексите ни и получаването на отказ само засилва мислите за собствената ни малоценност. И така влизаме в порочния кръг. Осъзнаването, че страхът съществува е първата стъпка към изкореняването му.

  • Стигнете до корена на страха.

В основата си отхвърлянето включва усещането, че хората са прави, когато те отхвърлят, защото те са видяли и са оценили. Вгледайте се в  историята на вашите лични и приятелски отношения, още от детството си, и помислете за моментите, когато сте се чувствали отхвърлени. Какви са били обстоятелствата? Може би сте били пренебрегвани от родителите си, а може би сте били  избягвани от връстниците си.

Много хора развиват интензивен страх в резултат на постоянното сравнение с другите. Дори благоприятното сравнение затвърждава убеждението, че вашата стойност в крайна сметка е резултат от това да бъдете по-добри от другите.

И този страх ни връща към преживявания от детството. Може да е полезно да напишете писмо до по-младото си Аз, в което да обясните на това свое вътрешно дете всичко, което то е искало да знае там и тогава. И да го успокоите, че всичко ще бъде наред.

  • Осъзнайте как страхът ви влияе.

За да преодолеете страха си от отхвърляне, ще трябва безкомпромисно да разгледате негативните последици от това върху живота ви. Тази стъпка ще бъде трудна, но това е  важна стъпка към реална промяна.

Обърнете внимание какво ви кара да се чувствате отхвърлени и какви ситуации избягвате, съзнателно или несъзнателно, за да предотвратите това чувство.

Може би се страхувате да кажете „не“ или може би се чувствате така, сякаш натоварвате човека, когато поискате това, което искате?

Хората са социални същества и понякога се случва да подражаваме на другите, за да изгладим социална ситуация, но много хора със силен страх от отхвърляне довеждат това поведение до крайност. Страхуват се, че собствената им индивидуалност няма да е достатъчна.

Бъдете честни със себе си, какво пропускате?

Най-важното е да разберете, че преодолявате този страх за собственото си благополучие. Не правите това, за да изглеждате по-уверени в себе си, а по-скоро за да подобрите чувството си за щастие и свобода.

  • Идентифицирайте самодеструктивните си мисли.

Хората, които се страхуват от отхвърляне, често се обвиняват при всеки повод. Става разрушително, когато постоянно вярвате, че сами сте виновни и оставяте това вярване да подкопава самочувствието ви.

Без значение колко си симпатичен, всеки човек има сложен вътрешен свят, който може да го накара да те отблъсне по свои причини.

  • Заменете деструктивните мисли с по-реалистични.

Ако виждате всяка среща като потенциално болезнено преживяване на отхвърляне, ще тълкувате всяка  негативна обратна връзка като отхвърляне. Ще го видите дори, когато не е.

Ако искате да се отървете от страха от отхвърляне, опитайте се изобщо да не мислите за отхвърляне.

Вместо това, работете, за да приемате всяка среща като възможност да интерпретирате отказа реалистично. Обърнете внимание на другия човек, не се фокусирайте върху собствените си грешки, а бъдете по-чувствителни към неговите чувства.

  • Не се отказвайте от отношения с другите.

Когато бъдете отхвърлени, можете да загубите вяра във връзката. Започвате да се съмнявате дали хората, на които държите ще бъдат с вас или дали няма да ви предадат.Това може да ви накара да се дистанцирате от другите и да започнете да градите стени, за да защитите собствените си емоции. Но въпреки, че боли, това също е нормална част от живота. Позволете си да се чувствате тъжни. Разберете какво може да научите от този опит. Страхът от отхвърляне ви прави по-проницателни и внимателни, но не се отказвайте от хората в живота си, които ви обичат толкова, колкото и вие тях.

Как реагираме на въпросите, свързани с отхвърлянето, и страхът ни от това да бъдем отхвърлени влияе върху собственото ни психическо и физическо благосъстояние.

Затова доверете се на импулсите си, бъдете себе си,  приемете се такива, каквито сте. Осъзнайте, признайте и приемете слабите си страни и спрете да се критикувате за тях.

Обичайте се, не отхвърляйте сами себе си.

Автор: Светлана Сотирова – психолог, терапевт, семеен консултант

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment