Страхът, който живее във всички нас – страх от непознатото

Страхът, който живее във всички нас – страх от непознатото

„Най-старата и най-силна емоция на човечеството е страхът, а най-старият и най-силен вид страх е страхът от неизвестното.“

– Х. П. Лъвкрафт.

Психологическият термин за страхa от неизвестното е „ксенофобия“. В съвременната употреба думата се е развила, за да означава страх от непознати или чужденци – но първоначалното й значение е много по-широко. Представлява страх от всичко, което ни е неизвестно, незнайно и непознато – склонността да се страхуваме от нещо, за което нямаме информация на нито едно ниво.

От къде идва страхът от непознатото?

Като един от най-фундаменталните страхове – страхът от непознатото има множество взаимно зависими причинители и механизми, които го активират.

Една от причините за този страх е липсата на предсказуемост. Усещането, че нямаме достатъчно информация, за да правим точни прогнози, може да доведе до повишаване на тревожността ни. Когато нямаме информация за нещо не можем да го предвидим, а ако имаме малко информация – се появяват твърде много варианти и изходи от една ситуация, това ни прави несигурни. Когато сме несигурни – всичко ни се струва заплашително.

Непознатото увеличава в нас чувството за опасност. Реалността не е същата като представите ни за събитията, които са хипотетични, а щом са хипотетични (защото не ги познаваме и не сме ги преживявали преди) значи са продукт на нашия ум, който има навика да възприема и оценява всичко под формата на „заплаха ли е това или не“.  За съжаление повечето пъти отговора на ума ни спрямо непознатото е – Да, заплаха е. Умът ни е програмиран да разглежда като опасност всичко, което не може да класифицира по някакъв начин. Много по-рядко умът ни възприема непознатото като нещо вълнуващо.

Мозъкът непрекъснато се опитва да предвиди какво е следващото нещо, което ще се случи, позволявайки му да подготви тялото и ума ни по възможно най-ефективния начин. В несигурни ситуации това планиране е много по-трудно. В резултат на това, умът ни винаги представя непозната ситуация като по-заплашителна и ни подготвя да сме по-предпазливи. Това се случва по 2 начина – Избягване или Тревожност. Или като избягваме напълно непознатото, или оставяме ума и тялото ни в свръх възбудено състояние, което е готово да реагира на променяща се ситуация – което води до тревожност.

Непознатото значи – липса на контрол

Чувството ни за контрол е, което ни прави сигурни в живота. Този контрол над ежедневието, над другите, над ситуацията е това, което успокоява тревожността, която се крие зад нуждата ни от контрол. Така се развива зоната ни на комфорт, която е позната, сигурна и не ни предизвиква тревожност.

Страхът от непознатото по същия начин предизвиква тревожност в големи дози, заради липсата ни на доверие към самите нас, липсата ни на вяра, че можем да се справим в непознати ситуации, които ни изглеждат заплашителни. Тази наша несигурност може да е породена и поддържана от много неща – начин на възпитание, свръх контрол от страна на родителите, негативна обратна връзка от връстниците и авторитетите ни. Заради, което накрая си казваме „Не мога“, без дори да имаме доказателства за това. А избягвайки непознати за нас ситуации, хора и места не позволяваме на това твърдение да се потвърди – по този начин защитаваме самите себе си.

В следствие на това понякога оставаме в зоната си на комфорт, която може да е изключително малка или може също така да прехвърляме непрестанно отговорности на околните, които да ни пазят и да се справят вместо нас.

Страхът от неизвестното, следователно е много обвързан и със страха от промяна. Затова се чувстваме „разместени“, когато в живота ни се случват промени, които не сме предвидили.

Какво не ни позволява страхът от непознатото:
  • Да сменя работата си или да я напусна
  • Да се впусна в нова връзка
  • Да започна собствен бизнес
  • Да се запиша на нов курс
  • Да отида на непознато за мен събитие или в непозната за мен обстановка
  • И др.

Освен, че ни отделя от нови потенциално позитивни преживявания, страхът от непознатото може да се прояви и по много по-нездравословен начин. Това се основава на изказването „По-добре дяволът, който познаваме, отколкото този, който не познаваме“. Това може да се прояви понякога като да останем при партньор, който е насилник или в ситуация, която е нездравословна и токсична. Разбира се, тези ситуации са много по-комплексни, но страхът от непознатото също е основна причина.

В такива ситуации, човек вярва, че вече е успял да изгради някакви механизми за справяне, или в повечето случай за „изтърпяване“, докато при непознатата алтернатива, човек смята, че няма идея как ще се справи. Това в основата си е дълбоко вкоренено вярване и не е лесно да се промени. Но реално щом веднъж човек е успял да се съхрани и да се справи – то той ще успее да се адаптира и в нова, непозната за него ситуация, независимо дали тя е по-добра или не.

От еволюционна гледна точка, целият ни организъм, включително умът ни, винаги търсят нови начини за справяне, когато са в неизбежни ситуации. Това, което ни спира е липсата на доверие в собствените ни умения.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.