Продължете към съдържанието

“Стереотипите, в които живеем.” – Психологическа статия

Стереотипите са бързи и лесни, но са лъжи, а истината отнема време.

– Деб Калети

Когато мислим за стереотипи, първото, което обикновено идва на ум са две групи хора – тези, които биват част от силно стереотипизирана група и преживяват социалните последици от това – или хората, самоопределящи се, като свободомислещи и либерални, които заявяват, че не стереотипизират другите. Ако имаме избор, разбира се, винаги предпочитаме да сме от втората група хора. В повечето случаи дори силно вярваме, че принадлежим само на нея и не съдим другите спрямо стереотипи. Според социалната психология обаче не само ни е невъзможно да нямаме изградени стереотипи и да не стереотипизираме другите, а дори минаваме една крачка напред –  стереотипизираме и самите себе си. Но преди това…

Какво е стереотип?

 „Стереотип“ според социалната психология е фиксираното, твърде опростено и често предубедено вярване за дадена група хора – обобщения, които не са рационално подкрепени с доказателства . Чрез стереотипизирането ние решаваме, че човек има цяла гама от характеристики и способности, които предполагаме, че притежават всички членове на тази група.

Кои са най-силните и изявени стереотипи?

За Възраст:

Стереотипизирането според възрастта е в първите три най-силни стереотипи, които имаме за другите. Това звучи по различни начини:

За хора с по-малка възраст от нашата:

  • Малките деца са некомпетентни в много сфери/ не могат да се справят сами.
  • По-млади хора/ по-малки деца не биха могли да бъдат по-умни от нас/ да разбират повече от нас. И други…

За по-възрастни хора:

  • Възрастните хора не могат да ….  / Не разбират ….
  • Психическото и физическото влошаване са неизбежни в напреднала възраст.
  • С напредването на възрастта, човек не може да се промени. И други…
За Пол:

Жени :

  • Жените са по-емоционални.
  • Жените не могат да шофират.
  • Жени, които нямат деца сигурно имат някакъв проблем.
  • Жените са обгрижващи по природа.
  • Жените са пасивни във взимането на решения. И други…

Мъже:

  • Мъжете не са чувствителни. Те са по-стабилните.
  • Мъжете не са креативния пол.
  • Мъжете могат да взимат по-добри решения.
  • Мъжете не плачат, не показват чувства.
  • Мъжете са финансово стабилните в една връзка. И други…
За Националност:
  • Французите са романтици.
  • Китайците живеят много дълго време .
  • Японците са много умни.
  • Руснаците обичат да пият водка.
  • Българите сме мързеливи. И други…

Разбира се, да отбележим и стереотипите спрямо – раса; религиозна принадлежност; сексуална ориентация; принадлежност към дадена група (пр. футболни фенове); външен вид (привлекателност/непривлекателност); дори и цвят на косата. Стереотип съществува за почти всяка социална или културална група, социална роля, професия или отличителна характеристика.   

Защо имаме стереотипи/стереотипизираме?

Според Довидио дори онези от нас, които вярват, че не създават стереотипи, го правят. „Ние категоризираме хората автоматично, несъзнателно, незабавно, въз основа на расата и пола на човека.“

На невропсихологично ниво стереотипизираме някого за милисекунди, като това става несъзнавано и е мощен механизъм, който използваме. Поглеждаме някого и за милисекунди мозъкът ни анализира възраст, пол, раса, социален статус, заплаха ли е или не е, съответно какви качества притежава според стереотипа, който имаме. Пол – 150 милисекунди; социален статус – 150 милисекунди; раса и/или цвят на кожата – 100 милисекунди. Това е по-малко време, отколкото ни трябва, за да сме сигурни, че изобщо сме видяли нещо. 

Основното обяснение е, че по този начин мозъкът ни ни „помага“, като категоризира хората и ни предоставя някаква информация за тях и си спестява енергия, която ни е иначе нужна за да процесираме. Например – шофираме и в кола около нас виждаме млада жена зад волана, в първите моменти има голяма вероятност мозъкът ни да ни каже „Жените не могат да шофират добре. Много е вероятно да ни направи нещо. Нека се дръпнем възможно най-много от тази кола.“ Много повече ментална енергия би отнело да се зачудим: „Може би пък тази жена е доста младолика, може би има реално повече стаж като шофьор, отколкото си мислим. Може би никога не е била виновна за инцидент на пътя. Може би е доста адекватна под напрежение или в стресова ситуация. Може би дори е по-добър шофьор, отколкото мъжа до нея в колата.“ Нашият мозък обича да си създава преки пътища за действие, за да пести енергия – в случая едно от последствията е да прилагаме стереотипи дори и без да искаме да го правим. Чак след като сме категоризирали някого на инстинктивно стереотипно ниво, в мозъка ни вече се включват и рационалните/логически пътища, които в зависимост от отглеждането ни и моралните ни принципи, опровергават стереотипа, в който сме поставили някого.  

Друга причина защо си създаваме стереотипи е поради дълбоко вкорененото ни усещане за концепцията „Ние и Те“. Ние, като „Аз, хората като мен, групата, към която се определям“ и Те, като „всички други, различни от нас, които не се вписват в нашата група, каквато и да е тя“. Като това може да е всичко – Ние, младите – Те, възрастните; Ние- образованите – Те, необразованите; Ние-феновете на отбор Х – Те, феновете на отбор Y; Ние- българите – Те, западняците. Мозъкът ни отново за милисекунди групира хората по раса; пол; социален статус и ги категоризира в или „Ние“ групата или в „Те“ групата.

Според проучвания, когато някой бъде категоризиран в „Ние“ групата ние се чувстваме по-положително спрямо този човек. Хората обичат да се вписват в дадени групи и да „споделят“ преживяванията си като част от дадена група. Дори и това да са просто незначителни детайли- те действат като мост между двама или повече човека  – например, ако двама колеги без много общо помежду си разберат, че са посещавали същото събитие, това несъзнавано вече отворя една врата между двамата за комуникация и ги прави „Ние, които ходихме на това събитие“ и „Другите, които не са“. (Като разбира се, това не е задължително предпоставка за добри или дълготрайни отношения.)

Тази дихотомия за Ние/Те и групирането се заучава и проявява още в ранна детска възраст и бива подкрепяна през различни периоди от живота ни – например още в училище: „Здравейте момичета и момчета“ , в по-късен етап става „Добре дошли дами и господа.“ В ума ни се зараждат концепции като „Жените са.. и Мъжете са…“, а чрез думите ни се проявяват с фрази като „женска/мъжка солидарност“; „Те мъжете винаги…/ Те жените никога…“.

Негативните истини за Стереотипите

Изначално стереотип е дума с негативна конотация, най-вече защото ни кара да правим обобщения и генерализации за другите без да ги познаваме. Съдим за тях без основание, а просто на база принадлежността им към даден стереотип, който сме им прилепили. Съответно вярваме неща, за хората, които може да не са верни. В допълнение към нашите стереотипи, ние също може да развием предразсъдъци – неоправдано негативно отношение към външна група или към членовете на тази външна група. Предразсъдъците могат да приемат формата на неприязън, гняв, страх, отвращение, дискомфорт и дори омраза – вид емоционални състояния, които могат да доведат до например агресивни поведения. Нашите стереотипи и предразсъдъци са проблематични, защото могат да създадат дискриминация – неоправдано негативно поведение спрямо членовете на външни групи въз основа на тяхното членство в тази група.

Така както несъзнавано са ни „научили“ да категоризираме хората и да създаваме и прилагаме стереотипи, така в повечето случай съзнателно пък ни учат и че НЕ трябва да го правим, да не съдим другите по външния им вид или културата им. Изначално стереотипизирането води до много и понякога колосални грешки в мисленето и вярванията на хората и следователно до негативни или в някой случай фатални поведения. Но стереотипите не са само за другите, така както мозъкът ни дава фалшива, но бърза информация за другите, така го прави и за нас самите. Тази информация в последствие изисква енергия и време да бъде опровергана по рационален път.

Как стереотипите влияят на нас самите? Стереотипите, в които живеем – Самостереотипизиране.

„В рамките на социалната психология самостереотипизирането (или авто-стереотипизирането) е процес, описан като част от теорията за социалната идентичност и, по-специално, теорията за самокатегоризацията . Самостереотипизирането възниква, когато индивидът интегрира общоприети характеристики (т.е. стереотипи или прототипи) на дадена група в своята представа за себе си. С други думи, когато индивидът се идентифицира силно с група и се категоризира като член на тази група, членството в групата се интегрира в идентичността на лицето.“

Три теории описват тези модели на себестереотипизиране: Теория за социалната идентичност (Tajfel, 1982): Теория за самокатегоризация (Turner, Oakes, Haslam, & McGarty, 1994) и Теория за оптимална отличителност (Brewer, 1991).

Общата им идея е, че хората се опитват да формират една Аз-идентичност (представа за себе си), съставена от позитивни качества, които са присъщи на дадена група. Примерна група: Прависти – позитивни стереотипни характеристики: Интелект, финансови успехи, престиж. Негативни ефекти от този феномен се получават, когато например, човек до толкова се е идентифицирал със стереотипизацията за групата, че е пренебрегнал развитието и това да се валидира от други източници. Съответно, когато загуби принадлежност към дадената група, той може да преживее криза на индентичността – „Ако не съм … адвокат/лекар/писател … то, тогава какво съм/кой съм?“; „Ако не вярвам в Господ, то тогава в какво вярвам?“    

Понякога хората стереотипизират себе си и за да бъдат приети в дадена общност

тази „Ние“ група, към която човек иска да принадлежи. В крайна сметка хората са социални същества и по естествен път имат потребност да принадлежат към дадено общество или група. Така си създаваме клубове по интереси, компании от приятели и културни и религиозни общества. В този контекст понякога хората стереотипизират себе си, за да намерят вход към дадена група и да имат усещането за принадлежност към нея. Защото колкото повече характеристики човек споделя с другите от дадена група – толкова по-приет би бил той и толкова по-близък с тях. (пр. стереотипът „Успешните и богати“ хора играят голф – би накарало някой, който иска да е част или е „нов член“ на тази група да започне да играе голф, без реално да има интерес към това.; стереотипът „Феновете на корейската култура и музика, си боядисват косите в много ярки цветове“ – би могло да накара човек (особено в тийнейджърска възраст) да боядиса косата си, да се облича по определен начин и др.).

От друга страна, по несъзнателен път приемането на дадена стереотипизаци, влияе на поведенията и решенията, които те взимат за живота си. Например: стереотипът „Жените не се справят с по-технологичните и научни сфери“ би могло да ги накара да се ориентират към сфери, в които по презумпция жените са по-успешни – хуманитарните науки, изкуствата и др., за разлика от това да поемат по професионалния път на механик или строителен инженер.   

Има проучвания, които показват връзката между това да стереотипизираш себе си (полов самостереотип) и удовлетворението от живота, като това доколко изпълняваш и „влизаш“ в стереотипа за мъж или жена е свързано с по-високи нива на удовлетворение от живота. Това се получава при изпълнението на социалните изисквания (вкл. стереотипи) и вплитането на груповата идентичност в своята представа за себе си, което намалява дисонанса и вътрешния конфликт между социума и Аза и съответно намалява тревожността. Разбира се в зависимост какви са личните потребности и цели на човек, това може да не проработи за него в дългосрочен план.

Усещането за принадлежност към групата, споделеността и в някои случаи удовлетворението от живота биха могли да се категоризират към позитивните влияния на самостереотипизирането.

Приемането на дадена стереотипизация за вярна за самите нас, обаче, може да има и негативна страна. Например проучвания показват, че ако сами се поддадем на стереотипни вярвания за група, в която попадаме, то ние приемаме и негативните характеристики от този стереотип и това влияе на поведението и представянето ни. Ето няколко резултата от изследвания:

  • Възрастни хора, които вярват в стереотипа „Старите хора не помнят добре“ се справят много по-зле при тестове за памет, отколкото тези, които не се идентифицират с този стереотип, въпреки липсата на разлики неврофизиологично.
  • Мъжете се представят по-зле при декодирането на невербални знаци, ако тестът е описан като предназначен за измерване на „социална чувствителност“ – стереотипно женско умение. Въпреки това, когато задачата е въведена като „тест за обработка на информация“, те се справят много по-добре.
  • Когато на деца от по-бедни семейства се напомня за по-ниския им социално-икономически статус преди тест, те се представят по-зле на тестовете, описани като диагностика на интелектуалните способности.
Този психологически ефект се нарича „Стереотипна заплаха“ страха да не извършим нещо, което би потвърдило негативните очаквания за дадената група, към която се причисляваме.  Стереотипната заплаха води до порочен кръг. Този страх кара хората да изпитват тревожност, която изчерпва когнитивните им ресурси и води до неправилно/недостатъчно представяне и така се потвърждава негативния стереотип и следователно има засилване на страха отново.

В други вариации страхът от стереотипизиране кара хората да се насочват към коренно противоположни поведения, не в смисъла на борба срещу стереотипа, но по-скоро с тревожна или компенсаторна природа. Човек може да изпитва силна тревожност, когато разговаря с членове на чужди групи, от страх да не каже нещо, което ще затвърди негативен стереотип, който съществува за групата, към която се причислява. Алтернативно, жена може да се насочи нарочно към професия, която не й харесва само за да опровергае стереотипа, че жените не се занимават с ,например, технологии.

Когато сами решаваме да останем съзнателно или не в даден стереотип, можем да попаднем в друг порочен цикъл, които води до негативен афект – вина; натоварване и стрес от очакванията към нас. Например, мъж, който се самостереотипизира в контекста на „Мъжете винаги са силни, мъжете не плачат“, може да почувства стрес от непрестранните очаквания, които имат и другите за него и той сам за себе си. Съответно, когато той не успее да регулира това очакване да е „силен“ и тази своя потребност „да е уязвим“ се натрупва ментално и физическо напрежение. Ако не успее да осъществи външните очаквания за него, може в последствие да изпитва вина и чувството, че е некомпетентен или не се справя.  

Обикновено самостереотипизирането е несъзнаван процес, който обаче може да има силно влияние върху поведението ни, решенията ни,  начина, по който се чувстваме и това как преживяваме себе си като личности. В някои случаи можем да пренебрегнем до голяма степен личностовото си развитие поради вкоренени стереотипи, в които „трябва“ да се впишем или  мотивирани от страх да не попаднем в стереотипизирана група. Стереотипите,  в които се поставяме са само част от пъзела на човешката личност, но заслужават себерефлексия, понеже рядко мислим за „стереотип и Аз“ взети заедно.  

Литература:  

T. Tsukiura and R. Cabeza, “Shared Brain Activity for Aesthetic and MoralJudgments: Implications for the Beauty-Is-Good Stereotype,” SCAN 6 (2011): 138.

C. Forbes et al., “Negative Stereotype Activation Alters Interaction Between Neural Correlates of Arousal, Inhibition and Cognitive Control,” SCAN 7 (2011): 771.

C. Steele, Whistling Vivaldi and Other Clues to How Stereotypes Affect Us (New York: Norton, 2010).

Allport, G. W. 1979. The nature of prejudice. 2d ed. New York: Basic Books.

Ashmore, R. D., and F. K. Del Boca. 1981. Conceptual approaches to stereotypes and stereotyping. In Cognitive processes in stereotyping and intergroup behavior. Edited by D. L. Hamilton, 1–35. Hillsdale, NJ: Erlbaum.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.