Спирам да отлагам! – за продуктивността, самосаботажа и още нещо.

Ситуацията  е следната: прибираш се у дома към края на деня и някой твой близък ти задава въпроса „Какво прави днес?“. Точно тогава идва онова приятно специфично чувство, когато отговоряш „Ами, всъщност днес правих това, товА, тоВа, Това и ТОВА…“  И докато разказваш, се чувстваш добре, не защото просто има какво ново да разкажеш,  а защото осъзнаваш, че днес сти бил продуктивен.Продуктивността е способността да работим ефективно за определено време и съответно да постигаме зададените резултати. Но, всъщност усещането да си продуктивен е изключително субективно, защото тези резултати и това определено време, за които говорим, са неща, които произлизат от собствените граници, които си налага човек. Например, ако решиш, че днес трябва да свършиш 10 задачи и изпълниш само 5 от тях, накрая се чувстваш така сякаш не си свършил достатъчно. Но, ако днес имаш списък от 5 задачи и изпълниш всички тях, тогава се чувстваш продуктивен, дори и това да са същите онези 5 неща.

Когато човек изпълни някаква задача, идва чувство на постижение и цялост. Тези малки постижения са всъщност символ на това, че си способен да направиш нещо. Съответно, когато човек се чувства способен, той се чувства добре.  Това е причината и толкова много хора в днешно време да прибягват до така наречените „to do lists“. Зачеркването на всяка задача е нагледно доказателство за дадена наша способност. Ето защо продължаваме да си създаваме тези списъци. Интересното е, че броя на задачите в съответните to do lists също нараства. Защото, колкото повече задачи имаме, толкова по-голям е шансът да изпълним някои от тях (да ги отметнем)– и съответно да се чувстваме добре от това. Парадоксалното е, че обикновено нямаме достатъчно време или ресурси за всички отговорности, с които се затрупваме. Ето тогава нещата се обръщат, и от 10 задачи във въпросния лист, успяваме да изпълним само 5. А в ума ни, пет от десет не е достатъчно… чашата е наполовина празна.. чувстваме се непродуктивни…

Изглежда, че да си продуктивен, особено в съвременния свят, е все по-трудно и по-трудно достижимо. Колкото и време да имаме, с колкото и възможности и ресурси да разполагаме, за голям брой хора, главното поради, което са непродуктивни е повтарящото се поведение на : Отлагането.

Отлагането има много разновидности, но в основата си то е там, за да Не вършим дадена задача. Обикновено, оправданията, за да Не стигнем до задачата „звучат“ по един от следните начини:

• Избягване – когато избягваме места/хора/ситуации, където трябва да изпълним задачата.
• Разсейване – когато се занимаваме с „всичко друго“, но не и със зададената задача.
• Тривиализиране – когато се само-убеждаваме, че задачата ни не е толкова важна всъщност.
• Сравнение – когато сравняваме това, че ние не сме свършили нещо с това, че някой го е свършил по-зле.
• Външно обвиняване – оправдаваме се с неща или хора, които не зависят от нас.
• Перифразиране – когато смятаме, че да започнеш навреме се отразява зле на това как ще свършиш задачата. („Аз съм по-продуктивен вечер.“)
• Отрицание – когато вярваме, че не отлагаме, а просто това, което вършим в момента е по-важно от другата задача.
• Отклоняване – когато посочваме други неща, които сме свършили добре за сметка на избягваното.

 

На всички нас се случва да отлагаме, но това отлагане се превръща в повтарящо се поведение, което прекъсва нишката на продуктивност, към която се стремим. Още повече, кара ни да се чувстваме зле, непродуктивни и неспособни. Заслужава си да се запитаме защо хората отлагат? И ако ти си от хората, за които гореспоменатите начини на мислене не са рядкост, заслужава си да се запиташ „Защо отлагам аз?“.

Според психолога Pychyl (2013), хората не отлагат само защото задачата не им харесва или нямат времето за нея сега. Той смята, че хората използват отлагането като емоционално-защитен механизъм. Тоест, те вътрешно вярват, че няма да се справят с дадена задача (добре или изобщо) и затова отлагат да я започнат. Защото, ако човек не се справи или се справи зле с дадена задача, той ще се чувства недобре от това – неспособен. Затова, задачата бива отложена възможно до най-късен етап, а понякога дори и незапочната. Например, всички проекти и идеи, които някога сме имали, но в крайна сметка остават незапочнати по една или друга причина. Обикновено, това се случва поради няколко причини – хората или не вярват в себе си достатъчно или си поставят твърде високи цели, които са нереалистични за постигане.

Но, отлагането не е единствената причина поради,  от която следва непродуктивност. Друг силен метод е Самосаботажът. Какво значи това? Това е поведение, (привидно несъзнавано), чрез което сами саботираме своя прогрес или изпълнение на задача, за да не засегнем вярванията си за способностите си (самочувствието си). Например, един студент може да остави ученето за изпит за последните два дни, с твърдението, че учи най-добре под стрес.  При случай, че той се провали на изпита, той вече има готовото оправдание – той не е неспособен, той просто е нямал достатъчно време за учене. Така реално, останалите хора нямат шанс да оценят неговите способности. Всичко, което те могат да кажат е, че не е положил старание, което никак не е същото.

Също толкова реално, за някои хора е друго несъзнавано поведение, което прилагат при изпълнение на дадена задача. Според Control Mastery Theory някои от нас нарочно се провалят или не се справят достатъчно добре, за да не злепоставят други, близки за тях хора. Може да се запитаме „Кой би се провалил нарочно?“, но това не е рядко срещано поведение. Например, студенти, които са първите членове от едно семейство, постъпващи в университет, може да изпитват ирационална вина за това, понеже техните родители или братя/сестри не са имали същите възможности или същия успех.

Но ако се обърнем към всекидневната продуктивност, когнитивната психология има своя гледна точка. Според редица проучвания (Baumеister & Tierney, 2012) най-голямо влияние върху нашата продуктивност има следният фактор: Изчерпване на Аз-а (Воля и Умора при взимане на решения). Важното в това е, че те са изчерпаеми ресурси.

Според когнитивния психолог Baumеister, всеки ден започваме с ограничено „количество“ воля. Затова, ако на човек му се наложи да използва волята си през деня, за нещо определено, то това има директен понижаващ ефект върху продуктивността му. Например, ако току що сме решили да откажем цигарите, което обезателно изисква воля, то със сигурност няма да сме продуктивни по същия начин, както преди това решение. Също така, шансът да се откажем от задачата, с която сме се заловили, е много по-голям. Всяко решение, което се налага да взимаме през деня отслабва все повече волята ни и съответно продуктивността ни. Например, дори една тривиална задача, като да избираме дрехите си дълго време сутрин, черпи от волевия ни ресурс. Което значи, че с всяко такова последващо решение шансът да сме по-продуктивни намалява.

Ето някои решения за повишаване на продуктивността според когнитивната психология: (Важно е да се знае, че не всички те биха работили еднакво при всички хора.)

• Автоматизиране на тривиалните решения в ежедневието, като например тези свързани с това какво да си облечем, какво ще закусваме, къде ще паркиратм и тн.
• Pomodoro техника – използване на таймер, определете по 25 мин., в които да свършите нещо и след това 5 мин., в които да си почивате. Тази техника работи на принципа „Аз работя по-добре под напрежение“.
• Работното място трябва да е само и точно това. Тоест, не се опитвайте да вършите работа, където си почивате (например в спалнята или хола). Мозъкът е устроен така, че свързва обкръжението ни с дадено наше състояние. Това значи, че ако се опитваме да работим от спалнята ни, мозъкът ни вече ни саботира като ни поставя в състояние на почивка.
• Честа смяна на работното място. Активността на мозъка и съответно на мисълта ни е свързана с това, колко нови стимули има наоколо. Съответно, при по-честа смяна на обкръжението, ние държим мозъка си по-активен и с повишена концентрация и внимание.