„Сутринта съм майка, на обяд управител, а вечер съпруга. Утре ще съм приятелка, след това дъщеря. Междувременно все още съм майка, а понякога и жена.“
Социалните роли не са маска или преструвка, напротив те са част от нас – всяка една функционална част или форма от нас, която се проявява в различни ситуации. Това сме ние в различните аспекти от нашия живот.
Социалната роля има своя сърцевина или структура – тя съдържа поведенчески, соматични, емоционални, когнитивни, социални и духовни аспекти.
В своята същност, всяка една роля е доста сложна сама по себе си. Тя се определя от миналото на човек, от неговите лични, собствени особености, както и от обществените и културални такива.
Всеки човек „въплъщава“ в най-малко 3 социални роли.
В днешното, динамично време, един човек съчетава в себе си средно 6 социални роли. Този набор от лични роли се нарича ролеви репертоар и е дълбоко индивидуален. Човек може да действа в 6 различни роли, но някои от тях да са недоразвити или в другата крайност – свръх-развити. Това само по себе си създава един дисбаланс, който често се проявява като напрежение или тревожност.
Всяка от нашите роли изпълнява различни функции и носи със себе си различни отговорности.
Например един човек е едновременно загрижен син и амбициозен работодател. Това е един и същи човек, в две различни роли, които го поставят в коренно различни ситуации, с различни отговорности, потребности, поведения, емоции и тн. Трудността е да намерим баланс между проявата на всичките ни роли, без това да тежи на едната или другата.
Всяка роля е натоварена не само с различни функции, но и с различни очаквания.
Очакванията са естествена част от живота – това е цената да сме социални същества. Но когато нямаме вяра, че можем да се справим с тях, понякога несъзнавано се отдръпваме от различни роли. По този начин ги оставяме недоразвити.
Ако даден човек е убеден, че не е добър съпруг, той може да несъзнавано да компенсира тази си социална роля и да се отдаде на друга такава, ставайки, например, невероятен служител, отдръпвайки се от семейството си.
Ако човек има усещането, че е натоварен с твърде много роли, които не може да изпълнява пълноценно, напълно възможно е той да започне да се чувства некомпетентен, подтиснат и да се отдръпне от всички тях, или да се фокусира само към една, от която да получава чувството си за значимост.
Трябва да се запитаме:
- Какви са очакванията към мен?
- Кой всъщност очаква тези неща и аз какво мисля по въпроса? Това наложени очаквания ли са?
- Имам ли възможност да предоговоря очакванията, не само да им отговоря?
- А аз всъщност какви очаквания имам от другите?
Баланс/ дисбаланс
Балансът на социалните ни роли, предполага богат ролеви репертоар, адаптивност, пластичност и умения да действаме адекватно в различните житейски ситуации.
Дисбаланс в социалните ни роли може да доведе до сериозно объркване в идентичността ни и себеоценката ни.
Преди всичко трябва да се замислим: колко социални роли реално имам аз? А още повече:
- Имам ли твърде малко или твърде много социални роли?
- Кои социални роли са в конфликт? Кои са на заден план?
- Защо съм развил една социална роля повече, какво ми дава тя? Или от какво ме пази?
- Искам ли да доразвия някоя социална роля?
- Трябва ли да се разделя с някоя от социалните ми ролите?
Ролите и взаимоотношенията ни.
Една роля не може да съществува без своята контра-роля.
Например: дете-родител, съпруг-съпруга, служител-работодател, приятел-приятел и др. Всяка наша роля съществува във взаимоотношение с друг човек, друго обстоятелство и ролята/ролите на другите.
По-интересното е, че на едно подниво, във всяка една от нашите социални роли може да действаме в различни състояния. Според Ерик Бърн това са така наречените его състояния на взаимодействие– родител, дете, възрастен.
Накратко, трите вътрешни състояния изглеждат така:
- Родителят– Угрижващият, отговорният, човекът, който взима решенията. Този, който те учи винаги на нещо или те поучава, дава ти указания, укор, но понякога те оценява и те хвали.
- Детето– Нежелание за поемане на отговорност. Следване на собствените си нужди и очакване от другите да се грижат за тях. Решенията може да са импулсивни или спонтанни.
- Възрастен– Равнопоставените двама човека, които си имат доверие за различните си функции. Има комуникация и проблемите се решават на това ниво. Не се решават проблемите на другите и няма извънредно намесване в живота им. Няма го дисбаланса на родители (контрол) срещу деца (безотговорност).
Тоест един човек може да взаимодейства с друг от подролята на дете, на родител или на възрастен.
Това се случва по-често отколкото ни се иска да е вярно. Децата заемат властна/родителска позиция над един или двама от родителите си. Съпрузи се оставят да бъдат обгрижвани от съпрузите си, като деца, което в тази ситуацията поставя единия в ролята на родител, а другия в ролята на дете. Служител, които се сърди по детски на работодателя си, вместо да приеме градивна критика и други.
Значително по-рядко се среща, здравословният тип отношения, при който и двамата да действат от позицията си на възрастен, в която и да е своя роля. Разбира се това не е толкова лесно постижимо.
Например, ние всички винаги оставаме деца на своите родители, независимо от възрастта. Често несъзнавано в момента, в който сме в компанията на родителите си, ние се връщаме към стари поведения, емоции а и дори и речеви изрази.
В различните ни социални роли може да проявим различно его състояние, независимо от възрастта ни. Но независимо дали несъзнавано или не, ако задържаме една позиция по-дълго време и човекът,отсреща ни, се свърже с тази позиция, това определя той да заеме противоположната такава.
„Тоест ако единият съпруг е „детето“, то другият няма да има избор освен да му стане „родител“.
Последвайте ни в социалните мрежи!
Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter