Статии

Социална желателност – психологическа статия

Какво е социална желателност?

Всички сме срещали поне един човек, който често описва себе си със суперлативи. Тези хора обикновено попълват тестовете за себе си, като преувеличават положителните си качества и омаловажават недостатъците си.

Обикновено те смятат себе си за изключително приятни личности, като по този начин се опитват да получат одобрението на околните. Тази тенденция се нарича социална желателност.

Социалната желателност е тенденция, чрез която човек се старае да отговаря на очакванията на другите, да получава постоянна похвала и, разбира се, да избегне критиката.

Социалната желателност се интерпретира като желанието да се харесаш на другите и се изразява в нуждата от одобрение, към което се стремиш чрез даване на отговори, мнение и преценка, каквито смяташ, че ще се харесат на другите.

Най-честите примери за социално желателно поведение се срещат, например, по време на интервю за работа, в началото на ново познанство, по време на публични представяния, когато искаме да станем част от група от хора със сходни интереси, които харесваме, когато много искаме някого, когото много харесваме, да хареса и нас.

Също така, подобно поведение често е изразявано в ситуации, в които общественото мнение предизвиква неудобство и влияе на нещата, които казваме. 

При кои теми социално желателното поведение присъства най-често? 

Социално желателното поведение е лесно разпознаваемо в ежедневието ни. Теми, при които то присъства, обикновено включват способностите на човек, личността му, сексуалното му поведение или употребата на наркотици. Даването на информация по тези теми често бива манипулирана и невярна именно заради социалната желателност.  

Например, когато се сблъска с въпроса: „Използвате ли наркотици / незаконни вещества?“, човекът може да бъде повлиян от факта, че употребата им е незаконна. Той може да почувства натиск да спре употребата на наркотици или да използва защитния механизъм рационализация (Опит да се оправдаят логически (най-вече пред самия себе си) действия, които са извършени поради несъзнавани подбуди), напр. „Пуша марихуана, само когато приятелите ми са наоколо.“


Още теми, които в ежедневието си можем да забележим като основни, когато става въпрос за социално желателно поведение:

  • Лични приходи – често преувеличени, когато са ниски, и намалени, когато са високи.
  • Ниско самочувствие или безсилие – често отричани.
  • Спазване на схеми за дозиране на лекарствата – често завишени.
  • Патриотизъм – или преувеличен, а ако се отрича, често е със страх от преценката на другия.
  • Интелектуални постижения – често преувеличени.
  • Актове на емоционално или физическо насилие – често отричани.
  • Незаконни действия – често отричани.
  • Избирателна активност .

Какво ни кара да имаме социално желателно поведение?

Корените на това поведение са в това, че смятаме, че колко повече мнението ни се доближава до това на тези, които харесваме, толкова повече ще ни харесват те.

Това е факт, тъй като човек е склонен да харесва това, което се доближава до неговите интереси, което му е по-познато и в което може да открие части от себе си.

Това, обаче, може да се приеме от отсрещния, на когото целим да се харесаме, като неискреност и престореност, породени от стремеж да го копираме.

Въпросът е доколко това поведение е целенасочено и планирано и доколко е автоматичен подсъзнателен процес, чрез който се опитваме да избегнем отхвърляне?

Истината е, че в повечето случаи човекът с такова поведение не осъзнава проявата му.

Социалната желателност и защитните механизми:

Социалната желателност е и защитна тенденция, която представлява своеобразно напасване спрямо социалните норми и вярвания.

Хората, които са със социално желателно поведение и високата мотивация за одобрение, често използват защитни механизми като отрицание и формиране на реакция.

Защитните механизми са психологически стратегии, чрез които хората редуцират или несъзнателно избягват негативните състояния – конфликти, тревожност и стрес. В случай на проявяване на социално желателно поведение в комбинация със защитни механизми, човек може несъзнателно да се старае да намали страха си от отхвърляне.

Кои са защитните механизми и как да ги разпознаете прочетете тук: https://sovapsychologist.com/10-ot-nai-chesto-sreshtanite-zashtitni-mehanizmi/

Също така, тенденцията да се дават отговори, които да се харесат на околните, в някои случаи се дължи на проблеми със себевъзприемането – образно казано човек “търси себе си” или “отхвърля” това, което е, в резултат на което “преписва” мнението на другия, за да се подсигури, че ще бъде харесан и възприет.

Получаването на комплименти и високи оценки от околните поддържат потребността на човек да бъде социално одобрен. Доста често хора със ниска самооценка се стремят да я повишат като получават одобрение от другите.

Автор: Теодора Йорданова – психолог-стажант

Използвана литература:

Krumpal, Ivar (2013). „Determinants of social desirability bias in sensitive surveys: a literature review“.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment