Статии

Социална изолация-последици-психологическа статия

Физическата изолация и емоционалното отчуждение пораждат проблеми, равни на трудностите, които уж разрешават. – Ричард Форд

Понятията социална изолация и социална дистанция, станаха особено актуално напоследък. За тях се заговори от началото на извънредното положение обявено във връзка с пандемията от новия вид коронавирус в световен мащаб.

Важно е да знаем, че има съществена разлика между тези два термина. В тази статия, ще ке фокусираме върху социалната изолация и нейното въздействие върху нашата психика.

А за кого ситуация свързана със социална изолация може да се окаже непреодолима (рискова) и би довела до невъзможност за справяне и отключване и/или задълбочаване на тежко психологическо състояние?

Всеки от нас има различна житейска история. Преживява по различен начин взаимодействието си със средата и получава различен вид подкрепа.

Но във всички ни има един много силен стремеж – да се чувстваме сигурни (защитени), обичани (свързани), удовлетворени и успешни (самореализирали се). И от това доколко човек чувства, че може да задоволи потребностите си, се изгражда и неговата самооценка и преживяването за благополучие.

Когато за продължително време не намираме начин да задоволим свои жизненоважни потребности може да изпаднем в така наречената – депривация.

Депривациятатова е състояние възникващо в резултат от ограничаването на човек, във възможността за удовлетворяване на свои основни психически потребности, в необходимата степен и за продължителен период .(Лангмайер; Матейчек).

Произлиза от латинската дума deprivatio – „лишение, загуба“. Учените са установили, че когато лишаването е от нещо жизненоважно, човек може да изпитва, както физиологичен, така и психологически дискомфорт.

В същото време депривацията е частично или напълно неосъзната. Нейните негативни последствия могат да се асоциират с най-различни причини, които нямат пряка връзка с неудовлетворените потребности.

Пример за депривация – е когато на детето е отнета възможността да играе изобщо, за дълъг период от време, а не просто му е взета играчката, с която си играе в момента.

Според това, кои потребности остават неудовлетворени се различават четири вида депривация:

1. Сензорна (стимулна) – недостатъчно количество сензорни (зрителни, слухови, вкусови, обонятелни и тактилни), стимули или тяхната ограничена променливост и модалност – при малките деца, ако продължи много дълго, може да доведе до тежки дефицити в развитието;

2. Когнитивна (информационна) – липсата на информация или непълната, случайна, несвързана и/или противоречива информация, прави невъзможно да се разбере, предвиди и регулира случващото се отвън. Ако човек няма необходимата информация (за връзките между обекти и явления), той си създава „въображаеми връзки” (според И. П. Павлов), т.е. има неверни вярвания.

3. Емоционална – няма достатъчна възможност да се установи дълбока и интимна емоционална връзка с човек или да се прекъсне такава емоционална връзка, ако такава вече е създадена. При децата нуждата от емоционално значими отношения, често има физически израз – да бъдат погалени, гушнати, докато при възрастните тя често се проявява в това да бъдат забелязани и признати.

4.  Социална – възниква след продължителна изолация на личността от социалната среда, може да доведе до лишаване от социална идентичност, ограничена възможност за овладяване на автономна социална роля. Свързва се с тежко усещане са самота, неадекватност, тъга и/или тревога и загуба на житейски смисъл.

В живота различните видове депривация често се преплитат. Някои от тях могат да се комбинират, едната може да бъде следствие от другата и т.н.

Защо ни е толкова необходима социалната среда – контакта с другите?

Вероятно сте чували твърдението, че човек е социално животно. Какво означава това? Според еволюционната теория, хората са оцелили и са се развили като вид поради  способността си да се организират в по-големи общности, от където да получават по-ефективно защита и достъп до ресурси за живот.

Социално-психологическите науки приемат „социума” като изключително важен, своеобразно „огледало” за човека, в което оглеждайки се, добива познанието и оценката за себе си – за собствения си Аз.

Всъщност може да се каже, че извън социалния контекст не може да има личност. Поради тази причина ние изпитваме неудоволствие и дори страдание, ако за дълго време бъдем лишени от социална среда и контакт с другите.

Последиците на социалната депривация.

При съществуващо предразположение на личността ни, социалната изолация може да изостри трудността в намирането на начини за задоволяване на потребностите и да се изпадне в състояние на депривация.

Пораженията, които може да нанесе на психиката, преживяната депривация (от липсата на стимули, любов, социални контакти) са съизмерими с нарушенията, които възникават в тялото ни при дефицит на основни за него елементи – кислород, вода, витамини, минерали и т.н. – при това състояние, нашата психика „гладува”.

Ако човек бъде лишен едновременно от няколко жизненоважни за него неща – това засилва негативното въздействие върху психиката и физиката.

Сигнали за това, че преживяваме депривация могат да бъдат психически състояния като – неконтролируема агресия, повишена тревожност, панически атаки, пристрастявания (към храна, алкохол, психоактивни вещества), депресия, психосоматични заболявания – до прояви на психиатрични разстройства. В тези случаи се нуждаем от професионална психологическа подкрепа.

Социалната изолация обаче не води непременно до социална депривация. Доколкото човек има богат вътрешен (духовен) свят, силна системата от социална поддръжка, постоянна готовност за учене (като интегриране на различен опит), толкова по-устойчив ще бъде той при попадане в ограничаващи го ситуации.

Сама по себе си липсата не вреди, тъй като тялото се адаптира към всякакви условия. Решаваща роля за появата на болезнени преживявания е отношението на човека към самия факт на лишаване.

Ако той го преживява като нещо безсмислено, тогава възприятието ще бъде отрицателно. Но ако човек вижда определено значение в това, тогава лесно може да се справи. Например, лишаването от храна не причинява непременно страдание – някой хора съзнателно избират режим на терапевтично гладуване, като не приемат храна до десет дни и не изпитват негативни чувства.

Какво да правя, ако живея в социална изолация?

Има места и времена, когато човек се оказва толкова сам, че е способен да прегърне целият свят – Жул Ренар

Помислете как се чувствате от това състояние на отделеност от обичайната ви среда? Какво ви липсва? Какво бихте могли да направите с това, с което разполагате в момента, така че да се почувствате по-добре? Как бихте могли да задоволите нуждата си от пълноценен контакт и комуникация с другите?

Търсете активно нови стимули в ежедневието ви, които да провокират получаване на различни сетивни усещания. Движете се повече – по възможност на открито и сред природата.

Споделете с някой близък човек тревогите и притесненията си. Ако не срещате подкрепа и разбиране, а нещата стават все по-мъчителни за вас – потърсете професионална помощ. И не спирайте да си повтаряте, че тази ситуация е нещо временно и ще отмине.

Какво може да се очаква след края на социалната изолация?

Престоят на човек в условия на социална депривация му причинява определени психични промени, които не изчезват веднага след края на действието на факторите на ограничение – като намаляване на способността за свободно изразяване, влошаване на паметта, трудности в абстрактното мислене, емоционално застиване.

Подобни явления се наблюдават при „робинзоновци“- отшелници, самотни проучватели и пр. Ако промените в психиката не са патологични по природа, тогава хората успяват постепенно да се върнат към нормалното си състояние и поведение. Времето за реадаптация обаче е много индивидуално и зависи преди всичко от продължителността на изолацията и личните качества.

Освен това, неадекватното поведение, нетипичните психични реакции възникват не само в периода на преживяване на социална депривация, но и при излизане от нея.

От направени многобройни експерименти и наблюдения от реалния живот се наблюдава една закономерност – колкото повече приближавате до границата (края), разделяща необичайните условия на живот от обикновените, емоционалният стрес се увеличава – с други думи нормално е да изпитваме тревожост при връщането си към нормалността.

Автор: Росица Славова – психолог, семеен консултант

Използвана литература:

Личность в условиях психической депривации – Елена Алексеенкова

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment