Продължете към съдържанието

СИНДРОМ НА ИЗМАМНИКА

Какво е синдром на измамника и как се проявява в живота ни?

Имате ли често усещане, че успехът ви се дължи на късмет или някакъв случаен шанс, а не на вашите способности и умения? Появяват ли се мисли като: „Как се озовах тук?“, „Не съм  достатъчно добър“, „Аз всъщност ги мамя за това, което правя.“

Оказва се, че доста хора се чувстват незаслужаващи, това което са постигнали в професионалния или личния си живот, защото не вярват, че притежават необходимите  качества. И започват да изпитват необяснимо притеснение, че всеки момент някой ще ги разобличи, ще разкрие това, че те представят някакъв фалшив образ за себе си, благодарение на който печелят симпатия, уважение и признание. Тези чувстват стават особено интензивни, когато достигнат някакво постижение и получат положителна обратна връзка от другите, затова колко добре се справят.

В такива хора се отличават две взаимосвързани вярвания за собствената личност: „Не съм талантлив/не съм достатъчно способен“ и „Не съм достоен“. Това са субективни мисли, които водят до силни чувства на срам и страх. 

Срамът в този контекст е свързан със силно  чувство за вина и несигурност в живота, и неспособност да се приемат собствените постижения. Страхът от своя страна възпрепятства разкриването на  пълния потенциал при тези личности. Този страх се подхранва от вътрешното убеждение, че се намират в настоящото си положение, заради някакво добро стечение на обстоятелствата, но не са способни да задържат ситуацията и това рано или късно ще бъде забелязано от околните. И ще излезе на показ, че „царят е гол“.

Това са доста мъчителни преживявания, които носят допълнителен стрес и от това, че човекът, който се чувства като измамник, трябва да се прикрива и не си позволява да сподели мислите си с другите.

За такъв вид преживявания в психологията е въведено понятието „синдром на измамника“ или „синдром на самозванеца“. Въпреки клиничното звучене обаче, това всъщност не е медицинска диагноза, а е комплексен модел от мисли, чувства и поведение, който се проявява доста сходно при различни хора.

Първоначално този психологически феномен е описан през 70-те години на XX  век, след проведено проучване сред жени постигнали високи професионални резултати. Учените открили, че въпреки обективните доказателства за успеха им, тези жени не са вярвали, че го заслужават и са имали страх да не се изложат. Дълго време се е смятало, че само жените са засегнати от синдрома на измамника, защото за тях исторически е било по-трудно да се наложат в професионалната сфера, наравно с мъжете. В последствие се установява, че проявите на синдрома се срещат също толкова често и при мъжете, просто те са по-малко склонни да говорят за проблемите си, и да споделят страховете си открито. Могат да бъдат засегнати всякакви хора, независимо от социалния статус, трудовия стаж, ниво на умения или степен на опит.

Съмнения, че не притежават необходимите умения за позицията или работата, която вършат са споделяли и много знаменитости – дори великият Айнщайн преди смъртта си е признал на свой приятел, че се чувства като измамник.

Защо се развива синдромът на измамника?

На този въпрос, не може да се даде еднозначен отговор.

Хората, които са склонни да преживяват синдрома, имат някои отличителни черти от характера си като: стремеж към постижения, перфекционизъм, страх от провал и невротизъм. Те обичайно имат ранен опит, при който родителите им са имали високи очаквания от тях или пък са били непоследователни в критиките и похвалите. Даването на любов е свързано до голяма степен с постиженията. И така в детето се оформя една вътрешна тревожност, че няма да може да удовлетвори очакванията или изискванията на другите, и няма да заслужава вниманието и обичта им.

Наблюдава се, че преживявания на „измамник“, често се появяват в някакъв момент  от живота, свързан с преход и поемане на нова социална роля. Например постъпване в университет, повишаване в работата, стартиране на нов бизнес или проект.

Социалният контекст също допринася за това дали някой ще развие синдром на измамника. Съществуващи в обществото стереотипи, като например, че мъжете имат повече качества да бъдат лидери или че хората от определени малцинствени, или социално-икономически групи са по-малко интелигентни от други, създават предпоставка за това. Тези и подобни предразсъдъци  повлияват до голяма степен, за това някой да не може да се почувства напълно приет и принадлежащ в групата или колектива, където трябва да прояви своите компетенции.

Хората изпитващи преживявания на измамник имат и засилени социални страхове – от това да не се изложат, да не получат негативна критика, да не бъдат унижени, да не им бъде отказано при молба и т.н.

Характеристики на синдрома на измамника:

  • Неспособност за реалистична оценка на собствените компетентност и умения;
  • Приписване на успеха на външни фактори;
  • Вътрешна критика и порицание за начина, по който се представяме;
  • Страх, че няма да оправдаем очакванията;
  • Недоволство от себе си, че не правим достъчно;
  • Съмнение в себе си – води до отлагане на започването на някаква задача и влагане на твърде много време и енергия при работата по нея, за постигане на крайно съвършенство.

Справяне със синдрома на измамника

Ако се разпознавате в част от горните твърдения, си задайте тези въпроси: 

  • „Какви основни вярвания имам за себе си?“
  • „Смятам ли, че съм достоен за любов такъв, какъвто съм?“
  • „Трябва ли да бъда идеален, за да ме одобрят другите?“
Ако отговорите ви потвърждават, че вътрешните ви убеждения подхранват вашите преживявания като измамник, започнете да се противопоставяте на тези вярвания:
  • Споделете чувствата си – говоренето с другите отнема от силата на потиснатите страхове;
  • Оценете способностите си – запишете вашите постижения и това, в което сте добри, и го сравнете със самооценката си. Бъдете обективни.
  • Правете малки стъпки – спрете да се фокусирате върху това да правите нещата перфектно, а по-скоро правете нещата сравнително добре и се възнаграждавайте за предприетите действия. Например в групов разговор изкажете мнение или споделете история за себе си.
  • Оспорете мислите си – когато започнете да оценявате способностите си и да правите малки стъпки, попитайте се дали мислите ви са рационални. Има ли смисъл да вярвате, че сте измамник, предвид всичко, което знаете?
  • Спрете да се сравнявате – има голяма вероятност, когато се сравнявате с другите в социална ситуация да надценявате техните качества за сметка на своите и това да доведе до засилване на чувството, че не сте достатъчно добри. Вместо това, по време на разговори бъдете искрено заинтересовани да чуете какво казва другия човек.
  • Използвайте умерено социалните мрежи – прекомерната употреба на социални медии може да е свързана с чувството за малоценност. Ако се опитвате да представите образ в дигиталното пространство, който не отговаря на това, което сте в действителност или е невъзможно да се постигне, това само ще влоши усещането ви, че сте измамник.

Синдромът на самозванеца става най-силно изразен, когато напускаме зоната си на комфорт. Когато го изпитвате, напомнете си, че това е сигнал, че вървите напред, развивате се. Затова следващият път, когато се почувствате като измамник искрено се поздравете, че не сте останали в удобната, предвидима позиция, за да избегнете безпокойството.

Научете се да приемате това, което сте постигнали с чувство на благодарност – към себе си и към живота.

За всичко, което си мислиш, че можеш да направиш, и за всичко, което си мислиш, че не можеш, си прав! – Хенри Форд

Източници:

What Is Imposter Syndrome? – Arlin Cuncic

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.