Продължете към съдържанието

СЕМЕЙНИ КОНФЛИКТИ – кои са най-често срещаните?

СЕМЕЙНИ КОНФЛИКТИ – кои са най-често срещаните конфликти и какви са причините за тях?

Темата за конфликтите присъства и влияе на живота ни по много начини. Във всяка комуникация (вербална и невербална) може да настъпи някакво противоречие между страните, което да доведе до противопоставяне, несъгласие, кавга. Прието е с понятието конфликт (от лат. conflictus – сблъсък) да означаваме такава ситуация, в която има сблъсък на противоположни : идеи, цели, интереси, позиции или мнения.

Тук ще се фокусираме върху конфликтите в семейството и тяхната специфика, защото често те стават повод да потърсим помощта на семеен психолог.

Защо се караме вкъщи?

Изследванията показват, че в около 80% от семействата в някакъв етап възникват сериозни конфликти, а в останалите  20% има спорове по различни поводи. Какви са причините за това?

На повърхността причините са доста разнообразни, но в същността си произхождат от начина, по който се изгражда и функционира всяко семейство. Може да се каже, че семейството като общност от хора има уникални характеристики, които го превръщат в подходяща среда за създаване и поддържане на конфликти.

Автономност – зависимост

Според нашите закони, бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Но семейството не е съставено само от хора, които доброволно са избрали да обединят животите си. Децата стават част от семейството по желанието на родителите и не могат да напуснат семейната среда, когато обстановката се обостри.

Също така, всеки член от семейната система се преживява като отделна, изключителна личност. Като такава, иска да се развива следвайки своите цели и правейки собствени избори. Но в семейството действат общи правила, които са със силата на неписан закон. Да си част от семейната група означава да се подчиняваш на тези норми, да следваш интересите на семейството. А много често това е за сметка на твоите стремежи и желания. И това е едно от предизвикателствата за членовете на семейството. Как да бъдем независими индивиди, като в същото време сме зависими от системата, към която принадлежим и тя ни оказва силно влияние?

Близост – дистанция

Споделянето на общо пространство и общи ресурси за живеене, създава предпоставки за натрупване на напрежение. Всеки иска да обслужва потребностите си по начин, който да му е приятен и ненатоварващ. Но когато сме заедно за по-дълго време се изправяме пред предизвикателството да синхронизираме нашите желания и поведение с другите, така че най-малкото да не си пречим. А същността на семейните отношения е такава, че ние сме свързани помежду си в доста близък контакт – и на физическо и психическо ниво. Поддържането на здравословна форма на близост-дистанция в общуването ни вкъщи всъщност е нелек процес.

Семейството не съществува във вакуум. То е и част от обществото и съответно на въздействието на процесите, които се случват в него. Много често, ние  разтоварваме насъбраното от работа/училище/ напрежение като се приберем у дома и то по начин, по който не си позволяваме в социума. Например повишаваме тон, използваме обидни думи, блъскаме предмети,  и т.н.

Видове семейни конфликти:

Според участниците в конфликта:

  • между съпрузите/партньорите;
  • между родители – деца;
  • между децата;
  • между по-възрастни роднини и член/ове на семейството
Най-чести причини за  конфликти в двойката:
  • Различия във възприемането на света и за семейния живот като цяло. Води до трудно напасване между партньорите. Тъй като има противопоставяне на фундаментални концепции. Напр. ако произхождаме от различни семейни модели и започнем неосъзнато да налагаме на другия, собствените си разбирания за взаимоотношения, като по-правилни или единствено правилни;
  • Недостатъчна емоционална зрялост в някой от двойката или недостатъчна готовност за сериозна обвързаност. Може да изглежда, като че ли единият мисли само за себе си; или пък на някой му липсват умения за разрешаване на проблеми и разчита изцяло на другия (зависим е);
  • Темпераментова несъвместимост – напр. единият е много експресивен, бързо се „пали“, а другият е доста муден и има нужда от повече време за всичко;
  • Сексуална несъвместимост;
  • Злоупотреба с алкохол или вещества;
  • Липса на общи интереси извън дома и др.
Най-чести причини за конфликти между родители и деца:

Обикновено следват етапите от развитието ни. В ранна възраст (2-4 г.) задачата на развитието е да се придобие начална самостоятелност, което често се сблъсква с разбирането на родителя какво и колко може да прави детето само. В тийнейжърския период отново се появява предизвикателството пред семейството, за това как да си взаимодейства с подрастващия човек, което води до ежедневни спречквания. Когато младият човек (19 -21 г.) поеме собствения си живот, може да се окаже силно направляван и контролиран от родителите за решенията, които взима.

Ако има несъгласия между родителите по въпросите на възпитанието, това рефлектира върху комуникацията ни с детето. На него му е доста трудно да изработи желан модел за поведение в ситуация, в която напр. мама дава, а татко не дава или обратното.

Повишени изисквания към детето – ако имаме очаквания, несъобразени с характера и интересите на детето – напр. стремим се да го направим изключителен спортист или гений. Когато това не се случи, се появява разочарование в родителите  и усещане за малоценност в детето.

Конфликти между братя/сестри – може би са най-често наблюдаваните и продължаващи във времето семейни конфликти. Могат да възникнат и да се подхранват от конкуренция за родителските обич и внимание. Възрастовата разлика и позиция на децата в семейството също оказва влияние върху интеракциите им. Полето на сиблинговите отношения (между братя и сестри) служи като възможност израстващата личност, да приложи или провери уменията за социално взаимодействие. В тези спорове през повечето време родителската намеса не е задължителна и е важно да няма явно или скрито фаворитизиране на някое от децата.

Конфликти между по-възрастни роднини и член/ове на семейството – получават се когато има силна намеса от страна на роднини в живота на семейството – класическите конфликти свекърва-снаха или тъща – зет.

Добър или лош е конфликтът сам по себе си?

Човек обикновено вижда само негативната страна на конфликтите, но всъщност ние  имаме естествена склонност към конфликт. За да бъде полезен конфликтът, трябва да имаме ясна цел при влизане в спора – какво искаме да постигнем в резултат на конфронтацията? Тъй като рядко имаме осъзнаване за целта, която искаме да постигнем, разпиляваме енергията необходима за постигане на промяна, като само изразяваме своите емоции, негодувание и несъгласие с другия. Това прави конфликтите деструктивни за отношенията ни.

Всички важни взаимоотношения, такива  които продължават с времето, изискват продуктивни конфликти, за да се развиват. Това важи за брака, родителството, приятелството и със сигурност в бизнеса. – Патрик Ленсиони

Това което различава отделните семейства, не е липсата на конфликти в тях, а начинът им за справяне. А как да се научим да управляваме конфликтите, така че да израстваме като способни личностни със здравословни отношения, ще разгледаме в друга статия.

Автор: Росица Славова – психолог, семеен терапевт

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.