Статии

Самоубийство в семейството. Да кажем ли на детето?

Темата за смъртта е тежка, непопулярна и мрачна, но по един или друг начин тя постоянно присъства  в живота ни.

Трудно се говори за смъртта, още по-трудно става, когато възрастният трябва да обясни на детето акта на самоубийство, особено в момент, когато той сам не разбира защо се е случило най-лошото.

Шок, гняв, отчаяние, недоверие – трудно управляеми емоции, с които трябва да се справи семейството на човек, отнел сам живота си. В повечето случаи на родителите им се иска да излъжат за причината за смъртта. Те искат да предпазят децата си – от това да се обвиняват и да си задават всички онези  мъчителни  въпроси, които самите те си задават: Какво можех да направя различно? Защо той ме изостави? Защо не бях достатъчно добра причина за него, за да  живее?

Но чрез лъжата за самоубийството, възрастните анулират  детската реалност, затвърждават стигмата за самоубийството и оставят децата да открият истината на друго място, от други хора – от децата от квартала, например. Поради всичко това, специалистите по психично здраве са единодушни, че на децата трябва да се каже истината, без значение колко тъжна и болезнена е тя.  „Да сме честни с децата за самоубийството е не само най-доброто, но това е единствено вярното нещо, което трябва да направим. И тази истина трябва да се казва на децата по подходящ за възрастта начин, независимо колко малки са те.” –  Майкъл Ф. Майерс, психиатър.

Причини, поради които е важно да се говори на детето за самоубийството:

  • Децата са изключително сензитивни към средата си. В случаите, когато възрастните премълчават истината, децата усещат, че са лъгани и това добавя към скръбта и чувството, че са предадени. Най-важното нещо, когато говорим на децата за самоубийството е да се каже цялата истина. Това означава да им се даде целия контекст защо се е случило. Децата имат нужда да разберат, че не те са причината за самоубийството. Те също имат нужда да знаят, че не е било възможно да направят нещо, за да го предотвратят. Независимо от възрастта на детето, винаги е важно да предложим простичко, достоверно обяснение за причината за смъртта.
  • Доверието е важна ценност в семейните отношения и да се скрие информация за самоубийство от собственото дете, може да наруши процеса на изграждане на необходимото доверие в отношенията с възрастните.
  • Децата в училищна възраст са много чувствителни към промените и усещат, когато нещо не е наред в семейството, когато има нещо, което се крие от тях. Те имат голямо въображение и за да запълнят празнината от информация за това какво се е случило, те могат да си измислят истории, да изградят фантазии за смъртта на близкия човек, който вече го няма.
  • Една важна част от процеса на траура изисква познания за това как лицето е престанало да съществува. Липсата на тази информация може да повлияе на изживяването на траура от детето и на дългосрочното управление на болката му. Без фактите на детето ще му е трудно с първата задача на скръбта, приемането на реалността на смъртта.

Какво да направим, за да се погрижим за децата :

Трябва да разрешим и насърчим емоционалния катарзис. Децата изживяват интензивни чувства след загубата на любим човек, макар, че невинаги ги показват. Ако видят, че семейството им приема тези чувства(гняв, страх, тъга..), те ще ги изразят по-лесно и това ще им помогне да преживеят по-адекватно раздялата. Фрази като: «не плачи», «не бъде тъжен», «трябва да бъдеш смел» могат да прекъснат свободното изразяване на емоциите. Обикновено детето изпитва гняв и безсилие, защото осъзнава, че е било изоставено и може да изрази тези чувства по различен начин: раздразнителност, кошмари, шумни игри, пакости.

Трябва да им се даде пространство, за да изразят своите реакции по отношение на самоубийството – всички реакции. Много пъти децата поемат вината изцяло върху себе си.  Те може да казали нещо неприятно или дори да са пожелали смъртта на този, който е починал. Детето може да е много ядосано на възрастния, който се е самоубил, и то трябва да почувства, да разбере, че този гняв, е не само приемлив, но е нормален.

Каквито и чувства да изпитва детето, то трябва да бъде чуто.

За някои родители биха били полезни следните съвети, които все пак трябва да бъдат оценени в зависимост от възрастта на детето:

  • Важно е да попитате детето си какво означава за него човек да умре. (Може да бъде полезно да се говори за домашен любимец, който е умрял, за да се обясни концепцията за постоянството на смъртта. ) Обяснете смъртта от гледна точка на тялото, което спира да работи, например, с тези думи: „Когато някой умре, сърцето му спира да бие, така че той не може повече да се движи, нито пък да прави нещо. „
  • Може да се попита детето :” Какво ти е известно за самоубийството?”. За да се говори за нещо толкова травмиращо, е необходимо да се усеща детето, внимателно да се следи за неговите реакции, да сме готови да му окажем морална подкрепа и да отговорим на всеки негов въпрос откровено. Много е важно да уловим момента, в който детето не разбира добре нашите мисли или думи. Затова трябва да се слуша не само с ушите, а и със сърцето.
  • За децата е важно, семейството да поддържа, колкото е възможно повече старата рутина, това ще им помогне да се чувстват в безопасност. Децата например, се нуждаят от това, да си лягат в обичайното време и да извършват същите дейности, които са извършвали и преди събитието- спортни или други. Това, разбира се, ако те са в състояние да го направят. Също така е много важно, да не се отдалечават децата от дома им или, ако това е неизбежно, трябва отдалечаването да продължи възможно най-кратко.

В тези дни от съществено значение за родителите е подкрепата на роднина или на приятел, които да гарантират  спазването на семейната рутина: родителят НЕ МОЖЕ ДА ИЗИСКВА И ДА ОЧАКВА ОТ СЕБЕ СИ ДА НАПРАВИ ТОВА САМ.


Какви грешки най-често допускат родителите, когато обясняват случилото се?

Родителите често не мислят (или не могат да мислят) как правилно да изразят своите чувства и правят грешни стъпки. Ето няколко примера на изказвания, които нанасят на децата допълнителна травма:

  1. „Той ни изостави. Как можа да ни го причини?” – у детето може да се зароди обида или гняв към починалия близък.
  2. „ Какво ще правим сега без него? Ние сега никога няма да бъдем щастливи” – може да се появи страх от проблеми и трудности и като цяло от бъдещето.
  3. „ Ние можехме да го спасим” ( да дойдем по-рано и пр.) – може да създаде чувство на вина към починалия.
  4. „ Не мога да живея без него. Не искам да живея.” – страх от смъртта и самотата. Страх, че родителят ще направи същото, като починалия близък.

Дори и да се случи родителят в пристъп на отчаяние да направи подобни изказвания, то той задължително трябва да обясни на детето, че те са казани под влияние на силни емоции и, че всъщност тези мисли не са верни. Ако детето мълчи, това не означава, че чутото не остава в главата му. Разбира се, че е много тежко за възрастния да следи какво говори в момент на силна душевна болка и ако не намира сили да подкрепя детето, то по-добре някой друг близък да се погрижи за него. Но всичко това, разбира се е много индивидуално.

Но кои са точните думи, с които да се говори за смърт и за самоубийство?

Родителите понякога са обезпокоени, че децата могат да имитират жеста на самоубийство, особено когато ги виждат тъжни и притеснени, но точно родителите са тези, които следвайки инстинкта си, могат да намерят най-подходящия език за своето дете и за неговата възраст. В такива моменти е важно родителят да бъде себе си, да бъде бащата или майката, които е бил винаги. Детайлите са без значение: важно е детето да узнае веднага, с прости и съществени думи, че любимият човек е този, който е решил да отнеме собствения си живот, че не е успял да избегне това, и че ако е знаел какво да направи, той би предпочел да остане с любимото си семейство.

Следващите примери са полезни за обяснение на самоубийството на децата и как да ги подкрепим по пътя на тяхното изцеление.

 За много малки деца:

  •  Първо обяснете, „човекът, който е починал се е чувствал много, много тъжен и не е намерил никакъв друг начин да сложи край на болката/тъгата, освен да накара тялото си да спре да работи
  • Обяснете това, което той е направил, за да сложи край на живота си „ тя е изпила цяло шишенце с хапчета, което е накарало тялото й да спре да работи и след това тя почина”или „ Той използва пистолет, за да накара тялото си да спре да работи и тогава той почина”.
  • Винаги завършвайте с думите, че е имало по-добър начин да реши проблемите си !!!

„брат ти е бил много нещастен и е достигнал до една точка в живота си, когато вече не е виждал надежда и светлина и не е  разбирал, че хората го обичат, така че той си е отнел живота, като е накарал тялото си да спре да работи. Ако беше в състояние да изчака още малко, щеше да разбере, колко много го обичаха хората и че можеха да му помогнат.”

Повечето хора, които са депресирани, не са суицидни, но повечето суицидни хора са депресивни. Затова на дете, което е в училищна възраст може да се каже :

”Мама имаше болест, която се нарича депресия, която я правеше тъжна и ядосана. Заради болестта тя не можеше да мисли така ясно както ние го правим, затова тя не можа да открие друг начин да получи помощ или да сложи край на своята болка, освен да сложи край на живота си.”

И отново завършвайте като припомняте на детето, че винаги има някой, който е готов да помогне и самоубийството или това да накараш тялото си да спре да работи не е правилния начин!!!

Когато говорим с юноша, трябва да помним:

  • Важно е да бъдем едновременно честни и обстойни в обясненията, като акцентираме на това, че той не е виновен.

Юношата е в процес на индивидуация и отделяне от семейството. Важно е да се помни, че очакванията да поемат отговорностите на родителя или възрастния преждевременно, поради загубата на починалия биха могли да попречат на естественото развитие.

И отново: Винаги има някой с когото можем да споделим и да е до нас в трудните моменти, някой, който е готов да помогне.

По материали на:

Stacey Freedenthal, PhD
Jonathan P Goldman  „Bart Speaks Out: Breaking the Silence on Suicide”
Кей Козма – „Как да помогнем на децата да се справят с проблема за смъртта”

Публикувано за първи път от Psiholozi.com

Автор: С. Сотирова

Подобни постове: