Статии

„Само аз правя компромиси! Направи и ти!“

„Само аз правя компромиси! Направи и ти!“

Много често в ежедневието си чуваме думите: „Винаги аз отстъпвам и правя компромиси. Направи компромис и ти.“, „За да просъществува една стабилна връзка, трябва да се правят много компромиси.“

Дали обаче постигането на компромис носи със себе си разбиране и приемане? Дали те ни носят онази гладкост в отношенията ни, която всички така сигурно обещават?

Ако надникнете в тълковния речник и потърсите значението на думата „компромис“, ще намерите следното:

компро̀мис — съществително име, мъжки род

Значение

мн. компро̀миси, (два) компро̀миса, м.
1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.

Ако приемем значенията на думата за верни, то се оказва, че, за да постигнем така желания компромис, е нужно да направим „отстъпка“ от собствените си вярвания и разбирания за света.

Правейки тази „отстъпка“, ние пренебрегваме себе си, и в стремежа си да угодим или да накараме някого да ни угоди, много често оставяме себе си или него в едно чувство за ощетеност.

За да запълним това чувство, много често оставаме в очакване, че „имаме да вземаме“ и следващия път е редно другият да направи компромис. Когато в отношенията ни с близките, компромисът стане „разменна единица“ и „търгуването“ с нея стане основна част от комуникацията ни, винаги има един, който е от страната на губещия.

Мислейки си, че изграждаме добра връзка въз основа на компромиси, често изграждаме такава, основана на „игра на печелещ и губещ“.

В допълнение, думата „компромис“, като глагол, означава „приемане на стандарт по-нисък от желания“. Компромисът означава, че и двамата участници в „споразумението“ трябва да се откажат от нещо, за да го постигнат.

А дали отказвайки се от нещо, което искаме, не се поставяме в ситуация изключваща споразумението като резултат от направения компромис? Споразумение ли е изобщо, когато пренебрегваме себе си, за да се нагодим спрямо желанията на другия?

Правенето на компромис звучи като благородно действие, но като че ли за всички ни то носи отрицателен заряд и като такова доста по-често вреди, отколкото помага. Чрез компромисите задоволяваме нечии нужди и се примиряваме с по-малко от желаното, вместо да стигнем до решение, което включва удовлетворяване на нуждите и на двете страни.

Промяната към споразумение, което да работи и за двете страни може да изглежда така:

Вместо „Нека намерим компромисно решение, в което никой от нас да не е нещастен.“ , да използваме „Нека намерим вариант, в който и двамата да получим това, което искаме.“

По този начин прекъсваме „играта на печелещ и губещ“ и предлагаме решение, в което не се примиряваме с минимума.

Компромис срещу разбиране и приемане.

В отношенията си с другите е добре да знаем, че всяка една ситуация може да бъде видяна и преживяна по различен начин. Важно е в моментите на разминаване на нашето и чуждото преживяване да сме достатъчно гъвкави и отворени към света на другия, за да разберем и приемем неговата гледна точка, неговата страна на преживяване на ситуацията.

В тези моменти, чрез разбирането, даваме право на другия да преживее ситуацията по неговия си начин, а чрез компромиса внасяме чувство на задължение и негодувание.

Когато вместо да направим компромис, избираме да разберем и да приемем, излизаме от „играта на печелещия и губещия“.

Тогава „търгуването“ се превръща в решение, което е печелившо и за двете страни. За да направим тази крачка е нужно да сме достатъчно креативни, за да изобретим решение, в което нито единият, нито другият се чувства задължен или губещ. След като желанията и на двамата са подкрепени, това не само придава положителен заряд на ситуацията, но и значимост на двамата души – чувството да бъдеш зачетен и уважаван.

Само тогава, когато сме разбрали и приели, а не направили компромис, можем да сме сигурни, че сме на правилния път към постигане на разбирателство и избягване на конфликтни ситуации.

Когато спрем да се отказваме от собствените си разбирания и вярвания и си дадем сметка, че не искаме подобни жертви и от другия, разбирането и приемането ще ни служат вярно по пътя към изграждането на значими отношения с другите.

Как мислите, все още ли правенето на компромиси е задължителна част от отношенията ви с хората?

Автор: Теодора Йорданова-психолог-стажант


Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment