Рубрика

Рубрика: Въпросът и Психолозите – един въпрос, три отговора

Въпросът днес:

Каква е ролята на тревожността в живота ни?

Росица Славова:

-Тревожността има съществена роля в нашия живот. И това не е случайно. Първите тревожни чувства се преживяват от бебето като  болезнена несигурност по отношение на това дали ще бъдат посрещнати естествените му нужди – от храна, от топлина, от сигурност, от обич. Това го стимулира да си изобрети такова поведение, което да му осигури оцеляването. В този смисъл тревожността е проява на инстинкта за самосъхранение.

Тя е вродена способност да реагираме на заплаха или очаквана опасност, спрямо ценности, които приемаме за жизненоважни. Необходима ни е за оптимално приспособяване към средата. Тя е винаги свързана с предполагаемо настъпване на нежелано от нас бъдещо събитие, което искаме да предотвратим или разрешим по удовлетворяващ ни начин.

Тази тревожност ни помага да мобилизираме ресурсите си, да ползваме успешно минал опит и да намерим печелившото за нас решение. Нарича се обективна (нормална) тревожност. Функцията й е да ни направи по-адаптивни. За разлика от нормалната тревожност, деструктивната (невротична) тревожност е мъчително емоционално състояние, което е непропорционално на обективната заплаха и е свързано с психологически механизми на потискане (защити).

Тя е следствие на субективно преживяна неспособност за адекватно справяне със заплахите – дължи се не на обективна слабост, а на вътрешните психологически модели и конфликти, които ни пречат  да използваме своите сили. Преживява се като постоянно вътрешно безпокойство, напрегнато очакване, загуба на контрол, катастрофални мисли, безсилие и безпомощност.

Тази тревожност блокира креативността и спонтанността, нарушава нормалното ни функциониране. Невъзможността да се справим с това състояние ни носи допълнително страдание – самата тревожност става причина да ставаме още по-тревожни. И така вместо да изпълни адаптивната си функция, тревожността  става разрушителна за живота ни.

Светлана Сотирова:

– Тревожността има лоша репутация, но тя не винаги е деструктивна, когато говорим за умерената тревожност, която ни помага, без да ни парализира. Тревожността е като вярното куче – пазач, тя е там, за да ни предпази от неприятности, като ни предупреждава, че ситуацията е сериозна и това изисква да се предприемат мерки. Така тя ни дава енергията да се справим по-бързо и често по-добре.  По този начин тя би могла да ни мотивира да действаме и в същото време да откриваме пътища да я намалим. Често тези пътища ни отвеждат и към  по-добро себепознание и ни помагат да намерим баланс в собствения си свят.

В заключение бих казала, когато почувствате, че тревожността започва, вземете осъзнатото решение да я използвате. Не се опитвайте веднага да се отдалечите от нея. Фокусирайте се върху нея, къде и как я усещате в тялото си? Какви мисли идват с нея? Дали тревожността идва като предупреждение или за да ви зареди с енергия и да провокира действията и креативността ви? Каквато и да е причината, отделете минутка, за да й благодарите, че е там. Кажете й, че я оценявате. Говорете й, сякаш говорите на стар приятел и чуйте какво има да ви каже този приятел.

Емилия Сотирова:

-Тревожността обикновено ни държи в капана на „ако“. „Ако това се случи/ Ако не се случи“. В този капан, ние сякаш се лишаваме от възможността да направим своя личен избор. От тази гледна точка, тревожността е пряко свързана с нашето чувство за несигурност, а несигурността ни върви ръка за ръка с вземането на решения.

А колко броя решения се налага да вземаме в днешно време? Всъщност, ако се позовем на невронауката, при възрастните, това би изглеждало така: 35 000 решения за ден, ако извадим 7 часа, в които спим и не вземаме съзнателно решения, остават 17часа, в които го правим. Ако разделим 35 000 на 17 часа, това прави близо 2000 решения на час, или по 1 решение на всеки 2 секунди.

Всеки човек, обаче, има различен капацитет за брой решения, които може да взема през един ден, без това да го дебалансира или изчерпва. Когато се случи да изразходим нашия дневен капацитет за вземане на решения, за решения като например – какво да ядем, какво да облечем, в коя чиния да си сервираме и т.н., в един момент всяко друго решение ни кара да се чувстваме изключително тревожни/несигурни, пък какво остава, ако се налага да вземем важно решение.

Ако системно прекрачваме границата на своя капацитет или изразходваме „броя“ решения за по-незначителни въпроси, то, ние системно бихме се чувствали тревожни и особено тревожни за по-важните дилеми в живота ни.

Усетим ли, че тревожността ни се включва, тя ни дава сигнал, че нещо се случва в живота ни и един от важните въпроси, които трябва да си зададем е дали не сме преминали прага на решенията, които е трябвало да вземем в този ден? И, ако отговорът е да, то в този момент ще бъде важно да направим нещо добро за себе си.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment