Рубрика: Въпросът и Психолозите – един въпрос, три отговора

Ресурси за справяне са всички онези умения, стратегии, техники, личностни качества, които използваме волно или неволно, съзнателно или неосъзнато, за да се справяме в ситуации, когато ни е трудно, когато имаме проблем или когато сме потънали в негативни емоции.

Някои от тези стратегии ни позволяват да преодоляваме фрустриращата ситуация, други  да върнем емоционалното си равновесие. Доколко вярваме в себе си, че можем да справим с трудностите, каква стойност имаме в собствените си очи, как приемаме промяната. Имаме ли доверие към другите, можем ли да потърсим помощ от тях, умеем ли да се свързваме с другите– това са част от вътрешните ни ресурси.

Външните стратегии са свързани най-вече с подкрепящото социално обкръжение или подкрепата от специалист. От друга страна, само защото една стратегия ни помага да „утешим“ емоционалната болка, не означава, че тя е здравословна.

Някои стратегии за справяне, употребата на алкохол или вещества, например, водят до по-големи проблеми, ако не разчитаме на други здравословни стратегии. Дали и коя стратегия ще използваме, когато сме изправени пред решаване на труден проблем или когато сме завладяни от разрушителни емоции, зависи само и единствено от нас, от нашия опит и набора от инструменти, който сме си изобретили.

Всяка важна промяна  изискава от нас такъв отговор, който да доведе до адаптация към ситуацията. Доколко успешно ще се справим зависи от нашия избор на средства/стратегии за преодоляване на трудностите.

Тези средства, способности, източници са нашите ресурси. Те ни помагат да посрещнем нуждите и конфликтите, които присъстват в живота ни. Субективната ни преценка за нашите възможности за овладване на стресорите води до различна интерпретация дали дадено събитие е предизвикателство или заплаха за нас, поради което е много важно как оценяваме своите ресурси за справяне.

Ако вярваме, че разполагаме с това, което ни е необходимо за преодоляване на ситуацията имаме по-голям шанс да намерим печелившото решение. И разбира се обратното убеждение ни блокира, и подсилва чувството ни за безпомощност.

Затова дори и в най-обърканите, и тежки моменти в живота нека  да потърсим добрия опит, който имаме за справяне с трудни ситуации в миналото. Да помислим какво ни е помогнало да разрешим проблема. Колкото по-осъзнати сме за собствените си качества, умения и желания, като се стремим да ги развиваме и осъщестяваме, толкова по-голям вътрешен резер за успешно справяне в живота си трупаме.

Условно можем да разделим психологическите ресурси на вътрешни и външни. Ако си представим, че животът е планина, която трябва да преминем, то вътрешните ни ресурси, е всичко онова, което ни е необходимо и което ще ни е от полза да имаме в раницата си, за да извървим дългия поход към върха. Тук влизат нашата самоувереност, нашите умения и качества, нашият предишен опит, нашите възгледи за света, нашето мото и др.

А външите ресурси са всичко онова, което би ни било от полза, когато ни липсва нещо в раницата. Например, ако сте забравили да си вземете вода, то къде е най-близката река. В психологичен аспект, ако преживявате загуба, то кой би могъл да ви утеши.

В своето ежедневие, ние рядко се замисляме за това, което имаме и за това, с което разполагаме. По-често се случва да мислим и да се държим фокусирани към нещата, които ни липсват, които нямаме. Което то своя страна възпрепятства нашата мобилизация и възможност за справяне с дадена трудност. Попадаме в капана на безизходицата и безпомощността.

Затова е важно да можем да правим „инвентаризация“ на собствените си ресурси, на нещата, които можем и имаме, защото те са нашите инструменти за справяне.