Рубрика: Въпросът и Психолозите – един въпрос, три отговора

Мисля, че отговорът се съдържа в самия въпрос. Когато се придържаме към ясен режим на активност и покой, грижейки се за физиологическите нужди на тялото си, то започва да „ни служи“ по оптимален начин.

Необходимо е да имаме достатъчно количество сън, да се храним пълноценно, да редуваме натоварването с почивката. Подреждането на работното ни място ни помага, както да  „подредим“ мислите си, така и да се настроим за работа. За да повишим ефективността си е добре да си правим  план/график на работните ангажименти и да се придържаме към него.

Ще ни бъде  по-лесно да го спазваме, ако не си поставяме множество задачи за кратки срокове. Добре е да се научим да не отлагаме задачите, които ни създават трудност или непрежение, но и след като ги свършим да се „награждаваме“ като правим нещо любимо, приятно или интересно.

Да не забравяме освен за нуждите на тялото си да удовлетворяваме и желанията на душата си. Като цяло, спазването на режим създава усещане за спокойствие и предвидимост, поставя ясни граници за това какви са задълженията ни и какъв е свободния избор.

И все пак, ако се улавяме, че след продължителната почивка сме по-разсеяни на работа, имаме по-голямо желание да си почиваме, нека това да не ни плаши, а да приемем с разбиране необходимостта на организма ни да се адаптира към промяната и да си дадем разумно време за привикване към реалността.

На този въпрос мога да отговоря как го правя аз, защото вярвам, че колкото и универсални съвети да има за това, за различните хора те „работят“ по много индивидуален начин.

Та, през многото почивни дни се опитвам да не излизам съвсем от работен режим – винаги има някоя статия за донаписване или някоя книга за допрочитане, без това да пречи на почивката. Когато започне работната седмица е важно да влезем в работен режим без да стресираме духа и тялото.

За това си правя план – първо си го мисля, после си го пиша, след това си го „разбивам“ на малки стъпки за промените, които искам да направя. Най-лесно е като, че ли да започна с тялото. Стъпка по стъпка променям режима на хранене ( след голямото натоварване по време на празниците) – без хляб и сладко през седмицата, например, сутрин чаша вода или чай, малко за детоксикация, много вода през деня (дори и да не ми се пие толкова много), раздвижвам тялото – защото движението на тялото раздвижва и психиката – малко ходене пеша, малко упражнения у дома ( преди по-сериозните тренировки).

Когато се погрижа за тялото е по-лесно да се насоча към работата – да си помисля за работните задачи, да ги подредя – напиша и оцветя по важност, да си направя график за всеки ден, който да следвам, докато се настроя на обичайните обороти на работа. И разбира се – да си търся поводи за усмивка..:)

Да се върнем в работен режим след празниците може да бъде голямо предизвикателство. То е провокирано не толкова от това, че известно време не сме работили и сме си почивали, или че работата ни е свързана с много задачи и ангажименти, а най-вече се създава от нашето очакване от нас самите, че ще можем веднага да превключим. Изграждаме нагласа, че ние сме дъжни незабавно да преминем от един в друг режим, от състояние на почивка и семейни ангажименти, към работна амосфера и колегиални отношения.

Важно е да подходим с разбиране и уважение към нас самите. Да сме толеранти към себе си и да си дадем ден-два, за да се въведем в режим на работа. През тези един-два дена, в които се намираме между почивката и работата, или между носталгията към празниците и рутината на ежедневието ни, ние можем да си направим график със задачи за седмицата, да си поставим месечни цели, а след това и годишни такива. Можем (и много помага за връщането в работен режим), да прочетем книга/статия/информация свързана с работата ни и с професията ни.

Опитайте да не се хващатате в капана на мисълта, „както ми тръгне годината, така ще е цяла година“ – защото тази мисъл съдържа в себе си твърде голяма отговорност и очаквания, а това допълнително би ни затруднило да имаме добра нагласа спрямо работата и работната ни среда.