Рубрика: Въпросът и Психолозите – един въпрос, три отговора

Въпросът днес:

Как да си носим Надеждата в джоба?

Светлана Сотирова

Ако си спомним, че според Емили Дикинсън надеждата е „онова пернато нещо“, най-краткият отговор на въпроса как да си носим надеждата в джоба би бил – грижливо и внимателно.

Според мен надеждата е въпрос на личен избор и ако изберем „ да я практикуваме“, бихме могли да останем цели и след най-тежките загуби или в онези трудни моменти, когато животът ни поставя на колене. Но на въпроса как може да си съхраняваме надеждата, с която да прегръщаме бъдещето си?

Може би като даваме израз на чувствата си, което ще помогне да се освободим от онези негативни емоции, които ни завличат в плаващите пясъци на безнадеждността в моменти на провал или страдание. Или когато осъзнато търсим надеждата в най-неочакваните места – детската площадка, направеното добро, топлата ръка на приятел или в мъдрата книга.

Или като си „отглеждаме“ оптимизъм – като се фокусираме върху силните си страни, оценяваме и най-малките си успехи или като предизвикваме самосаботиращите мисловни модели търсейки възможности, а не ограничения.  Или като си напомняме за всички онези неща, за които сме благодарни.

Когато избираме да се надяваме, така си вземаме контрола на това как реагираме на обстоятелствата и как ще се справяме със следващите. А надеждата ни помага да виждаме нещата по нов начин.

Росица Славова

Какво е надеждата? За мен въпросът е интересен, защото отговорът е комплексен и съдържа няколко гледни точки –психологическа, философска и индивидуална.

Ще се опитам да ги обединя в моето разбиране за надеждата и нейната роля в живота ни.  Надеждата е нашата способност да подържаме в себе си картината за благоприятното развитие на нещата в бъдеще и да се стремим към това, въпреки настоящите трудности, препятствия и ограничения.

Свързана е с някакво наше желание за положителна промяна и е мост между настоящето и бъдещето ни. Тя е важна част от връзката  със смисъла на живота и е антидот на отчаянието. Помага ни да разберем по-добре кои са целите ни, какви стратегии за постигането им да следваме и да не се отказваме.

Надеждата може да бъде един от най-силните ни ресурси, както и да се окаже сериозен дефицит в житейското ни развитие. Изгражда се от нашите преживявания породени от трудностите и от  начина, по който са ни подкрепяли да търсим и намираме решения за тях.

Надеждата е избор, който ни носи усещане за лекота и вътрешна сила. Тя е и основна съставка от „коктейла“ за щастие и благополучие. Така че, когато чувстваме, че нещата около нас здраво са се объркали, ситуацията стане нежелана и неразрешима, нека извадим надеждата от кутията със скъпоценностите и й позволим да осветява пътя ни към желаната цел.

Емилия Сотирова

Надеждата може да бъде видяна като нашето „психично гориво“ за бъдещето. Тя е „мотивационна конструкция“, която дава възможност на хората да вярват, че има изход дори в най-трудната ситуация, да търсят положителните резултати, да се замислят за цели, да предоляват страховете си.

А знаете ли от къде идва изразът „Надеждата умира последна“? – от старогръцкия мит за Прометей и Пандора.

„………..Много пъти Прометей предупреждавал брат си да не приема дарове от боговете. Но при вида на красивата Пандора забравил за това предупреждение и за всички съвети. Той любезно я приел в своя дом заедно със златната кутия. Бил любопитен какво му изпращат боговете и помолил девойката да повдигне капака й.

Пандора се съгласила и отворила капака. Със свистене, вой и стонове от златната кутия излетели болести, злини, беди се разнесли над целия свят, който до този момент не знаел що е зло. Пандора също се уплашила и побързала да затвори капака. Всички злини от кутията излетели, а в нея останала само надеждата. Но болестите и нещастията я били притиснали на самото й дъно, затова в света има толкова малко надежда.

Болестите и злото дошли неканени при хората, а след тях идвала и смъртта. Тежки мисли будели хората през нощта, а кошмарите притискали гърдите им. Само надеждата, единствено надеждата рядко ги навестявала. Тя оставала затворена в кутията на Пандора……..“

Затова е много важно нашата надежда винаги да е жива. Защото без нея, какъв смисъл ще намираме в бъдещето? Важно е да можем да я съхраняваме, защото в противен случай ще останем без нашето „психично гориво“. Без нашия мотиватор за живот.

Как да стане това – като си позволяваме да мечтаем. Като отделяме време да фантазираме за „по-доброто“, като не се спираме за дълго в мрачните блата на страданието ни, като не се застояваме в своята пасивност , като не забравяме да продължаваме напред.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *