Рубрика: Въпросът и Психолозите – 1 въпрос, 3 отговора

Много често, когато става дума за влошени взаимотношения, които има нужда да бъдат подобрени, в основата е „счупената комуникация“. Така, че ако направим нещо, за да подобрим комуникацията, това ще подобри и взаимоотношенията. Какво можем да направим?

Да се опитваме първо да разбираме другия, преди да очакваме да бъдем разбрани. В момента, в който заемем отбранителна позиция, сме загубили възможността да разберем партньора. За това ще ни помогне, ако бъдем любопитни към неговата гледна точка.

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено, когато се чувстваме критикувани или нападнати, но много често, това е най-доброто, което може да се направи в такава ситуация. Може и да не сме съгласни, но ако останем любопитни и заинтересовани от неговата позиция и как тя се различава от нашата, това може да бъде обезоръжаващо по положителен начин.

Ако разпознаваме своите емоционални спусъци, нашия „багаж“ от детството, предишни връзки, преживявания в семейството, можем да посочим на партньора си, че в момента ситуацията докосва нещо от миналото ни, което не е свързано с това, което се случва между нас, а това разбиране може да помогне и на двама ни, да бъдем по-малко реактивни.

Да се опитваме да погледнем на ситуацията през очите на другия, това не означава да се откажем от собствената си реалност, а по-скоро, дори за миг да се опитаме да си представим какво чувства другия в момента. И да говорим за собствените си чувства, ние сме си най-големите ескперти за това как се чувстваме и можем да направим така, че партньорът ни по-лесно да ни разбере, ако назовем какво чувстваме.

За взаимоотношенията, които са важни за нас е нужно да се грижим ежедневно.

Твърде много неща могат да се кажат по темата за взаимоотношенията ни с другите и как да ги направим по-удовлетворяващи и пълноценни. Но ако искаме да подобрим нещо, първо трябва да намерим отговора на въпроса какво не ни харесва в ситуацията и как искаме да изглеждат нещата в бъдеще.

Осъзнаването на собствена ни роля във всяка една връзка, ще ни позволи да разберем къде е зоната на нашата собствена отговорност – какво е това, което зависи от нас в тези взаимоотношения. И да концентрираме волята и желанието си да променяме тези неща, които са под наш контрол – нашето поведение и начина, по който решаваме да изразим емоциите и чувствата си по отношение на другия, както и как да реагираме на неговите постъпки.

Знаете, как от малки ни учат да не се отнасяме с хората, така както не бихме искали да се отнасят към  нас. Това може да ни бъде добра отправна точка за преценка на границите – както да пазим собствените си граници от неприемливо и нараняващо ни отношение, така и да не престъпваме границите на другите. Защото добрите ни взаимоотношения с другите винаги включват способността ни да имаме здравословно отношение към самите себе си.

А иначе всеки знае от собствен опит какво му харесва да получавава при контакта с другите – внимание, грижа, разбиране, подкрепа, точност, търпение, честност и т.н. Когато даваме повече от тези дарове на правилните хора в живота си, ще имаме по-голяма възможност да получаваме обратно това, от което се нуждемJ

Първото, което можем да направим е да изясним на себе си какво точно искаме да подобрим/променим във взамоотношенията си с другите. Което означава да си дадем сметка какво всъщност ни носи напрежение и дискомфорт по отношение на другите. Изключително важно е да превключим от нещо абстрактно и общо, към нещо конкретно и частно, в противен случай, каквото и да правим като промяна няма да има желания резултат.

Дали се чувстваме неразбрани и искаме да получаваме повече разбиране, или се чувстваме неуверени и искаме да сме по-смели в себеизразяването си, а може би ни е трудно да казваме „не“ и всички ни се качват на „главата“, и затова искаме да се научим да поставяме ясни граници. Каква е нашата потребност? Въпросът „какво искам?“, поставен в контекста на „другите“.

Имайки веднъж отговор на този въпрос, следва да започнем да „проверяваме“ реалността. Доколко това, което искаме е възможно, ако е, защо досега не се е случвало. Какво, ако се промени ще се случи тази промяна, а какво друго ще се промени покрай тази промяна. И още много въпроси, които можем да си зададем.

А след това идват разговорите. Диалогът. Комуникацията. Вербализирането на онова, което мислим и чувстваме.

Процесите в едни взаимоотношения са сложни и динамични. А единственият ни инструмент, с който можем да ги разбираме и опознаване е езикът – говоренето. Затова и в психотерапията – думите лекуват и променят.