Ролята на бащата в семейството

Ролята на бащата в семейството

Ролята на бащата в семейството е ключова. Бащата е фигурата, която закриля семейството, грижи се за него и се явява като негова опора. Често той е пример за подражание за момчетата, а мечтаният принц за момичетата, понякога се оказва “като татко”. При много деца тази функция се поема от друга значима мъжка фигура – чичо, вуйчо, дядо, който е бил близо до тях във важен момент от живота им, и се е грижил за тях. 

Бащата е първият значим друг, когото детето среща извън утробата на майка си. За новороденото той представлява всичко, което майката не е. Той става третото действащо лице в любовната история, ставайки елемент на раздяла между майката и детето. Бащата до голяма степен слага край на блажената симбиоза, в която детето и майката живеят, задействайки процес на диференциация. За новороденото това означава, че вече не е единственият обект на желание. По един несъзнаван начин още в съвсем ранна детска възраст, децата разбират коя фигура въплъщава принципите на реалността и реда в семейството.

Бащата помага на детето да установи вътрешна структура чрез способността му да създава такава в семейството. Неговото присъствие прави възможно детето да научи как да се себеотвърждава, развива способността си за самозащита и абстрахиране. Бащата е и фигурата, която заедно с майчината помага на децата да направят прехода от света на семейството към света на голямото общество. Адекватната грижа на бащата помага за развитието на самоуверени, любознателни и инициативни деца.

Много често бащите са тези, които поставят условия, за да насърчат постиженията на децата: “Ако успееш в еди-какво си, ще получиш това, което искаш в замяна.” Присъствието на този елемент е от критично значение за чувството за отговорност на детето, за желанието му да проверява и да прекрачва границите и дори за уважаването на установените йерархии. Този елемент обаче ще има положително влияние само ако е уравновесен с любов и привързаност. 

За да може любовта на бащата да е недвусмислена, той трябва да обръща подходящо внимание на децата. Качествено прекараното време с тях, неподправеният интерес към заниманията им и инициативите им и правилно поставените граници са едни от нещата, които биха допринесли за това. 

Откритостта на бащата по отношение на собствените си несъвършенства, разкрива пред детето истинския свят, в който от него не се очаква да е винаги перфектно. По този начин едно дете би могло да си даде сметка какви са реалистичните изисквания към света и себе си. Това му показва, че упражняването на власт не е задължително да е унизяващо и че способностите могат да са източник на радост, а не отчуждение.

“Актовете на бащинство балансират подкрепата и грижите срещу потребността от установяване на граници за детинска зависимост.”

С. Шапиро

Неадекватните бащински грижи

Неадекватен баща е този, който се държи по неприемлив начин по отношение на децата си. Както става ясно, бащите имат огромно влияние върху децата и могат да наложат огромна фрустрация върху тях. 

Тази фрустрация може да се случи в резултат от:

  1. Продължително отсъствие на бащата.
  2. Неоткликването на бащата на потребността на детето от любов и привързаност. Когато той не отговаря на потребността за обгрижване на детето и активно го отхвърля.
  3. Заплахите на бащата от изоставяне, използване с манипулативна цел и дисциплиниране. Те могат да се отнасят до заплахи за изоставяне на семейството, оттегляне на любовта, самоубийство и т.н. “Ако детето продължава да се държи по определен начин”.
  4. Насаждането за чувство на вина у детето от страна на бащата. В случаите, в които детето е отговорно за нечия болест или смърт.
  5. “Залепването” на бащата за детето. В случая на баща алкохолик, например, детето може принудително да заеме ролята на обгрижващ го родител и да порасне прекалено бързо.
  6. Насилието наложено от бащата спрямо децата.
  7. Обвинението, отправено към децата, че всичко, което не е наред в семейството, е заради тях.
Бащино поведение от този тип би могло да допринесе за липсата на самоувереност у децата. Те могат да станат прекалено боязливи и трудно да се адаптират към нови ситуации. Често те стават незрели и прекалено зависими, тревожни, депресивни, имат натраливости, фикс идеи или фобии. Освен това, за тези деца е характерно да потискат силно яростта си, която изпитват. Дълбоките им потребности от любов могат да приемат странни форми, като бягство от дома, симулирана болест, обвинения и манипулации. Тези техни действие в някои случаи могат да бъдат прочетени като безгласен вик, с който искат да предизвикат онази бащина любов и загриженост, която така им липсва.

Ангажираността на бащата, качествено прекараното време и вниманието към децата дават стабилна основа за тяхното развитие. Тази статия има за цел да даде информация за значимостта на бащата като родителска фигура, без да пренебрегва всички останали фактори, влияещи на децата. Добре е да сме информирани за важността на родителските роли, за да имаме адекватна преценка за случващото се в психичния свят на децата ни. Чрез това познание бихме могли да родителстваме по-осъзнато и да си даваме сметка за собствените си преживявания като деца на родителите си.

Автор: Теодора Йорданова – психолог

Използвана литература:

Отсъстващи бащи, изгубени синове. Ги Корно

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *