Статии

Разводът – кои са заложниците? – за децата и разводът на родителите.

 „Разводът е пътуване, за което родителите решават, но никой не пита децата дали искат. И те са принудени да пътуват по път, чиято цел и посока са определени от някой друг.“

(Diane Greene)

Най-често проблемите в семейството започват много преди развода. Това са брачни конфликти, които продължават от дълго време, понякога и няколко години. Конфликтите са неразделна част от всеки семеен живот, защото мъж и жена, отгледани в различни семейства, винаги ще имат някакво несъответствие в начина си на живот. Само в конфликтите се изясняват общи позиции, хората се „напасват“  един към друг и по този начин създават основа за стабилно семейство със собствен начин на живот.

Конфликтът не е нито добър, нито лош, той е даденост. Добър или лош е начинът как решаваме този конфликт.

И тук са възможни две позиции: или човек се опитва да разбере и да прости, дори да е много наранен, но все пак да се намери приемливо и за двамата решение на конфликта  или  започва да се защитава в болката си.  Във втория случай партньорът става враг, а  най-добрият начин за защита е атаката.

Партньорите престават да бъдат семейство и  стават два воюващи военни лагера.

Разбира се,  при военни действия е възможно и примирие и точно това са случаите, когато враждуващите страни ще могат да се съгласят поне да отидат при психолог за семейно консултиране.

Но по-често децата се оказват в тази абсолютно невъзможна за тях роля – на миротвореца. А какво чувстват децата?

За тях мама и татко са най-важните и обичани хора в света, но помежду си те са врагове.

Мама е щастлива, ако се съгласявам с нея колко е лош баща ми. Разбирам се добре с татко, ако се съгласявам с него, че мама е зла.

И детето не може да не прави това, защото зависи изцяло от тях. Какъв е за него изходът?

Няколко са  вариантите, един от тях – да принизи чувството за собствената си пълноценност „Ако аз не мога да помогна мама и татко да се помирят, ако не мога да направя мама щастлива без по този начин да обидя татко – значи аз съм лош, у мен нещо не е наред“.

Другият вариант –  да извлече някаква полза от тази ситуация, най-често – материална. „ Вашата война си е ваша работа, аз имам нужда от колело. И от компютър.“  И така детето може да се научи открито да манипулира родителите си – кой ще даде повече.

Разбира се, такава ситуация може да се случи и в „цяло“ семейство. Партньорите могат да живеят цял живот заедно „само заради децата“ и никога да не се опитат да намерят общ език помежду си. Дългосрочните последици за деца, израстнали в такива семейства не са по-добри, отколкото за децата на разведени родители.

Какво могат и трябва да направят родителите?

Първо,  да разберат какво правят  те за детето. Всеки от тях изпитва болка, но за да разбере какво изпитва детето, всеки родител трябва да си представи болката два пъти по-силна, защото то преживява и за двамата, а в същото  време неговите възможности да се справи с болката са значително по-малки от, който и да е възрастен.

Второ, детето  чувства много добре в какво състояние са баща му и майка му. Но ако родителите могат да ограничат военните действия в присъствието на детето или поне да не му говорят „лоши“ неща за другия родител ще е по-лесно за детето, а и ще е някакво споразумение помежду им. Първата съвместна стъпка към мира. В идеалния случай, разбира се, трябва да се върнат към изходната позиция – позицията на търпение, разбиране и прошка, което ще намали броя на семейните конфликти и ще ги направи просто конфликти, а не продължителна война. Трудно е, почти невъзможно е да го направите сами, само с помощта на специалист. Но това не е непосилна задача.

По правило таткото започва да живее отделно.

Доста често бащата спира да общува с детето. Това се улеснява от преживяванията, както на майката, така и на бащата. Майката се страхува да не загуби любовта на детето си. Тя го възпитава и му се кара, ако е необходимо, а таткото става „неделен татко“ –  идва веднъж седмично, дава подаръци и води на кино. За собственото си спокойствие тя ще попречи на детето да общува с баща си. Не само това, тя може да манипулира през властта си да решава дали ще се срещат, за да получи някакви облаги от бившия си съпруг.

В такава ситуация бащата се чувства безпомощен, често това го кара да страда заради това, че  постоянно вижда това, което е загубил: бившето си семейство. За да не се наранява толкова много, често бащата спира да общува с детето си. И какво чувства детето? „Тъй като татко и мама не могат да живеят заедно, любовта не съществува. На всичкото отгоре баща ми ме предава. И защо? Бяхме приятели с него! Какво друго не е наред с мен? “

Но ако родителите все пак са решили да се разведат, тогава какво да направят, за да сведат до минимум негативните последици за бъдещето на  детето си?

Първо, много е важно с какви думи ще му бъде обяснено всичко.

За детето е много важно да знае, че няма вина за този развод. Че татко му ще си остане татко, а мама – майка, въпреки факта, че се развеждат. Че ще продължава да общува и с двамата. А за причините за развода да му се говори толкова, колкото то ще попита. Всеки родител. При това не е добре да се казва, че „баща ти е лош“ или „за всичко е виновна майка ти“ .

Но какво да се каже тогава?

Остава да говорим за себе си, но какво? И тук стигаме до това, че освен  за неправилното си поведение, за нашата слабост, за приноса ни за разпадането на семейството, като цяло няма какво да кажем. И е едно, ако съпругът може да каже, че е използвал всички възможности, всички сили, за да спаси семейството, и е съвсем друго, когато казва, че „му е писнало от всичко“. И фактът, че детето все пак ще пита за това, рано или късно, дори ако вече е в зряла възраст (но тогава търсенето ще бъде по-силно), е полезно да се помни още преди да вземе решение за развод.

Освен това, колкото и да е болезнено за майката и бащата по време на развода, колкото и по-лесно да е – понякога и за двамата –  бащата да престане да контактува с детето, трябва да се помни, че детето се нуждае от бащата.

И тук подобен трик няма да мине – че „докато ни е трудно, татко е по-добре да не вижда детето, но когато всичко се успокои, те ще започнат да говорят отново“. Няма да започнат. Ако бащата не е бил до детето, ако не му е помогнал, когато на него му е било два пъти по-трудно от всеки родител, тогава бащата става предател. Разводът е избор на родителите, не на детето и всеки отговорен и любящ родител трябва да му помогне да се справи.

Не трябва да забравяме, че детето се нуждае от бащата не просто като човек, обичан от детството. Той също играе неизпълнима от друг  роля за формирането на личността на детето, както на момчето, така и  на момичето.

За момчето бащата е човек, който го въвежда във възрастния, мъжествен свят, учи го на постоянство, честност, отговорност, всичко онова, което в добрия смисъл на думата се обозначава с термина „мъжественост“.

Може ли майката да научи на това? Може би.

Но с цената на това момчето да смеси разбирането за мъжкото и женското. Властната майка и в същото време най-обичаната и първата жена в живота на детето ще възпитава мъжественост в сина си през собственото си отхвърляне на мъжете – това е, което ще го обърка в отношенията с жените за цял живот.

Бащата за момичето е нейният първи учител (и най-важният) в отношенията с мъжете. Чести са случаите, когато жена, отгледана само от  майка си, се омъжва, но не е в състояние да изгради дълга връзка със съпруга си и го изгонва (като правило, не без намесата на майка си в отношенията им).

И така, виждаме дългосрочните последици от развода за децата: нарушаване на чувството за собствена идентичност и невъзможност за изграждане на дългосрочни партньорства с противоположния пол.

В допълнение, разводът на родителите като ранна и много силна психологическа травма, с която човек не може да се справи сам, при липса на помощ, непременно ще доведе до сериозни изкривявания в развитието на личността на детето, което ще го направи много по-уязвимо към наранявания и загуби в бъдещия му живот.

Ефекти от развода върху децата в различните възрасти:

Раждане до 18 месеца.

Бебетата са в състояние да почувстват напрежението у дома (и между родителите си), но не могат да разберат причините за конфликта. Ако напрежението продължи, бебетата могат да станат раздразнителни, особено около нови хора, и да имат чести емоционални изблици. Те могат също да са склонни да регресират или да показват признаци на забавяне в развитието.

Как да облекчим прехода:

Децата на тази възраст изискват последователност и рутина и се утешават от познатото. Затова е полезно да се поддържа нормалната ежедневна рутина, особено по отношение на съня и храненето, по време и след развода. Осигурете на детето си любимите му играчки или предмети  и отделете допълнително време да го гушкате  и предлагате физически комфорт. Разчитайте на помощта на приятели и семейство и не забравяйте да си почивате , така че да сте нащрек, когато бебето ви е будно.

18 месеца до 3 години.

През тези годините  основната връзка на детето е с родителите , така, че всяко голямо смущение в домашния живот може да бъде трудно за приемане и разбиране. Нещо повече, децата на тази възраст са егоцентрични и може да мислят, че те са причина за  раздялата на родителите им.

Те могат да плачат и да искат повече внимание от обичайното, да регресират и да се върнат към смученето на палец, да се противопоставят на новите умения  в тоалетната, да се страхуват да не бъдат изоставени или да имат проблеми със заспиването или спането сами през нощта.

 Как да облекчим прехода:

Ако е възможно, родителите трябва да са заедно в това детето да има нормална, предвидима рутина, която да може лесно да следва.  Също така е важно да прекарате качествено време с детето си и да му предложите допълнително внимание и да помолите надеждни приятели и роднини да направят същото. Обсъдете чувствата на детето си (ако то е достатъчно голямо и говори), четете книги заедно и го уверявайте, че  не носи отговорност за раздялата.

3 до 6 години

Децата в предучилищна възраст не разбират цялата идея за развода и не искат родителите им да се разделят – без значение колко напрегната е обстановката у дома. Всъщност разводът е особено трудно понятие за тези „контролиращи малчугани“, защото те  чувстват, че нямат власт да контролират това, което се случва.

Подобно на по-малките деца, те също  вярват, че в крайна сметка са отговорни за раздялата на родителите си. Те могат да изпитат несигурност по отношение на  бъдещето, да задържат гнева си в себе си като в капан, да имат „лоши“ мисли  или да започнат да сънуват кошмари.

Как да облекчите прехода:

Родителите трябва да се опитват да се справят с развода по открит, и ако е възможно,положителен начин,  тъй като детето в  тази възраст отразява настроенията и нагласите на родителите си. Децата в предучилищна възраст ще имат нужда от някой, с когото да разговарят, и начин да изразят чувствата си. Те могат да реагират добре на книги по темата, съответстващи на възрастта . Децата на тази възраст също имат нужда да се чувстват сигурни и защитени и да знаят, че ще продължат да виждат родителя си, с когото няма да живеят вече. Установете редовен график за посещения и го спазвайте.

6 до 11 години

Ако децата в училищна възраст са израснали в подкрепяща  среда, е естествено да се страхуват да не бъдат изоставени по време на развод. По-малките деца – 5-8-годишните, например, няма да разберат концепцията за развода и може да се чувстват така, сякаш родителите им се развеждат с тях. Те могат да се притесняват да не загубят баща си (ако живеят с майка си) и да си въобразяват, че родителите им ще се съберат отново. Всъщност те често вярват, че могат да „спасят“ брака на родителите си.

Децата от 8 до 11 могат да обвинят един родител за раздялата и да се съюзят с „добрия“ родител срещу „лошия“. Те могат да обвинят родителите си, че са подли или егоистични и да изразят гнева си по различни начини: Момчетата могат да се бият със съученици или да се „хвърлят“ срещу света, докато момичетата могат да станат тревожни, изолиращи се или депресирани. Децата от двата пола могат да имат стомашни проблеми  или главоболие дължащи се на стреса или могат да симулират симптоми, за да си останат у дома .

Как да облекчим прехода:

Децата в началното училище могат да почувстват изключителна загуба и отхвърляне по време на развод, но родителите могат да възстановят чувството за сигурност и самочувствиео на детето си. Започнете с това,  всеки родител да прекарва качествено времето си с детето, подкрепяйки го да говори за чувствата си. Уверете го, че нито един родител няма да го изостави, и повтаряйте, че разводът не е по негова вина. Също толкова е важно да се поддържа редовен график за посещения, защото децата имат нужда от предсказуемост , особено по време на промени.

 И накрая, тъй като училището, приятелствата и извънкласните занимания имат все по-голямо значение за децата на тази възраст, насърчавайте детето си да се включва в събития и забавления, на които то наистина се радва. Помогнете му да възстанови самочувствието си и го насърчете да се свързва с другите, а не да се самоизолира.

Автор: Светлана Сотирова – психолог, семеен консултант

Използвана литература:

Sources: divorcesource.comAmerican Academy of PediatricsAmerican Medical Association

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment