Статии

Разочарование – неоправдани очаквания

Какво е разочарование?

Разбити мечти, провалени планове, неоправдани очаквания –  боли ни и болката е истинска.

Разочарованието променя баланса на невронната вселена, която е в мозъка ни. До толкова много, че невролозите казват, че механизмите на депресия споделят процеси и структури с тези, които отговарят за разочарованието.

От неврохимична гледна точка, разочарованието е почти същото като фрустрацията (фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, което възниква от блокирането на своите очаквания или невъзможността да постигне силно желана цел). Също така знаем, че почти всеки ден преживяваме някоя от тези две емоционални реалности – когато компютърът ни „замръзне“, когато най-много имаме нужда от него или сме разочаровани, защото са отменили срещата, която сме чакали с нетърпение. Фрустрирани сме, когато колата отказва да запали или когато не получим отговор за работата, която искаме. Ежедневието ни е пълно с фрустрации и разочарования.  Някои от тях са по-леки, други по-сериозни, но всички те ни оказват влияние по един или друг начин.

Невролозите откриват нещо очевидно. Невронен „шок“ се случва преди всяко разочарование – внезапно намаляване на серотонина, допамина и ендорфините. Така всички тези молeкули, които са отговорни за нашето благополучие и баланс, за миг „напускат“ мозъка ни.

„Очакването е коренът на всички сърдечни болки.“   Уилям Шекспир

Жан Пол-Сартр казва, че всеки мечтател е обречен да изживее голям брой разочарования. Кой от нас не е възлагал надежди, очаквания, желания към някой друг. И да, хората ни разочароват, но също толкова вярно е, че ние също разочароваме някого.

Тази психологическа реалност е част от живота и въпреки това, мозъкът ни все още не я „обработва“ добре.  И така е основно заради това, че една от най-важните потребности е, че ние винаги търсим сигурност и безопасност. Искаме да се чувстваме част от нещо или някого по стабилен и предсказуем начин. Затова, ако имаме добър приятел , се надяваме това да е приятел завинаги.  Надяваме се другият да е искрен и да няма никаква вероятност за лъжи и предателства.

Roberto Malinow , невролог от Калифорнийския университет в Сан Диего, провежда проучване със своя екип, за да открие сложния механизъм на разочарованието. Нещо, което те успяват да установят, е голямото участие на хабенулата (habenula) в процесите на разочарованието и депресията.

По този начин, когато сме разочаровани, глутаматът и GABA незабавно се освобождават в хабенулата. Ако мозъкът изпрати голямо количество от тези невротрансмитери, чувството на разочарование ще бъде по-голямо. Тоест мозъкът ни интерпретира въздействието на преживяването и модулира интензивността на емоционалната ни болка.

Също така, чувството на неудовлетвореност, фрустрация или раздразнение поради това, че не сме постигнали нещо или сме допуснали грешки, също се обработва в този много малък и много древен регион на мозъка на епиталамусното ядро.

Повечето от нас са запознати с разочарованието. Боли емоционално и физически. Може да забележим известна умора, тежест, изтръпване и чувството, че всичко около нас се движи твърде бързо, докато се опитваме да се справим с определено разочарование.

И така, защо се случва? Данните за това са колкото поразителни, толкова и странни. Знаем, че тялото ни освобождава ендорфини, за да облекчи максимално болката, когато се ударим или порежем или изгорим. Нашият мозък реагира незабавно на съобщението, изпратено от рецепторите , че сме се наранили физически.

Същото обаче не се отнася за психологическите „рани“. Въпреки че мозъкът ни интерпретира разочарованието като въздействие върху емоционалния баланс, той не реагира с ендорфини. Вместо това в много случаи накрая соматизираме фрустрацията като физическа болка, мигрена и мускулно напрежение.

Невролозите посочват, че основната причина, поради която разочарованието боли толкова много, е, че то се обработва в лимбичната система. Тази структура на мозъка ни е най-древна и свързана с нашите емоции. В повечето случаи, когато преживяваме  неуспех или когато някой ни отхвърли, сме разочаровани от това.  И филтрираме тези преживявания по чисто емоционален път.

Един от начините да се намали въздействието на тези преживявания е да ги насочим към мозъчната кора. Тоест, да мислим за тях. Не само това, а е нужно да се съсредоточим върху тях от по-обективна гледна точка. Ясно е, че не е лесно. Не и когато се чувстваш предаден и си изгубил доверието, което толкова цениш.

Това, обаче, трябва да се направи (ако направим този избор, разбира се). Можем да го направим като работим с негативните си мисли и като не търсим виновните. Можем да коригираме очакванията си, като сме по-реалисти и приемем това, което не можем да контролираме. В крайна сметка, разочарованията трудно се забравят, но със сигурност могат да бъдат преодоляни. Можем да живеем с тях, помнейки какво се е случило, но също така, осъзнавайки, че нищо не е по-важно от движението напред. Все още има много хубави истории, които да напишем в живота си.

Как да се справим с разочарованието по по-здравословен начин, за да е по-малко болезнено, превръщайки го в трамплин за по-нататъшно личностно израстване?

  • Да приемем как се чувстваме.

Разочарованието боли. И това е добре. Не се опитваме да го отблъснем. Не се опитваме да го скрием с широка усмивка. По-добре е да го пуснем и да го изболедуваме. Защото, ако отхвърлим това, което искрено чувстваме, тогава тези емоции могат да се появят по-късно и в неочаквани моменти и да станем мрачни, песимистични или пасивно-агресивни, а дори да не разбираме защо.

  • Да не забравяме, че не ние сме разочарованието.

Това, че може да сме разочаровани, претърпели неуспех или сме сгрешили и сме разочаровали някой друг, не означава, че ние сме пълен провал. Това е просто ситуация и тя няма да продължи вечно. Дори и днес да ни изглежда така.

– това, че днес сме разочаровани или сме разочаровали някого, не означава, че ще го направим утре или следващия път.

– това не означава, че ние сме разочарование ( освен ако не решим да си сложим този етикет)

– ако продължим напред и действаме, се увеличава и шансът да станем по-добри в това, в което не сме успяли. 

  • Да се учим от това разочарование

Вместо да се изгубим в болката и негативните емоции, които идват от разочарованието, можем да изберем да го виждаме като нещо, от което можем да научим ценни уроци.

Въпроси като: – Кое е онова поне едно нещо, което мога да науча?

Какво мога да променя, да коригирам, за да избегна това разочарование в бъдеще?

Какво мога да направя различно следващия път?

Можем да разберем, че вероятно има начин да общуваме по-добре следващия път, когато сме в подобна ситуация или работим с някой друг по задача или проект. Или, че имаме нужда да постигнем по-добър баланс между почивката и работата, за да избегнем грешки или да мислим по-ясно. Може дори да осъзнаем, че има нужда да направим по-големи промени в живота си и да спрем да даваме време и емоции на някой, който ни е разочаровал твърде много пъти.

  • Напомняме си, че разочарованието се случва на хора, които имат смелостта да излязат извън зоната си на комфорт.

Кой никога не е разочарован? Кой е застрахован от провали или грешки?  – хората, които никога не излизат истински от зоната си на комфорт. Но единствения начин да се развиваме, да бъдем успешни е да правим неща извън зоната си на комфорт. Неуспехът и свързаното с него разочарование са естествена част от пълноценния живот. Това е знак, че се опитваме да растем, да подобрим ситуацията си. Ако държим това в ума си, би ни било по-лесно да се справяме със собствените си препъникамъни и неуспехи.

  • Да се фокусираме върху това, което все още имаме в живота си.

Хора, страсти и неща, които сме започнали да приемаме за даденост – покрив над главата, чиста вода, усмивката на дете…Да сме благодарни по този начин помага да се видят нещата в перспектива и да не позволява разочарованието да ни погълне и да провали цялата седмица.

  • Да поговорим с някой свой близък за това.

По-широката перспектива, различната гледна точка е много важна част от справянето с фрустрацията. Един от най-мощните начини да освободим напрежението е като поговорим с някой. Като изпускаме въздуха, докато приятелят ни просто слуша, можем да освободим този вътрешен натиск, да разберем себе си и да приемем случилото се, вместо да се опитваме да го потиснем или игнорираме. Този приятел би могъл да ни помогне да се заземим и да не правим драма или да ни помогне да измислим план за действие за това как ще продължим напред.

  • Да коригираме очакванията си, ако те са да сме перфектни или изискваме от другите това.

Ако сме разочаровани от това, което сме направили, някой друг е направил или как се е развила ситуацията в живота ни, да се попитаме:

Ще има ли значение след 5 години? Или дори 5 седмици?
  • Да си направим почивка (и да намерим други начини да намалим нивото на стрес)

Ако сме съсредоточени само върху целите си и работата върху тях през цялото време, това може да предизвика ненужен стрес и да изгубим перспектива. А понякога се нуждаем просто от почивка, за да преодолеем разочарованието си. Затова е добре да отделим малко време, за да се отпуснем, да се заредим с енергия и да се позабавляваме. След това вероятно ще е по-лесно да продължим напред по по-мъдър начин.

  • Да „излезем“ извън собствения си ум.

Ако се познаваме и знаем, че сме склонни да стоим в негативните мисли за случилото се твърде дълго и да се спускаме по спиралата, тогава е добре да направим нещо, за да излезем от там. Например като насочим вниманието си извън собствените си преживявания, навън: може би да помогнем на някого – на приятел да планира парти, или да се премести и подреди новата квартира. А може да направим нещо за тялото си – дълга разходка или физически упражнения, което ще обнови енергията ни и ще изостри фокуса ни

  1. Да си открием малката стъпка, за да започнем отново да се движим напред. Не е нужно да правим голям и дързък скок. Измисляме поне начало за малък план за действие, разбиваме този план на малки стъпки за действие и започваме да работим с първата от тези стъпки. Ако започнем да се колебаем на този етап, ги разбиваме на още по-малки стъпки и предприемаме действия по една от тях. Важното е да правим стъпки. С малките стъпки може да извървим най-дългия път.
  2. Да повишим самочувствието си.

Това може да ни помогне да избегнем навлизането твърде дълбоко в самокритичност и негативни емоции след разочарование. Това ни помага да не обвиняваме другите, за да може да се чувстваме по-добре. Да сме с по-балансиран ум и емоционално стабилни. Но как се повишава самочувствие?  Например: всяка вечер да започнем да си записваме 3 неща, които ценим у себе си. Да си ги запишем! Това ще ни помогне да започнем да се фокусираме върху това, което можем и имаме, а не да сме болезнено самокритични.

Спираме да попадаме в капана на разрушителното сравнение, защото винаги има хора, които в нещо са по-добри от нас. Затова избираме различен метод за сравнение. Започваме да се сравняваме със себе си. С какво се справих. Какво преодолях. С какво успях. С какво днес съм по-добър от вчерашната си версия.

Автор: Светлана Сотирова – психолог, терапевт, семеен консултант

Използвана литература:

https://exploringyourmind.com/disappointment-and-your-brain-why-it-hurts/

https://moloduedengi.ru/kak-spravitsya-s-razocharovaniyem-12-poleznykh-shagov/

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment