Психосоматика

- когато тялото започне да говори

Когато тялото изразява онова, за което все още нямаме думи.

С какво можем да бъдем полезни?

Човек може дълго да казва, че е добре. Да продължава да работи, да се грижи за другите, да изпълнява задълженията си и да се справя. Да не усеща гняв. Да не си позволява страх. Да не разпознава умората. Да продължава напред дори когато нещо в него отдавна има нужда да спре.

И понякога именно тогава тялото започва да говори.

Появява се напрежение. Стягане. Болка. Сърцебиене. Трудност да си поемем въздух. Безсъние. Умора. Усещане, че тялото е непрекъснато нащрек. Психосоматиката ни кани да погледнем към тези преживявания не само като към симптом, който трябва да бъде премахнат, а и като към част от езика на човека. Не защото всяка телесна болка има скрито психологическо послание. И не защото можем да отворим речник и да открием какво „означава“ определен орган.

А защото психиката и тялото никога не са били две отделни истории.

Статии и видеа свързани с психосоматиката

Психосоматика – смисълът на болестите и симптомите?

Соматично означава: което идва от физическото (от тялото), а психо: което идва от душата.

ПРОЧЕТИ

„-Боли ме главата!“-Или как тялото ни разговаря с нас.

Днес дори традиционната медицина приема, че най-малко 75% от неразположенията са психосоматични

ПРОЧЕТИ

9 физически симптома, с психосоматичен характер.

Един от най-явните признаци за психосоматика е хроничен тип симптом, която няма физическа реална причина.

ПРОЧЕТИ

Психосоматика – смисълът на болестите и симптомите?

Соматично означава: което идва от физическото (от тялото), а психо: което идва от душата.

ПРОЧЕТИ

„-Боли ме главата!“-Или как тялото ни разговаря с нас.

Днес дори традиционната медицина приема, че най-малко 75% от неразположенията са психосоматични

ПРОЧЕТИ

9 физически симптома, с психосоматичен характер.

Един от най-явните признаци за психосоматика е хроничен тип физическа болка/дискомфорт/симптом, която обаче няма физическа реална причина.

ПРОЧЕТИ

Психосоматика – метафорично-символният език

Повтарящи се модели във връзките, страх от обвързване, раздяла, самота и трудности в създаването и поддържането на близост.

ПРОЧЕТИ

"И аз имам думата" - Тялото: изгубеният свят

„Неправилно е да се лекуват очите без главата, главата без тялото, също така, както тялото без душата-психиката”

ГЛЕДАЙ

„Нищо не ми се прави вече“ – за умората на нашия ум

Какво се случва когато не се грижим за ефективността ѝ, а напротив – вземаме я за даденост, която е длъжна да ни служи на максимум обороти?

ПРОЧЕТИ

Тялото помни начина, по който живеем

Тялото участва във всяко наше преживяване.

Страхът има тяло.
Гневът има тяло.
Срамът има тяло.

Любовта, загубата, очакването, несигурността и близостта също имат своето телесно преживяване. Когато се страхуваме, се свиваме. Когато сме напрегнати, дишането се променя. Когато трябва постоянно да бъдем силни, понякога дори не забелязваме колко напрегнато държим тялото си.

С времето определени начини на преживяване могат да станат толкова познати, че преставаме да ги забелязваме.

Човекът казва:
„Аз не съм напрегнат.“
Но челюстта му е постоянно стисната.
„Не съм ядосан.“
Но тялото му се напряга всеки път, когато говори за определен човек.
„Свикнал съм.“
Но не може да спи.
Тялото понякога разпознава преживяването преди съзнанието да е намерило думи за него.

„Когато преживяването не намира думи, понякога тялото започва да разказва историята вместо нас.“

Психологичен Център Сова

Когато няма думи, понякога се появява симптом

Още от началото на живота си преживяваме света телесно. Преди детето да може да каже: „Страх ме е.“ –то плаче, свива се, търси близост. Преди да може да обясни: „Това е прекалено много за мен.“ – тялото вече реагира.

Едва по-късно се научаваме да свързваме телесното усещане с думите: страх, гняв, тъга, вина, самота, безпомощност. Но тази способност не се развива еднакво при всички.В някои семейства чувствата се назовават и приемат.

В други се научаваме:

„Не плачи.“
„Няма от какво да те е страх.“
„Не се ядосвай.“
„Стегни се.“
„Трябва да бъдеш силен.“

Тогава човек може постепенно да стане много добър в това да функционира, без непременно да разпознава какво преживява. Но фактът, че чувството не е назовано, не означава, че то не съществува. Понякога тялото остава мястото, в което преживяването продължава да бъде изразявано.

Тялото като език, а не като речник

Да говорим за „езика на тялото“ не означава, че съществува универсален превод.

Не можем да кажем:

„Боли те гърлото – значи има нещо неизказано.“

или:

„Боли те гърбът – значи носиш прекалено голяма отговорност.“

Това би превърнало психосоматиката в твърде опростен символен речник.

Езикът на тялото е личен.

При един човек напрежението може да се появява около конфликт.
При друг – когато трябва да се раздели с някого.
При трети – когато се чувства безпомощен.
При четвърти – точно когато най-после спре след дълъг период на мобилизация.

Затова терапевтичният въпрос не е:

„Какво означава този симптом?“, а: „Какво означава този симптом за теб и в контекста на твоя живот?“

Кога се появи?
Какво се случваше тогава?
Какво се променяше в живота ти?
С кого беше трудно?
Какво не можеше да си позволиш?
Какво трябваше да издържиш?
Какво се случва непосредствено преди тялото да реагира?

Тогава започваме да изучаваме не универсалния език на тялото, а езика на конкретния човек.

„Добре съм“ – но тялото казва друго

Понякога психосоматичното преживяване се появява при хора, които умеят изключително добре да се справят. Те са отговорни,издържат много, грижат се за останалите. Рядко молят за помощ и не искат да натоварват никого. Продължават, когато са уморени, приспособяват се. И точно затова понякога им е трудно да разпознаят момента, в който собствената им граница е премината.

Съзнанието казва: „Мога още.“ Тялото казва: „Не мога повече по този начин.“

Това не означава непременно, че симптомът има едно конкретно послание. Но може да означава, че си струва да се запитаме как живее този човек и каква цена плаща тялото му за начина, по който е принуден или е научен да живее. Не всяко чувство е лесно да бъде понесено. За един човек това е гневът. За друг – тъгата. За трети – страхът. За някого най-трудното чувство може да бъде собствената му нужда от друг човек. Ако в семейната ни история определена емоция е била опасна, неприемлива или просто не е имало кой да ни помогне да я разберем, можем да се научим да я държим далеч от съзнанието.

Човек може да казва: „Не съм ядосан.“ и искрено да го вярва, но това не означава непременно, че преживяването е изчезнало. В психотерапията понякога откриваме, че зад телесното напрежение съществува чувство, което дълго време не е имало право на място.

Тогава работата не е да кажем: „Ето, това е причината за симптома.“ А да създадем пространство, в което човек постепенно може да започне да усеща, разпознава и назовава повече от собственото си преживяване.

ЗАПИШИ СИ ЧАС

направи консултация свързана с психосоматика

Щракнете тук

Симптомът може да има място и в отношенията

Тялото не съществува извън отношенията ни. Понякога е интересно да забележим кога симптомът се появява и в присъствието на кого се променя.

Какво се случва с тялото ми, когато трябва да кажа „не“?
Как реагирам, когато някой ми се сърди?
Какво се случва непосредствено преди конфликт?
Как тялото ми реагира, когато трябва да се отделя?
А когато някой се приближи прекалено много?
Какво се случва, когато трябва да поискам помощ?

Тези въпроси могат да разкрият не просто индивидуален симптом, а отношенчески модел. Например човек може да не успява да постави граница с думи, но тялото му да започва да се напряга всеки път, когато тази граница бъде премината. В този смисъл симптомът понякога се появява точно там, където човекът все още не е успял да каже:

„Това е прекалено много за мен.“
„Имам нужда от пространство.“
„Страх ме е.“
„Ядосан съм.“
„Имам нужда от теб.“

Понякога симптомът също има история

Телесното преживяване може да бъде разглеждано и в контекста на семейната история.

Как в семейството се е говорело за болката?
Кой е имал право да бъде слаб?
Кой е трябвало винаги да бъде силен?
Как се е получавала грижа?
Какво се е случвало, когато някой е страдал?
Можело ли е човек да каже: „Не мога.“ Или е трябвало да продължи?

В някои семейства уязвимостта намира място лесно. В други тя може да бъде преживявана като слабост. Тогава понякога тялото се превръща в единственото легитимно основание човек да спре, да получи грижа или да бъде освободен от очакванията към него. Това не означава, че симптомът е съзнателно произведен. Напротив – именно защото процесът не е съзнателен, той може да бъде толкова труден за разбиране.

Как психотерапията помага при психосоматични симптоми?

Тя помага да изследваме емоциите, отношенията и житейските ситуации, с които телесният симптом може да бъде свързан.

Целта на терапията да премахне симптома ли е?

Не само. Целта е човек да започне по-добре да разбира и чува себе си, вместо тялото да остава единственият език на преживяването.

Психосоматичният симптом „само в главата“ ли е?

Не. Телесното преживяване е реално, дори когато е свързано с емоционални и психологически процеси.

Психосоматиката означава ли, че човек сам си причинява симптомите?

Не. Психосоматичните процеси не са съзнателен избор и човек не „създава“ нарочно телесното си страдание.

Как психотерапията работи с психосоматиката?

Психотерапията не се опитва да „разкодира“ тялото вместо човека. Терапевтът не казва: „Този симптом означава това.“ Работата е много по-любопитна. Заедно започваме да наблюдаваме.

Кога тялото реагира?
Какво се случва непосредствено преди това?
Какво чувствам?
Какво си позволявам да чувствам?
Какво не си позволявам?
Какво се случва в отношенията ми?
Какво правя, когато имам нужда от почивка?
Как реагирам, когато трябва да поставя граница?
Какво означава за мен да имам нужда от някого?

Постепенно телесният симптом може да бъде поставен в по-голямата картина на живота. Не като враг. Не като мистична загадка. А като част от начина, по който човек преживява себе си и света.

От „Какво ми има?“ към „Какво преживявам?“

Когато тялото ни притеснява, естественият въпрос е: „Какво ми има?“ Психосоматичната перспектива добавя още няколко:

„Какво ми се случва?“
„Какво преживявам?“
„Как живея в момента?“
„Какво тялото ми прави видимо, което аз трудно забелязвам?“

Тези въпроси не обещават бърз отговор. Понякога дори няма един-единствен отговор. Но те променят отношението към тялото. Вместо да го преживяваме само като нещо, което ни предава, можем постепенно да започнем да го възприемаме като част от нас, която също участва в преживяването.

Да се научим да чуваме себе си

Психосоматиката ни напомня нещо много просто, което лесно забравяме: ние не притежаваме тяло – ние живеем чрез него. То участва в начина, по който обичаме, страхуваме се, защитаваме се, свързваме се, губим, скърбим и се радваме. Понякога думите идват първи. Друг път първо идва телесното усещане и едва след това успяваме да разберем какво преживяваме. Затова целта не е да търсим скрит смисъл зад всяка болка. А да станем по-чувствителни към връзката между това, което чувстваме, начина, по който живеем, отношенията, които изграждаме, и начина, по който тялото участва във всичко това.

Тялото не ни пречи и не е наш враг. Понякога то просто казва първо онова, за което ние все още не сме намерили думи по единствения му възможен начин.