Продължете към съдържанието

Психосоматика – смисълът на болестите и симптомите?

Психосоматика – смисълът на болестите и симптомите?

Какво е психосоматика?

Соматично означава: което идва от физическото (от тялото), а психо: което идва от душата. 

Днес дори традиционната медицина приема, че голям процент от неразположенията са психосоматични. Това означава, че физическата болка е причинена от някаква емоционална или умствена причина.

Но понятието психосоматика често не се приема добре. Повечето хора се чувстват обидени, когато чуят, че болестта им е психосоматична, защото под това разбират, че това е някаква въображаема болест, неистинска или умствена.

Болният – жертва на природата или отговорен за процесите в тялото си?

Болният не е невинна жертва на някакво природно несъвършенство, а по-скоро сам носи отговорността за състоянието си. В този случай не се говори за замърсяването на околната среда, цивилизацията, нездравословния начин на живот или други подобни „злосторници“. Има предвид метафизичния аспект на заболяването.

От тази гледна точка симптомите могат да бъдат разглеждани като физически израз на психически конфликти, които, чрез своята символика са способни „да маскират“ съответния проблем на пациента.

Какво е “психичен конфликт”?

Психическите конфликти могат да се отнасят до нашите вътрешни преживявания, проблеми и чувства. Тъй като физическите болки не се появяват и не протичат във вакуум, а съществуват само у човека, те са в тясна връзка с психичните процеси, които по подобен начин протичат у човека и дават своя физически израз. В основата на психосоматичните заболявания, стои не стресът и конфликтите сами по себе си, а начинът, по който човек реагира на тях. Освен реакциите ни – безсъзнателните конфликти също могат да се разрешат чрез превръщане в соматични симптоми.

Какво прави с нас симптомът?

Най-просто казано симптомът ни кара да погледнем към себе си, той привлича вниманието ни върху себе си и доста често по този начин прекъсва досегашния ритъм на живота ни. Един симптом изисква от нас да го зачитаме, независимо дали желаем или не. Това прекъсване, което като че ли идва отвън, ние усещаме като смущение и затова обикновено имаме една-единствена цел: да накараме смущението да изчезне – да спрем симптома. Никой не иска да бъде смущаван или прекъсван – и ето че започва борбата срещу симптома. Борбата предполага внимание и посвещаване от наша страна, да се съсредоточим върху премахването му. По този начин симптомът винаги постига своето – да се занимаваме с него.

Симптомът като “случайно събитие”.

Още от времето на Хипократ, академичната медицина се опитва да внуши на болния, че симптомът е повече или по-малко случайно събитие. Причината, за което трябва да се търси във функционалните процеси и именно тях тя се старае да проучи и “върне в ред” основно. Академичната медицина грижливо избягва да тълкува симптома и по този начин омаловажава, както самия симптом, така и болестта. Така обаче сигналът губи своята същинска функция и симптомите се превръщат в “случайни събития”, сигнали без значение.

Как би изглеждало това обяснено по-просто ли? Нека вземем един автомобил. На таблото му има различни контролни лампи, които светват само тогава, когато някаква важна функция на колата престава да се изпълнява правилно. Когато дадена лампичка светне, ние се чувстваме принудени да преустановим движението. Въпреки разбираемото ни безпокойство, би било глупаво обаче да се сърдим на лампичката. В края на краищата тя ни информира за някакъв процес, който иначе изобщо не бихме осъзнали толкова бързо, тъй като е в „невидима“ за нас област – там някъде в иначе добре смазаната система на колата. И ето че светването на лампичката ни служи като подтик да потърсим майстор, с цел, след неговата намеса, лампичката да изгасне и да можем спокойно да продължим пътуването си. Но бихме се разсърдили ужасно, ако механикът осъществи тази цел, като само отвие крушката на лампичката. Наистина, тогава тя ще престане да свети – това, което всъщност сме искали – но пътят, довел до този резултат, е прекалено формален и повърхностен. Той не решава проблема с колата ни. По-разумно е да направим светенето на лампичката излишно, отколкото да й попречим да свети. Затова обаче е нужно вниманието ни да се отклони от самата лампичка и да се насочи към скритите зад нея проблеми и области, за да се изясни какво в действителност не е наред.

Това, което в горния пример бе контролната лампичка, в нашия случай е симптомът.

Това, което се проявява в тялото ни като симптом, е видимият израз на един невидим процес и чрез сигналната си функция той цели да прекъсне досегашния ни път. Да ни обърне внимание, че нещо не е наред, да ни накара да се замислим. И в този случай би било глупаво да се сърдим на симптома, абсурдно е да искаме „да го изключим“, като направим проявяването му невъзможно. Симптомът не бива да се възпрепятства, а трябва да се направи излишен. Но за тази цел и тук е необходимо да отклоним погледа си от симптома и да вникнем по-дълбоко, ако искаме да се научим да разбираме какво сигнализира той.

Нека обобщим още веднъж: болестта е състояние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред или в хармония. Тази загуба на вътрешно равновесие се проявява в тялото като симптом. Така симптомът се явява сигнал и носител на информация, понеже с проявяването си прекъсва досегашния поток на живота ни и ни принуждава да му отделим внимание. Симптомът ни сигнализира, че като хора сме болни, т. е. че равновесието ни е нарушено. 

Каква работа ни върши симптомът?

Една от най-важните цели на тази статия е да промени цялостната ни перспектива за това каква всъщност е целта на болестта. Как гледаме на собствената си болка и тази на другите и как реагираме, възприемаме и се държим спрямо болестта и процеса на лекуване и оздравяване. 

Симптомът ни прави честни. Как? Като “изказва” това, което ние не успяваме да интегрираме в съзнанието си, и несъзнателно го отхвърляме. Чрез него стигаме до необходимостта от откровеност, която не винаги се понася лесно. Най-добрият ни приятел никога не би посмял да ни каже голата истина право в очите, както го правят симптомите. Ако се осмелим да ги послушаме и да проведем „разговор“ с тях, те ще ни станат неподкупен учител по пътя към истинското “здраве”. Като ни казват какво всъщност ни липсва, като ни запознават с темата, която трябва да интегрираме в съзнанието си, те ни дават шанс да ги направим излишни чрез процесите опознаване и осъзнаване.

Тук се крие разликата между това да надвиеш болестта и да да преобразуваш болестта. Изцелението настъпва изключително вследствие на преобразуванието на болестта и никога чрез победа над симптома. Това предполага, че човекът е станал по-здрав, т. е. по-цял, по-съвършен. 

В този смисъл е по-добре да гледаме на тялото си като на тяло, което не може да бъде нито здраво, нито болно. В него могат да се отразяват само съответните състояния на съзнанието ни. Тогава болестта придобива нов смисъл, не онзи разрушаващия, а градивния, който ни помага да интегрираме изтласканото.

Как да открием темата, която е нужно да интегрираме?

Откриването на темата не означава непременно, че симптома ще стане излишен, а по-скоро това е една първа стъпка в процеса на работа. Често тези теми изникват като заявка на клиента в терапевтичната среда – онова, за което обикновено имаме осъзнаване, че ни пречи и искаме да променим. Дали ще е дадено вярване, начин на свързване с някого или отношения, начин на водене на комуникация с близките ни или със себе си, дадено събитие или травма, които надигат въпроси и страхове, с които не успяваме да се справим. Този списък може да продължи до безкрай, защото всеки човек има различен път, различни възприятия съответно и различни неинтегрирани теми.

Откриването на темата посредством симптома може да се случи като обърнем внимание на симптома, неговата символика, която ние самите и придаваме.
  • Какво всъщност ме боли?
  • Каква функция изпълнява дадения орган, който е заболял? (– сърце – дава живот, но културално е свързано с обич или любовна емоция.)
  • Какъв е културалния символ на дадения орган? (Крака = основа = подкосиха ми се краката)
  • Кога започна да ме боли? 
  • Какво е посланието му към мен?
  • Какво ако променя в живота си – ти ще се почувстваш по добре?
  • Кои определения най-добре могат да опишат, това, кеоето изпитвам физически и психически?
  • На какво в живота ми пречи това неразположение?
  • Какво ми пречи да Бъда това неразположение?
  • А с какво ми помага това неразположение?
Как да направим симптома излишен?

Вглеждайте се. В постоянното “искам да променя” се крие и най-голямата опасност. Всъщност няма нищо за променяне, с изключение на начина ни виждане. Затова и е нужно вглеждането. За да стане симптомът излишен е нужно неговата функция да бъде видяна/разбрана и преведена с думи. Тоест посланието, което е изтласкано, за да се превърне в симптом, да бъде интегрирано. Този процес може да бъде подпомогнат от работата с терапевт – тя е много ценна по този път на “лекуването” на симптомите.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Още статии за психосоматика:

Източници:

Детлефсен, Торвалд – Болестта като път

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.