Психосоматика - метафорично-символният език

Психосоматика ..

Тази статия е специална. Тя съвсем не цели да е изчерпателна, а напротив, цели да загатне за една друга гледна точка спрямо болестите и болките, както и да отвори пространство да сте любопитни към един по-различен и непознат „език“.

И така.

Какво е Психосоматика? или по друг начин казано: Какво представлява метафорично- символният език на организма ни.

Огромна част от заболяванията или болките по тялото, могат да бъдат видяни като опит на нашият организъм да предаде послание, което поради една или друга причина е възпрепятствано да достигне до нашето съзнание. Така единственият път да бъде предадено определено съобщение е през телесното.

Този метафорично-символен език (психосоматика) на нашия организъм е твърде вероятно да ви звучи прекалено абстрактно, затова ще дам пример с един по-„познат“ за нас език – езикът на бебета – техният плач/рев. Това е език, който също не разбираме, често е изключително труден за нас и може да ни причинява силен дискомфорт, но…сме наясно, че това е единственият начин, по който нашето дете може да комуникира с нас и да „изпраща“ информация и послания към нашия ум, които ние се опитваме да разшифроваме или отгатнем.

В този смисъл – тялото никога не иска да ни навреди или да ни бъде враг, така както бебето никога не би искало да ни причинява страдание или безсъние със своя плач. Но това е единственият език, който то владее. И също както при бебета – в момента, в който съобщението бъде разбрано – симтомът спира. В момента, в който разберем, че бебето е гладно и го нахраним – то спира да плаче. В момента, в който разберем, например, че ни боли стомахът, защото ни е трудно да кажем „не“ – болката спира. Целта на болката /симтомът/ болестта е да бъде метафората или символът, който да предаде посланието.

По сравнително сходен начин общува нашето тяло с нашето съзнание, но посланията, които иска да ни предаде имат различен смисъл.

Тялото всъщност има една много важна функция, освен тази да ни предава съобщения, които не могат да достигнат до съзнанието ни по друг начин. То „съдържа“ нашите мисли, настроения, убеждения емоции. То се явява съдът, в който те могат да се съхраняват. Точно, затова то е неделима част от цялото: мисъл, емоция и тяло. Всяка клетка на тялото ни страда или расте, получава импулси на живот или на смърт от всяка една мисъл, навлязла в ума ни. Затова съществува тенденцията да се превърнем в това, за което мислим най-много.

Тялото следва ума. Ако човек мисли за падане от високо, тялото веднага се подготвя и показва външни признаци за това. Страх, възбуда, скръб, ведрина, веселие, гняв – всички те предизвикват различни изрази на лицето. Когато си представим как ядем лимон – тялото ни веднага реагира като повишава слюнкоотделянето.

Когато умът е обърнат към определена мисъл и системно „стои“ в нея, се създава определена нагласа, настройка за реакция. Тялото следва ума и имитира промените му. Нашите мисли, са основно създадени от думи – от език. Затова е от огромно значение какъв език използваме, за да описваме емоциите си, преживяванията си, вътрешния си свят.

От друга страна съществува и обратната комуникация. Ако в единия случай има нещо несъзнавано, което тялото ни иска да ни покаже през своята болест или болка, то често ние съзнателно даваме сигнали на тялото ни да реагира през болката или болестта. Или го насочваме през кои наши органи, би било най-лесно.

И както споменахме в началото – Психосоматика е метафорично-символният език, който нашият организъм използва, за да комуникира с нашия ум.

В следващите няколко реда, ще прочетете няколко изрази и фразеологизми, които ние често използваме в ежедневието си и които онагледяват част от невидимия, иначе начин, по който общуваме с тялото си и му даваме сигнали къде и през кой орган, то най-лесно би се свързал с нас. (психосоматика)

„Дойде ми до гуша“- насочва организма ни, че гушата, врата, гърлото, трахеята са „вход“, през които най-лесно може да се формира симптом/болест/болка и така посланието най-бързо ще бъде получено.
„Ще ми гръмне главата“. – главата, лицето, черепът
„Тръпки ме побиват“ – кожата
„Мазоли/пришки ми излязоха на устата“ –устата, небцето, венците
„Глътвам си/ глътна си езика“ – езикът, синозите, гърлото
„Прехапвам / прехапя устни“ – устни, лице
„Застава ми / застане ми буца на /в/ гърлото“ или „засяда ми / заседна ми буца на гърлото“ – гърло, хранопровод
„Ще ми побелеят косите“- коса, скалп
„Скубя си косите“ – коса, скалп
„Поболях се от мъка“ – имунна система
„Сви ми се стомахът.“ – стомах, черва
„Стискам зъби и продължавам“ – зъби, венци
„Ще повърна..“ – стомах
„Лежи ми на плещите “ – плешка, рамена, гръб, врат
„Нося на гръб“ – гръб, кръст
„Вие ми се свят от всичко“ – вестибуларен апарат

Психосоматиката е посока в медицинската и психологическата наука, която изучава влиянието на психологическите процеси върху физическите заболявания.

Всяка емоционална експресия (страх, гняв, вина, радост) предизвиква реакция в организма като мускулно напрежение, хормони, промяна на честотата на дишане и сърцебиене.

Често за симптомите нямат медицинско обяснение. Симптомите започват в момента, когато човек достига до своят физически и емоционален предел. Този предел е специфичен за всеки човек.

Във всеки един момент психичното състояние може да повлияе на степента на тежест на физическото заболяване. Тези симптоми се дължат на повишена активност на нервните импулси, изпратени от мозъка към различни части на тялото.

Често срещано погрешно схващане е, че психосоматичното състояние е въображаемо или „всичко е в ума на някого“. Всъщност физическите симптоми на психосоматичните състояния са реални и трябва да се лекуват бързо, както при всяко друго заболяване.

Вътрешен Vs. Външен свят

Всеки от нас е под някакво напрежение и ние всички имаме вътрешни реакции на тези напрежения, и следователно физическите симптоми се манифестират в резултат на тези чувства.

Огромна част от психиката ни се намира в Несъзнаваното ни. Това е цял един непознат свят и когато ние по една или друга причина не се интересуваме от този свят или го неглижираме, или не го виждаме, или отричаме неговото съществуване (най-вече това), то тогава тялото се включва, за да създаде този мост между несъзнаваното и съзнаването като материализира посланието (въведе във външната реалност, нещо, което принадлежи на вътрешния ни свят) през болестта/болката. Организмът ни се активира и успява да индуцира физически симптоми, за да помогне да стигнем до важното послание/съобщение.

Болката става средство за привличане на вниманието ни към тези чувства и емоции, които са останали далеч от съзнанието ни. И както споменахме в горните редове – това е езикът – метафората или символът, която ние трябва да разгадаем или по-скоро да разберем.

„Магията“ на психосоматиката

Както често е с фокусите и илюзията – изглеждат невъзможни и невероятни, докато не разберете как работят. С психосоматиката е същото – изглежда нереално и невъзможно, докато не се научите да „говорите езика“ – магията е в разбирането на метафорите и тълкуването на символите на този език.

Но, както написах в началото – тази статия цели да привлече вниманието и да събуди любопитството на този, който я чете. За да ви разкажа за метафорите и символите – ще използвам примери…в друга статия.

Бонус:

. Част от езика на тялото ни (Психосоматика) при.

хранителната и отделителната системи – гадене, повръщане, нощно напикаване, запек, липса на апетит, гастрити и т.н.
Кожни заболявания – екземи, дерматити, опадане на косата
Двигателни разстройства – тикове, треперене, припадъци
Ендокринни заболявания
Болки в главата, стомаха, сърдечната област и др.
астми, язви и диабет.
Ревматоиден артрит
Хипертония
Исхемична болест на сърцето
Язвен колит
Синдром на раздразненото дебело черво
Стомашна язва
Бронхиална астма
Атопичен дерматит
Тенсионно главоболие
Диабет тип 2
Ревматоиден артрит
Хипертиреоидизъм
Мигрена
Хронична болка
Безплодие
Главоболие
заболяване на венците, кариес
менструални проблеми
сексуални дисфункции
и много други, които са психосоматика..