Общото определение за почивка гласи, че „Почивката е всяка дейност, която успокоява и регулира нервната система и може да бъде активна или пасивна.“ Тоест, не е важно какво точно правим, докато си почиваме стига то да е благоприятно за нервната ни система, част, от която е и мозъкът ни, умът ни. За някои хора почивка би било четенето, за други спорт, за трети разговор с приятели, определящото при почивката е липсата на натовареност или енергизирането ни от нея.
„Имам нужда от почивка“; „Събуждам се уморен“; „Нямам енергия да се виждам с приятели“; цинизъм; липса на концентрация; липса на мотивация – все по-често срещани изрази и симптоми на ежедневието ни. Не е изненада за никой, че животът ни е изключително динамичен и че успоредно с това, всички специалисти съветват да си дадем „почивка“.
Какво се случва обаче – казваме си: „Уикенда ще си почина“, или например „Ще спя до късно“, но реално, когато спим до по-късно, след това си казваме, че сме си загубили времето, а когато си почиваме – започваме да изпитваме вина, че не вършим всичко онова, което има за правене. А, може да сме решили да отидем на почивка с близки или приятели – тогава пък ни обзема нуждата да планираме, организираме, да свършим повече работа преди да заминем и след като се върнем, докато сме там мислим за това какво се случва на работа или какво имаме да свършим, когато се приберем. Излиза, че като общество не сме много способни да си почиваме.
А понякога просто се самозалъгваме, че си почиваме – например, когато си даваме почивка от дадена задача и хващаме телефона, за да гледаме видеа или просто да скролваме в социалните мрежи. Единственото, което постигаме е да променим вида на елемента, които ни изморява – защото може би задачата ни е досадна и вече не я вършим, но пък мозъкът ни вече е зает да обработва много повече информация, покачва се физиологично напрежението в тялото ни, защото има много нови стимули и разбира се психологически се натоварваме, изпитвайки неудоволствие от това да гледаме всички прекрасни хора, които са на почивка или имат това, което искаме, но нямаме.
Мозъкът ни в тези ситуации изразходва много повече енергия, отколкото да си я натрупва чрез почивка – и разбира се, се връщаме към задачата (ако изобщо намерим мотивация за това) много по-разсеяни и ментално изморени.
„Аз спя спокойно и поне по 7-8 часа, но това изобщо не ми помага и още със ставането си вече съм изморен“ – Да спиш и да си почиваш си приличат, като процеси, но в естеството си са различни. Сънят не е достатъчен, въпреки че дълбокият сън е фундаментален за възстановителните процеси в тялото и ума. Особено, ако общото ни ниво на стрес и тревожност не ни позволяват да достигнем до тези възстановителни дълбоки фази на сън (или още казано, спим повърхностно и неспокойно). Този тип физиологично възстановяване е неизменно, но не е достатъчно. Една от големите разлики е, че докато спим – нямаме осъзнатост за това, че реално си почиваме, за разлика от „осъзнатата“ почивка.
Всъщност, сънят е фундаментален за само два от видовете почивка, от които имаме нужда. Преди да разчитаме на съня да „поправи“ хроничното ни състояние на умора – трябва първо да разберем от какъв вид почивка имаме нужда.
7-те вида умора и техните видове почивка
Концепцията за различните видове почивка е в следствие на медицинските изследвания на Др. Далтън-Смит, която категоризира седем вида умора: физическа, умствена, духовна, емоционална, сетивна, социална и творческа.
1. Физическа умора и почивка
Това е умората на тялото, след физически (и психически) натоварен ден. Не е нужно да сме обикаляли целия град пеша или да сме вдигали тежко, за да изпитваме физическа умора, тя е част от физиологичните ни процеси, включително ментални състояния и преживявания, като тревожност или усилена ментална работа изчерпват телесната енергия.
Пасивната почивка в този случай е сънят – както стана дума – дълбокият сън и REM сънят са фундаментални за възстановителните процеси в тялото и ума.
Активна почива за физическа умора могат да бъдат дейности, като йога, стречинг, лечителни масажи или други дейности, които имат за цел да повишат възстановителните процеси в тялото.
2. Ментална умора и почивка
Умора на ума, свързана най-вече с натовареността на умствените ни и когнитивни процеси – като често проявление на менталната умора са – липсата на концентрация, трудности с паметта, разсеяност, препускане на мислите, свръхпремисляне, нервност, „brain fog” и други. Появява се, в следствие на множество и постоянни ментални процеси в ежедневието ни, които използват много от мозъчната ни енергия.
Този тип умора изисква „почивки“, които са консистентни и регулярни през самия работен ден. Време, в което мозъкът не е зает с тежка ментална дейност. Това включва и почивка от телефони, компютри, телевизия. Понякога може да имаме нужда и да останем сами през тези почивки, ако комуникацията с другите също би изисквала ментална дейност (търсене на решения, внимание и др.).
Пасивна почивка за този тип умора би включвала отделяне на време просто да сме със себе си, да изчистим ума си, фантазиране (daydreaming), медитация, дихателни техники или REM сън.
Активна ментална почивка може да включва – водене на журнал (за да излеем всички мисли плуващи в ума ни), просто разходка без много външна стимулация, вземане на по-малко решения през деня (например какво да си облека, какво да се вечеря и др.)
3. Духовна умора и почивка
Духовната умора не е свързана непременно с религиозен контекст. Не е строго дефинирана, поради различните духовни нужни на всеки от нас. По-честите духовни нужди включват, например потребността ни да принадлежим, нуждата ни от смисъл и цел, свързаността с другите.
Често проявление на духовната умора е чувството, че това, с което се занимаваме няма смисъл и значение, че животът ни, като цяло няма посока, че сме откъснати от другите или не можем да намерим път за свързване с тях, но и също така се чувстваме откъснати от себе си.
Почивката в този случай, ще бъде насочена към дейности, които да ни възобновят усещането за смисъл, за връзката ни със самите себе си и чувството, че принадлежим към дадена общност. Може да бъде всичко свързано с обществено полезни дейности, доброволчество, както и просто да отделяме време за себерефлексия, намирането на вътрешните ни ценности или медитация.
4. Емоционална умора
Емоционалната умора се фокусира върху натрупването на емоционални преживявания, които задържаме в себе си. Потискане и изтласкване на емоциите ни, заемането на позиция, в която обслужваме другите и сме тяхната емоционална подкрепа, без да обръщаме внимание на нашите емоционални преживявания. Особено проявена е при култури, като нашата, където споделянето на емоционалните ни „товари“ не се възприема добре. Човек може да се чувства, като да не иска да притеснява другите или че не заслужава да се „оплаква“, като в следствие на това задържа емоционалните си притеснения или преживявания в себе си, и съответно ги натрупва.
Емоционалната умора е често и в резултат на ситуации, където човек не може да си позволи да показва емоции и преживявания – като например авторитетни позиции на работа или родители, спрямо децата си, както и деца, които в собствената си семейна система са санкционирани при изразяване на чувствата си.
Емоционална почивки биха били дейности свързани със споделяне с хора, които биха могли да ни разберат, без да ни осъждат – тоест можем да сме автентични в споделянето ни. Но и също така – поставяне на лични граници; трениране на умението ни да казваме „не“; лична терапия и други.
5. Социална умора
Социалната умора е свързана с умората от социални преживявания, взаимодействия, връзки или събития. Според д-р Далтън-Смит, дефицитът на социална почивка възниква, когато „не успеем да направим разлика между онези взаимоотношения, които ни съживяват и тези, които ни изтощават“. Когато си казваме, че нямаме енергия да се виждаме с определени хора, да сме сред много хора и само мисълта за това ни изтощава.
Социалната почивка не означава прекратяване на социален контакт напълно. Вместо това е важно е да се фокусираме върху онези социални взаимоотношения, които са положителни, подкрепящи и значими и ни енергизират. За разлика от социални контакти, които са изискващи, изтощителни и оставят обикновено негативно чувство в нас – тези, които взимат от енергията ни, вместо тя взаимно да се споделя.
Социалната почивка може да се проявява и чрез- поставяне на граници спрямо социални взаимоотношения, определяне на „Аз“ време (време само за мен), ограничаване или прекратяване на токсични или изтощителни приятелства и връзки.
6. Сензорна или сетивна умора
Сензорната или сетивната умора е много често срещана, в следствие на постоянното ни излагане на екрани, технологии, реклами, излишен информационен поток. В днешния технологичен свят, независимо дали някой го осъзнава или не има постоянен приток на сензорна стимулация. Това могат да бъдат дори и звукът от телефона, известията, ярката светлина от компютър, изкуствената светлина, множеството ярки цветове имащи за цел да привличат внимание, телевизорът пуснат на заден план, подкаст, който слушаме докато вършим нещо друго, непрестанните разговори. Първият начин, по който повечето от нас реагират на сензорно претоварване е раздразнение, превъзбуденост, или гняв.
Често срещан израз в следствие на сензорната умора е, когато си кажем „Искам просто малко тишина и спокойствие.“
Сензорна или сетивна почивка са дейности, които ни откъсват от непрестанния приток на стимули. Може да бъде прекарване на време в пълна тишина; определяне на време без екрани преди лягане; изключване на известията на телефона; медийна почивка (тоест откъсване от социалните мрежи, новините и др.).
7. Креативна умора
Креативната умора не е симптом само при хората работещи в креативната сфера. Напротив, повечето хора разчитат на креативност в ежедневието си – използваме я, когато решаваме проблеми, правим планове, организираме или просто мислим идеи за подарък.
Чувството за творческо изтощение може да изглежда като липса на вдъхновение или проблем с измислянето на нови идеи или креативен блокаж.
Един от начините за постигане на творческа почивка е да се обградим с вдъхновение, като същевременно се изключва това очакване, че нещо трябва да се „прави“ с това вдъхновение. Примери за креативна почивка може да бъдат – четенето на книга за забавление (не с цел да научим нещо ново), време сред природата, започване на творческо хоби (без цел да бъде правилно или красиво); посещения на музей, галерии, концерти. Дейности, които са вдъхновяващи, но не са обучителни, такива, които енергизират, но не са с цел да използваме тази енергия след това.
Обръщайки внимание на това от какъв вид почивка имаме нужда и прилагайки осъзнатост към почивката ни, тоест осъзнатото решение, че ще си отдадем почивка, а не, че ни се налага е есенциално за превенцията на ментално, социално и емоционално прегаряне.
Защо не си позволяваме почивка?
Нека бъдем искрени, общата нагласа към почивката е, че я ползваме, като средство, което да ни „оправи“ , за да можем да сме по-продуктивни. Променяйки нагласата ни към почивката е основна стъпка към това всъщност да имаме нужда от по-малко почивка, по простата причина, че почивката ни ще е пълноценна, а не изпълнена например с чувство за вина, че не правим нищо.
Какво можем да направим и защо (може би) няма да го направим:
- Да разберем, че не всичко е на всяка цена и ако оставим една задача за утре не сме се провалили. Защо (може би) няма да го направим – защото това изисква много работа свързана с промяна на очакванията към себе си, чувството ни за пълноценност и продуктивност, и себеоценката ни – а никой няма време за толкова много себерефлексия.
- Да сме осъзнати в почивката си, тоест да не чакаме последния момент, да прегорим и вече достигнали лимита си, да сме принудени да си починем. Умишлено да определяме време през деня си и да се настроим, че ще си починем по определен начин. Защо (може би) няма да го направим – защото ни е непознато като концепция и е толкова по-лесно да го „караме на автопилот“.
- Да разберем, че почивката не е мързел, загуба на време, личен провал или отказване – а реална потребност на всички хора, която всъщност е ключът към по-добро общо състояние и съответно продуктивност. Защо (може би) няма да го направим – защото от три поколения назад са ни наслоявани „ценности“ и очаквания като трудолюбие, успех, мотивация, както и разбира се „да търпиш“, „няма време за почивка“, „Така, като нямаш работа, ела да ми помогнеш.“.
- Да разберем, че перфекционизмът и работохолизмът не са добродетелите, които си мислим, че са. Защо (може би) няма да го направим – горепосочените. Но също така и ще трябва да се лишим от желанието ни за контрол, което първо ни се вижда много сложно, второ ни върши много добра работа, защото „по-добре да си го свършиш сам, ако искаш да стане, както трябва“.
- Да спрем да се „плашим“ от почивката. Или по-скоро от онази част от почиването, при която трябва да останем сами със себе си. Защо (може би) няма да го направим – защото не само, ще трябва да се лишим от разсейващи фактори, като телефоните ни, но ще трябва и да се обърнем навътре към себе си и да останем сами с мислите си, а там не се знае какво ще намерим.
Липсата на почивка, свъхнатоварването и влизането в режим „автопилот“ имат огромния потенциал да ни доведат до състояние на прегаряне, не просто професионален burnout, а ментално, социално и емоционално прегаряне. Преди достигането на тези лимити е важно да бъдем осъзнати в превенцията на тези състояния. Започвайки от определянето на индивидуалните ни нужди спрямо почивката и какъв вид умора преживяваме (в напрегнатото ни ежедневие, вероятността да са повече от 4 вида умора е голяма). А след това и да направим избора осъзнато и умишлено да си дадем почивките, от които имаме нужда. Разбира се, понякога, когато не можем да се справим сами или вече сме достигнали до прегаряне, е препоръчително да се консултираме с психолог или психотерапевт.
Използвани източници:
2017, „Sacred Rest“ – Dr. Dalton-Smith
Последвайте ни в социалните мрежи!
Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter