„Аз съм от хората, които като се захванат с нещо, никога не се отказват, колкото и да е трудно, каквато и да е цената, защото – „шампионите не се отказват“, защото ако се откажа веднъж, ще го правя отново и отново, защото да стигна до края, с това, с което съм се захванал е въпрос на чест, защото да се откажа означава, че съм слаб……“
Това е така и не е така.
Понякога да се борим докрай е наистина необходимо. Понякога само по този начин можем да защитим себе си, своите граници, ценности, здраве и дори живот. Понякога, за да получим нещо, трябва да работим дълго и упорито. Понякога самата възможност да се борим за себе си е ценност, нещо, което ни позволява да се почувстваме значими и достойни.
Но…, когато се „борим“ да поддържаме връзка, въпреки факта, че другият партньор е направил своя категоричен избор да излезе от тази връзка? Или харчим всичките си пари и енергия, опитвайки се да спечелим нещо, което е очевадно безнадеждно? Или продължаваме да работим на място, което не само не ни удовлетворява, а изчерпва цялата ни енергия без никакви изгледи това да се промени? В един момент можем да се окажем в ситуация, че „борбата“ не е в името на целта, а вместо нея и се превръща в скъп начин да се предпазим от промяната, която ни плаши. Въпрос на осъзнаване и избор е дали ще решим да спрем да оцеляваме и ще започнем да живеем.
Истината е, че за каквото и да става дума, то не може да удовлетвори нашите нужди или потенциал завинаги. Всеки един ангажимент е обещание, а не гаранция и е вълнуващо да знаем, че можем да скочим от самолета, когато той отива в грешната посока, да си върнем контрола и фокуса върху живота си. Това понякога е единствената опция, която може да ни тласне в нова посока, да ни позволи „да изтрием дъската“ и да промени живота ни.
Понякога да се откажем е неизбежно и тогава трябва да го приемем като средство да продължим напред. Сет Годин (американски експерт по маркетинг и автор на бизнес книги в областта) пише в The Dip , че „Победителите се отказват през цялото време. Те просто знаят кога да се откажат от правилните неща в точното време.“
Може да отнеме месеци или дори години, за да разберем дали и кога да се откажем, а желанието за това може да се акумулира с течение на времето.
Но ако да се откажем от нещо, което ни създава дискомфорт или нещо, за което знаем, че като правим отново и отново всеки ден няма да промени нищо в живота ни, е неизбежно – защо е толкова трудно да го направим? И какво би помогнало, за да вземем това решение.
Защо е толкова трудно понякога, да се откажем – от цел, план, лоша връзка или лоша работа, когато знаем, че трябва?
(Отиването до ресторант е скромна цел в сравнение с нещо сериозно като пускане на нов продукт или писане на книга или дори създаване на компания. Когато залозите са по-високи, е много по-трудно да се откажем от нашите планове или мечти – и затова много по-важно е да разпознаем кога това е правилното нещо.)
Ето някои причини, поради които може да ни е трудно да се откажем от целите или плановете си:
1. Не сме сигурни, че наистина трябва да се откажем.
Повечето от нас сме имали опита да работим върху нещо, което е било много трудно. Мислили сме да се откажем, но все пак сме издържали и усилията са ни се отплатили – в крайна сметка сме постигнали своята цел. Фактът, че сме имали това преживяване, ни затруднява да разберем кога да „стиснем зъби“ и да продължим и кога да преминем към нещо друго, в друга посока. Затова, ако знаем, че сме в тежък период, е добре да уговорим среща със себе си след няколко седмици или след няколко месеца, когато настоящата криза е приключила и тогава да обмислим решението за напускане. Това ще ни предпази от отказване поради временен неуспех или трудности, но също така ще означава, че сме решени да обмислим сериозно дали да продължим.
2. Вече сме инвестирали твърде много.
Това напомня малко като да играем хазарт – загубили сме голяма сума, но продължаваме да играем, защото докато го правим, винаги има шанс да си върнем парите обратно. Или чакали сме 20 минути, не искаме тези 20 минути да се окажат загубено време, затова продължаваме да чакаме.
Невъзстановимите разходи са мощен мотиватор, но можем да се запитаме какво бихме направили, ако започвахме на чисто в този момент. Ако отговорът е ясен, че не бихме продължили да преследваме тези невъзстановими разходи, тогава очевидно е нужно да направим нещо, за да намалим загубите си.
3. Не искаме да се отказваме от никакви опции.
В един любопитен експеримент австралийски изследователи откриват, че хората сме изключително неохотни да се отказваме от опции, дори от опции, от които не се нуждаем, само за да намалим шанса да видим зад себе си още една хлопната врата. В такива моменти е хубаво да си напомняме, че всеки път, когато предприемаме някакво действие – или дори не предприемаме нищо – ние затваряте вратата пред някои от своите възможности. Може да се разкъсваме между играта на футбол с приятелите си или косенето на тревата днес, но което и да направим, означава, че не можем да направим другото. И ако го мислим твърде дълго, може да се окаже, че не можем да направим нито едно от двете.
4. Страхуваме се да не разочароваме някой друг – или себе си.
Понякога чувстваме, че не можем да се откажем, защото смятаме, че някой друг разчита на нас или ще се разстрои, ако се откажем. Вероятно всеки от нас знае за случай, когато детето започва да учи специалност, за която няма желание, но това е желанието на семейството му. Как да се откаже от нещо, което разбира, че не е неговото, когато има толкова много очаквания към него и семейството му е инвестирало толкова много? В такива случаи един честен разговор би помогнал. Разговор, в който казвате на този човек колко много го уважавате и обичате, но защо е правилно за вас в този момент да промените курса.
Често обаче се притесняваме най-много да не разочароваме себе си, да не оправдаем собствените си високи очаквания. Ако тази идея е твърде силна, дайте си същия съвет, който бихте дали на приятел в същата ситуация. „Ние сме склонни да бъдем по-мъдри и по-подкрепящи другите, отколкото сме за себе си“,( Кристин Неф от Тексаския университет в статия в New York Times) Така че, ако кажете на приятеля си, че е добре – дори жизненоважно – да се откаже, когато нещата не вървят, кажете си същото нещо. И след това погледнете към бъдещето. Отказът от нещо, което ви прави нещастни, ще отвори вратата към различно бъдеще с други възможности, които може би никога не бихте имали, ако се придържахте към първоначалния си план
А какво би ни помогнало ?
- Да не се привързваме твърде много.
Когато се привързваме прекалено много към нещо, това означава, че ни е грижа и имаме стимул да се придържаме към него. В такива случаи, обаче, това може да направи решението да се откажем много по-трудно – дори, когато това е най-правилното нещо. Колкото по-личен е ангажиментът, толкова по-голяма е привързаността.
- Да си поставяме критерии, но да бъдем адаптивни.
Когато започнем какъвто и да е ангажимент, помага да зададем показатели или стандарти, към които да се придържаме – по този начин можем да оценяваме напредъка си и периодично да проверяваме дали ангажиментът ги изпълнява. Така правим крачка назад и преценяваме дали, това, с което сме се захванали е все още жизнеспособно или дори дали все още има значение.
- Да се фокусираме върху дългосрочното.
Ако имаме съмнения относно настоящите обстоятелства, но основните ни приоритети са изпълнени, простото осъзнаване на този факт може да ни помогне да се справим по-добре с потенциалните краткосрочни компромиси.
Когато се фокусираме върху по-голямата картина, не позволяваме краткосрочните събития да ни влияят твърде много. Нашите дългосрочни ценности са това, което ни мотивира и определя дали се налага да намаляваме загубите, като обърнем поглед в друга посока. Ако не се фокусираме върху краткосрочното, това би ни помогнало да определим дали настоящите обстоятелства имат потенциал да се променят към по-добро. Може да не си струва да се отказваме заради краткосрочните проблеми.
- Да не приемаме отказването като провал или изгубено време.
Неговото значение може да ни повлияе психически по положителен или отрицателен начин в зависимост от това как сме го позволили.Понякога да се откажем ни дава усещането за свобода и „сваляне на товар“ от раменете, за да можем да преследваме други стремежи. И в същото време погледът назад може да ни накара да се замислим защо не сме си събрали багажа по-рано или не сме поставили нещо друго на първо място. Независимо дали го осъзнаваме в момента, всички онези дни, месеци, години, когато сме били ангажирани с нещо, което не се е получило според очакванията (кариера, проект, взаимоотношения) не са изгубено време, защото сме си взели опита и уроците. Не е добра идея да потъваме в размисли какво сме можели да направим с това време, защото не можем да го върнем. По-добре е да държим в ума си какво сме научили и как можем да го използваме, когато обстоятелствата трябва да се променят.
Но не бива отказването да се превърне в навик и модел на поведение, който би могъл да стане неустоим поради преживяването ни, че така е по-лесно, отколкото да продължим, че това е отговорът на всичко. Ако започнем да се отказваме на всеки 4-6 месеца, тогава въпросите са други – дали нямам достатъчно ресурс да се справя със стреса и предизвикателствата, или просто съм твърде нетърпелив по отношение на личностното си развитие? Тогава, обаче, и отговорите са други.
И да, задавайте си въпроси.
В моменти на съмнение най-лошото нещо, което можем да направим, е да побързаме да се откажем. Струва си да отделим малко време, за да обмислим истинските причини, поради които искаме да се откажем.
Научавам ли нещо? Има ли възможност за потенциален личен растеж и развитие? Има ли предизвикателства, които ми помагат да се развивам? Имам ли мотивация да ставам всяка сутрин и да правя това, което правя? Интересно ли ми е? Вдъхновен ли съм? Изпитвам ли удоволствие от това? Имам ли своето лично време? Имам ли достатъчно време за хората, които обичам или за другите неща, които обичам да правя? Временно ли е? Има ли добър шанс обстоятелствата да се подобрят достатъчно в дългосрочен план, за да си струва да продължавам?
Понякога е необходима повече смелост, за да се отдалечим от дадена цел, отколкото да постигнем успех, независимо от всичко, на всяка цена. Кога отказването е знак за сила:
1. Откриваме, че рисковете надвишават потенциалните ползи.
Ако целта ни е да пробягаме маратон, но два месеца след началото на тренировката нашият лекар ни съветва да спрем да тренираме поради сърдечно заболяване, може да решим, че рискът за здравето далеч надвишава славата и удовлетвореността, които ще спечелим от завършването на състезанието.
Да се отдалечим от целта, защото рисковете далеч надхвърлят потенциалните награди, е мъдрост, а не слабост.
Невинаги можем да предвидим пред какво ще се изправим. Но ако в някакъв момент от пътя открием, че постигането на целта ще ни коства здравето, взаимоотношенията ни или спокойствието ни, може би ще осъзнаем, че отказването е най-добрият вариант.
2. Наградата не си заслужава усилието
Понякога не рисковете са твърде високи, а наградата е твърде ниска.
Можем да открием, че сме надценили колко голяма ще бъде наградата.
Докато работим за постигане на цел, може да разберем, че успехът няма да ни донесе огромната награда, за която сме мечтали. И следователно може да не искаме да инвестираме времето и усилията, които ще са необходими.
3. Целите ни се променят.
Влизането в по-добра форма може да изглежда като добра цел на 1 януари . Но до март може да се наложи да си намерим нова работа. Изведнъж се оказва, че нашата тренировъчна програма вече не е основен приоритет за нас.
4. Процесът не е в съответствие с нашите ценности.
Работата на три работни места, за да осигурим финансов комфорт на семейството, обикновено означава по-малко време с децата, които неусетно израстват или повече стрес за самите нас, който започва да се проявява в телесни симптоми. Хубаво би било да се опитаме да намерим баланса, като например се откажем от едното работно място. Не е нужно да изоставяме ценностите си, за да си докажем, че можем да постигнем целта си.
5. Сами са закопаваме в дупката.
Това, че сме инвестирали много пари във фалиращ бизнес, не означава, че трябва да продължаваме да го правим. И това, че сме посветили безкрайни часове на даден проект, не означава, че трябва да го завършим, ако в един момент се окаже, че на всяка крачка срещаме непреодолими трудности да го реализираме. Трудно е да се откажеш от нещо, върху което си работил толкова усилено. Но в някои случаи да си кажем :“Вече инвестирах толкова много, трябва да продължа да го правя, само заради това“, не е рационално.
Как да решим кога да се откажем?
Отказването не трябва да е решение, което вземаме от разочарование, страх или неудобство, или просто защото ни е трудно. Това също не е решение, което трябва да се взема прибързано. Такъв избор е най-добре да направим след като внимателно сме балансирали емоции и логика, обмислили сме плюсове и минуси и за двата варианта – дали да продължим или да се откажем.
Понякога да се откажа, означава да съм свободен. Често изглежда, че докато се „борим“ да продължим, така контролираме проблема. Но всъщност проблемът контролира нас. Отнема време, внимание, енергия, емоции. В крайна сметка, докато защитаваме крепостта си на всяка цена, дори и когато е ясно, че победата е невъзможна, не можем да допуснем нищо ново в живота си. Цената е постоянен стрес, време, пари и други ресурси и невъзмжност да направим нещо наистина ценно и важно за себе си.
Но разбира се – да продължа или да се откажа и да тръгна в друга посока – е избор който всеки сам трябва да направи за себе си.
Последвайте ни в социалните мрежи!
Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter
Използвани източници:
Heidi Grant- Halvorson – Succeed: How We Can Reach Our Goals
Seth Godin – The Dip: A Little Book That Teaches You When to Quit (and When to Stick)