Статии

Психология на недоволството

Томас Едисън казва, че “Недоволството е първата необходимост на прогреса”, но има ли прогрес без недоволство? 

В забързания ни свят на технологии и иновативност, е трудно да останем “доволни” за дълго време от нещата, които виждаме, чуваме, преживяваме, създаваме.

Защо? Защото винаги има нещо “по” от тях – по-добри, по-качествени, по-бързи, по-приятни.

Недоволството сякаш изпълва все повече и повече ежедневието ни. По-често се хващаме, че това, което правим, може да бъде направено по по-добър начин. 

За някои недоволството може да е движеща сила, която ги прави по-адаптивни и развиващи се. Но за други може да е потискащо чувство за недостатъчност. 

Всъщност всеки ден четем новини за млади хора, които стават милионери. За звезди, започнали кариерата си в интернет, спортисти и артисти, които придобиват огромна популярност. Сравнявайки себе си с подобни постижения, човек лесно може да попадне в капана на недоволството. Именно контрастът между почти безкрайните възможности, които ни се предлагат, и анонимността на начина, по който да ги осъществим, може да породи дълбоко чувство на недоволство. 

Може би семето на недоволството е посято в нас още от ранна детска възраст. Тогава, когато да бъдем вълшебници или супер герои, е съвсем постижимо. За съжаление, разочарованието от непостигането на тези ни цели още от деца, в последствие може да се превърне в недоволство от невъзможността да бъдем точно тези успяващи на пръв поглед хора, имащи всичко, което пожелаят.

В ежедневието си можем да разпознаем недоволството у тези, които не са в състояние да се радват на постигнатото. Те продължават да мислят за нещата, които тепърва предстоят да се случат.

Те изпитват трудност да живеят в настоящето и често се фокусират върху бъдещето, а не върху настоящето. Характерно за тях е да прекарват повече време в мисли за това, което нямат, не обръщайки внимание на това, което вече имат. В стремежа си да постигнат нещо, което, според тях, ще ги направи успешни и доволни, те си поставят прекалено високи цели. 

Друго характерно за тях е, че тези хора често търсят одобрението на другите. Пренебрегват собственото си удовлетворение и се опитват да угодят на другите, да се докажат пред тях. 

Но какво стои зад всичко това? 

Всъщност несигурността в собствените възможности стои в основата на хроничното недоволство. Много трудно би било за един човек, който не е уверен в собствените си възможности, да вярва, че това, което му се случва е успех. Дори в случаите, в които човекът е постигнал нещо, то несигурността в собствените възможности може да минимализира или заличи успеха му. 

Защото, “ако не повярвам, че мога, то и добрият резултат не би ме убедил в обратното”.

Каква работа ни върши изобщо недоволството?

На пръв поглед недоволството винаги ни закопава, а и всички се сещаме за поне един човек който е вечно недоволен и мрънкащ. Недоволството, обаче, ни е нужно, за да се развиваме. Когато сме недоволни от нещо, често изпитваме порив да го направим по по-добър начин. Недоволството е онази червена лампичка, която светва, за да ни покаже, че нещо не работи добре, че следваме грешен модел или че сме в дисфункционална връзка. Тя ни изпраща съобщение, че е време да вложим ресурсите си с изграждането на нещо по-добро, да направим промяна.

Хроничното недоволство обаче не ни помага, а по-скоро ни пречи да се активизираме ресурсите си и да променяме. То ни въвлича в едно постоянно отричане на и съмнение в самите нас.

Как да се освободим от състоянието на хронично недоволство?

В свят на консуматорство, все повече вярваме, че щастието си получаваме от неща, които притежаваме. По този начин попадаме в капан, който ни принуждава да искаме неща, от които нямаме нужда. Съответно непостигането или неполучаването на тези неща могат да ни направят изключително недоволни, постоянно гонещи идея, продукт или статус в обществото. Би било добре да можем да разграничаваме желанията си от истинските си нужди. Да бъдем критични към себе и и нещата, които ни се предлагат и на пръв поглед изглеждат доста примамливи.

Недоволството може да бъде замъглено и ако от време на време правим кратка равносметка с нещата, които вече сме постигнали. Способността ни да се съсредоточим върху добрите си качества, постиженията ни и това като какъв човек сме се изградили, е изключително важна. Да се похвалим сами себе си, да се наградим или просто да забележим усилията, които сме положили, само по себе си би намалило  влиянието на недоволството.

Големите възможности, които дебнат от всеки ъгъл, могат да са както стимул за развитие, така и сляпо желание за повече и повече. Второто обаче няма да ни доведе по успех, а ще ни направи недоволни. Ако попаднем в омагьосания кръг на хроничното недоволство, е важно да умеем да разграничаваме същественото от повърхностното и да приемаме себе си такива каквито сме. 

Автор: Теодора Йорданова – психолог – консултант

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment