Продължете към съдържанието

Психология на звуците и музиката

Психология на звуците и музиката

Слушам  как вали навън дъждът и това ме кара да се чувствам спокоен.  Когато моят спокоен момент е нарушен от стъпките на съседа отгоре, това ме напряга. Тъкмо отново се отпускам спокоен и звънецът на вратата рязко зазвучава, пулсът ми се ускорява,макар да знам, че това вероятно е доставката на храната, която съм си поръчал.

Имаме слух, за да можем да оцеляваме. Слухът ни предпазва.  Всеки подскача или се стряска при внезапен, неочаквано силен звук. Но пък повечето хора преживяват песента на птиците  като успокояваща, тъй като не представлява непосредствена заплаха в нашата среда. Изследователите все още не са успели да определят какво ниво на интензитет и честота на звука започва да предизвиква страх, но те знаят, че интензивността на нашата емоционална и физическа реакция зависи от това доколко мозъците ни познават  звука и доколко той е предвидим  („това тракане  от двигателя на колата ми ли се чува или са само монетите в поставката за чаша?“). Дори когато сме в най-дълбоката фаза на съня, „подслушващите“ неврони в мозъка ни са постоянно „включени“ и сканират заобикалящата ни среда за опасни звуци, за да ни събудят.

Години наред изследователите са изучавали ефектите на звука върху човешкия мозък.  Защо определени звуци променят настроението, физическите ни усещания и дори влияят върху паметта?

Човешкият мозък се настройва към звука в утробата някъде между 16 и 18 седмица . Слухът на новороденото се развива по-бързо от другите сетива , като дори се настройва селективно дали да се чуват или да не се чуват специфични звуци. Това предполага, че сме пристрастни към звука, като определени части от мозъка ни дават приоритет на отговорите, предизвикани от съответния звук.

Нека да си припомним как възприемаме звука, как тялото ни взаимодейства с него, преди да изследваме ефекта му върху мозъка.

Казано просто, тялото ни възприема  звука като вибрации и преобразува тези сигнали в електрически импулси. Всъщност това не е толкова „просто“.
Силата на човешкото ухо

„Чуването“ наистина започва, когато звуковите вълни преминават през ушния канал и достигат до тъпанчето. Телата ни приемат и обработват звука на три различни етапа : сигналът на специфичен звук преминава във външното ухо (тъпанчето), транскрибира се от средното ухо (осикули) и се излъчва към вътрешното ухо (кохлеа), където преминава нататък към мозъка.

След като звуковите вълни достигнат тъпанчето, деликатен набор от органи и кости започват да работят. Тези части функционират подобно на хронометър или дори твърд диск на компютър, с дузина различни миниатюрни компоненти, работещи в тандем в рамките на една микросекунда.

Когато  звуковата вълна достигне външното ухо, тя кара тъпанчето да вибрира . Това движение измества три малки костици – всъщност най-малките в човешкото тяло – което усилва тези вибрации, докато преминават към кохлеята.

Кохлеята, която има форма, подобна на черупка на наутилус, е покрита с малки косъмчета. Кохлеарните космени клетки са сензорните клетки на слуховата сетивна система. Тези клетки притежават стереоцилии (неподвижни  актинови нишки). По време на слуховата стимулация звуковите вълни в кохлеята причиняват извиване на стереоцилиите на космените клетки, което създава електрически сигнал, освобождават се  невротрансмитери в нерв, свързващ кохлеята с мозъка. И накрая, тези химикали пътуват по слуховия нерв и се приемат, обработват и разпознават от мозъка като специфични звуци. Всичко това се случва с почти мигновена скорост всяка милисекунда всеки ден, независимо дали сме будни или спим.

Звуковите сигнали засягат много участъци от мозъка, но всяка област реагира по различен начин въз основа на това как мозъкът разпознава слуховия сигнал. По-специално музиката се възползва напълно от този процес, като генерира голямо разнообразие от умствени, емоционални и физически реакции. И именно това разнообразие прави психологията на музиката фокусна точка за много научни изследвания.

Как мозъкът ни реагира на музика

Множеството източници на звук често създават „шум“, който замъглява способността на мозъка ни да отделя и обработва конкретни звуци. Това е особено вярно при звуци с различни децибели и дължини на вълните, например звуците на оживена градска улица.

Музиката обаче е както прост звук, така и сложна комбинация от различни звуци. И все пак – когато е правилно подреден – човешкият мозък е в състояние да приеме този сигнал и след това да раздели отделните инструменти и вокали. Може също така да разпознава специфични музикални акорди или ноти, да разбира множество набори от текстове и да реагира физически на ритъма, и всичко това – едновременно.

Учените са отделили дузина различни области на мозъка, които реагират на музика, но пет области имат най-значително въздействие върху слушателя. Те са: Темпорален лоб, Амигдала, Фронтален дял, Малък мозък, Хипокампус.

Ще разгледаме накратко всяко от тях поотделно, за да видим как звукът (и по-специално музиката) влияе върху  мозъка.

Как музиката влияе на темпоралния лоб?

Темпоралният лоб изпълнява различни роли и една от тях е разбирането на езика. Това играе важна роля в начина, по който чуваме и реагираме на света около нас.

Като“ езиков център“ на нашия мозък, темпоралният лоб ни позволява да разбираме текстовете на песните. Темпоралният лоб е постоянно ангажиран, когато слушаме музика – дори песни без текстове.  Той функционира като център за обработка на музика, но два от неговите подрегиона ни позволяват да се наслаждаваме допълнително на това, което чуваме. Зоната на Вернике е частта от мозъка, която анализира и разбира това, което чуваме, превръщайки думите на песен в конкретни фрази и истории.

Как музиката влияе на амигдалата?

Амигдалата е емоционалния пулт на мозъка, управляващ, както отрицателните емоции (страх или недоволство), така и положителните емоции (ентусиазъм или спокойствие).

Амигдалата е свързана с реакцията „бий се или бягай“; това е частта от мозъка, която обработва звуците и определя емоционалните ни реакции към тях. Така че докато амигдалата може да предупреди някого за приближаваща линейка или ядосано куче, тя също е частта, която ни кара да се усмихваме, когато чуем познат глас или успокояващото ромолене на дъжда.

Връзката на амигдалата с музиката е очевидна и проучванията показват, че отговорите на определени музикални жанрове са почти универсални . Музиката може да предизвика същите емоционални сигнали като звуците, споменати по-горе: саундтракът на филм на ужасите предизвиква почти първичен страх, докато приповдигнатият военен марш може да предизвика прилив на вълнение и енергия, а музиката за медитация може да успокои ума и тялото. Всички тези физиологични реакции към музиката произлизат от амигдалата.

Как музиката влияе на фронталния лоб?

Фронталния лоб, от друга страна, е мястото, където мислим, планираме и разсъждаваме. Докато невролозите все още не са разбрали напълно как музиката влияе на фронталния лоб, ние знаем, че нашите интереси и мнения за музиката – и по-специално нашите вкусове към жанрове и песни – произтичат от активността на фронталния лоб.

Изследванията показват, че фронталният лоб функционира като център за това как реагираме на определена музика .

Как музиката влияе на малкия мозък?

Естествен, придружаващ ефект от музиката е движението и то е свързано директно с малкия мозък. Независимо дали потропваме с крак, танцуваме на място или дрънкаме на въображаема китара малкият мозък е частта от мозъка, която задейства и координира движението в отговор на (или в такт) с музика.

Свиренето на инструменти също разчита изцяло на тази част от мозъка. Проучванията показват, че дори няколко седмици уроци по пиано могат да променят малкия мозък . Всъщност тези функционални промени не са ограничени до възпроизвеждането на музика – слушането на музика или дори представянето на свирене на пиано може да има същия ефект.

Малкият мозък управлява и мускулната памет. Докато когнитивните способности и дългосрочната памет на човек могат да избледнеят с времето, малкият мозък – като отделна част от мозъка – остарява по различен начин (пациенти с Алцхаймер, които не са загубили умението си да свирят на инструменти, или пострадали от  инсулт, които „намират“ гласа си като пеят. Ето защо малкият мозък е от особено значение за много форми на музикална терапия.

Как музиката влияе на хипокампуса?

Ефектът върху мозъка от слушане на музика не е преходен; изследванията показват, че слушането или възпроизвеждането на музика променя както мозъчната структура, така и мозъчната функция, особено в ситуации, в които една и съща музика се възпроизвежда често. Като център на паметта на мозъка, хипокампусът отговаря за съхраняването на информация. Той също така регулира емоционалните реакции към определени неща, свързани със спомени, създадени в подобни условия.

Множество научни изследвания върху хипокампуса показват силна връзка между слушането на музика, дългосрочната памет и краткосрочната памет . Повтарящата се природа на музиката, с нейните мотиви и фрази, активира краткосрочната памет, като същевременно изгражда дългосрочни спомени. Ето защо хората могат да си спомнят песен, която са чули по радиото предишния ден, но след това 30 години по-късно си спомнят и облеклото, което са носили, и кой друг е бил в колата, когато са чули тази песен.

Този ефект може да варира в зависимост от вида музика, която се възпроизвежда. Музиката може да бъде написана така, че да е насочена към различни области на мозъка, което от своя страна предизвиква различни реакции от слушателя. От една страна това позволява на музиканти и композитори да създават наистина вълнуващи музикални произведения, от друга е доказателство, че музиката може да бъде ценен инструмент за специалистите в сферата на здравните услуги.

Психологията на музиката всъщност се свежда до това как мозъкът обработва звука, как музиката влияе на различни части на мозъка и как може да се приложи музикална терапия. Но може би най-значимият и универсален резултат от музикалната терапия е, че в основата си музиката носи радост.

Слушането на музика задейства същите центрове на удоволствие като яденето на любима храна, упражненията или дори секса. Това е основната причина  музикалната терапия да е включена в много практики, свързани с психичното здраве. Английският невролог д-р Оливър Сакс, който изучава мощното въздействие на музиката върху мозъка, заявява, че музиката предизвиква „емоции и асоциации, които са били отдавна забравени, давайки на пациента отново достъп до настроение и спомени, мисли и светове, които изглеждат напълно изгубени .”  Музиката се използва като един от най-ефективните инструменти за терапия при пациенти със среден до късен стадий на деменция. Смята се, че областта на музикалната памет на мозъка остава незасегната от повечето форми на деменция и, когато се стимулира, намалява стреса и негативните поведенчески симптоми на болестта.

Така че независимо дали е средство за справяне с тревожност, самота и депресия или за намаляване на ефектите от епилепсия, облекчаване на симптомите на болестта на Паркинсон или при деменция –  музиката има силата да подобри живота на човек.

Използвани източници:

Bradley, M. M., and Lang, P. J. (2000). Affective reactions to acoustic stimuli.

Juslin, P. N., and Västfjäll, D. (2008). Emotional responses to music: the need to consider underlying mechanisms.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

психолог, психотерапевт, семеен терапевт, семеен консултант

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *