Статии

Психология на игнорирането.- Не те виждам, не те чувам – ти не съществуваш.

Всеки един от нас е бил пренебрегван в някакъв момент и това е водило до объркване и несигурност.

Функцията IGNORE я има в почти всички чатове или форуми. Тази функция я имаме и на телефона. Чрез нея блокираме входящите обаждания на нежелани номера. Лесно можем да се отървем от досадния събеседник, неинтересуващата ни реклама или бъбрещия продавач, когато ги игнорираме. В тези случаи това пести време, нерви и пари. И така се случва, че понякога сме жертва на игнориране, а друг път ние самите го правим.

Но ако говорим за игнорирането като психологическа манипулация, която се използва от деструктивни хора, за да се унижи другия, да му се отмъсти или да се унищожи като съперник или конкурент, нещата придобиват други измерения. В тези случаи става дума за емоционално насилие. Особено болезнено е, когато става въпрос за близки хора, роднини, приятели, т.е. за онези, чието безразличие се възприема като жестока обида, удар, унижение, предателство.

Игнорирането – една от най-тежките форми на емоционално насилие. То влияе пагубно не само на този, на когото е причинена тази „психическа екзекуция“, но и на онзи, който я причинява.

Защо хората се игнорират? Когато човек трябва да обясни поведението си, той може да извади от сто кладенеца вода. По същия начин, когато попитате някого защо игнорира другия, той ще ви даде цял справочник с причини, повечето от които не са оправдани. Игнорирането е една от най-древните психологически техники да се изрази недоволство от човек, който не е отговорил на нашите очаквания. Тя се е практикувала през поколенията от хора от всички религии и националности. Например, игнорирането от брамина по отношение на „недосегаемия“ (отхвърления от обществото) или поведението на мъжете в някои общества към жени, които са в месечен цикъл. С времето човечеството е родило образованието като оръжие срещу всички тези несправедливости.

Има няколко причини, поради които някой може да те игнорира:

  1. Обвинява те за проблем, който всъщност е негов проблем. Може би според него като игнорира теб, ще изчезне проблемът, за който те обвинява. А може би  просто  ти се сърди за нещо (но е твърде незрял, за да говори с теб за това) – иронията е, че това прави нещата по-лоши. Така или иначе това е просто извинение за другия да не се ангажира или да не се справи с някаква драма или проблем ( и отново иронията – неговото поведение създава проблем, който не е съществувал преди или просто добавя още към драмата)
  2. Другият просто иска да те нарани или да те накаже, или твърде егоистично не го е грижа за твоите чувства или не те уважава.  През игнорирането той получава контрол над ситуацията и власт над тебе – дори може така да обърне ситуацията, че той е жертвата. Това е една от типичните форми на нарцистичното поведение.
  3. Другият си мисли, че това е правилното нещо или че това е добре за теб. Може да не разбира какво ти причинява или пък разбира и вярва, че това е добре за теб.
  4. Или може би има нужда от пространство и се притеснява да ти го каже.
  5.  Или може би просто избягва конфронтация и не разбира, че това е грешният начин.

Би било повърхностно да приемем, че хората, които игнорират са непременно лоши хора. Всеки си има своите проблеми и животът невинаги е лесен и невинаги можем веднага да видим решението. Понякога всичко от което имаме нужда е време и когато си го дадем и се върнем при другия, отношенията могат да бъдат излекувани.

Но независимо от причината, игнорирането  може да има сериозни последствия за този, който е игнориран.

  1. Може да причини емоционална травма. Човек, който е игнориран може да изпадне в депресия, да е гневен или фрустриран, да се чувства отхвърлен, виновен, самотен, отчаян, предаден. Когато съществуването и чувствата на някого не се зачитат и се пренебрегват, той се чувстват обезценен, необичан, недостоен и незначителен. Като стара дреха, която хвърляш, защото нямаш място за нея.
  2. Може да причини психологичен стрес (когато игнорирането се използва като форма на психологическа манипулация). Освен, че те „качва на емоционалното влакче“, то може да разруши чувството ти за собствена ценност и самочувствието. Увеличава нивата на стрес, като води до чувство на загуба, скръб, изоставяне; жертвата започва да живее с усещането, че няма контрол. Колкото повече продължава поведението на игнориране, толкова по-трайни са психологическите поражения, особено при децата.
  3. Може да има сериозни физически странични ефекти.

В мозъка има зона, която отговаря за вземането на решения, емоционалните процеси и физиологичните състояния. Нарича се anterior cingulate cortex, и точно тази част от мозъка се активира, когато някой е игнориран. Симптомите може да включват всичко от главоболие до диария или запек,  стомашни болки, безсъние, тревожност, изтощеност. Различните нива на емоционалния стрес могат да повишат риска от сериозни заболявания – хранителни разстройства, диабет, хипертония, сърдечни заболявания, сексуални дисфункции и рак.

  • Може да доведе до поведенчески промени.

„Какво правя грешно? Нещо не ми е наред ли? Да не би да е нещо, което съм казал? Прекалено досаден ли съм?“ Започваш да се държиш различно – да се съмняваш в себе си и другите, да се самоизолираш, защото се притесняваш да не си досаден или просто се чувстваш ненужен. И всичко това може да те накара да се държиш като човек, какъвто всъщност не си. Осъзнаването, че не се държиш като себе си може да те доведе до чувство за вина, загуба на контрол, несигурност и тъй като тези чувства инициират усещането за заплаха това може да засили всяка твоя реакция на „бий се или бягай“ във всеки един момент.

  • Може да унищожи взаимоотношенията. Често тук става въпрос за комуникация.По една от горепосочените причини единият партньор може да пренебрегне или да се дистанцира от другия. Независимо от реакцията на другия партньор, това действие предизвиква разрив. Всеки е убеден, че проблемът е в другия, и вместо да общуват помежду си, те чакат  другият да признае, че е сгрешил и да се извини.Но в тази ситуация всеки се грижи повече за това, да бъде прав, отколкото за връзката. Това намалява интимността и доверието между партньорите и може да предизвика безпокойство и агресивно поведение. 

И е много трудно да се разчупи този модел, защото и двамата партньори си хвърлят вината в краката. Много често единият се оплаква, че партньорът му е емоционално недостъпен, неоткликващ, а другият ще обвинява, че партньорът му е твърде изискващ или критичен.

Когато поведението на игнориране се превърне в модел, това пречи на  способността за ефективна комуникация. Много хора не осъзнават опасността от влизането в този модел, което само допринася за задълбочаване на проблема. Интензивността на всички посочени чувства и негативни ефекти зависи от интензивността и продължителността на поведението на игнориране, но това не го прави по-малко нездравословен или увреждащ модел на поведение.

Най-добрият предвестник на развода не е дали двойката е в  битка – конфликтите са неизбежни – а как се води битката. Ключът да бъдете по-близки в добрите моменти е в начина, по който   се отнасяте един към друг в лошите.

И няма никакво значение кой изисква или кой се оттегля от комуникацията, щетата за взаимоотношенията е една и съща. Защото проблем е самият модел на комуникация, а не конкретния партньор.

Игнорирането не бива да се бърка с това да се оттеглим, за да се охладим след разгорещен спор или труден разговор. В такива случаи е по-добре вместо да потънем в мълчание, да кажем „Не мога да говоря с теб точно сега, но ще говорим за това по-късно“

Да бъдеш забелязан и зачетен е толкова близо до това да се чувстваш обичан, че понякога се преживява като едно и също.

Защо игнорирането е така болезнено?

Защото подсъзнателно всеки човек се стреми към Принадлежност, Признание и Емпатия

Всеки човек има нужда да е част от колектив, група, семейство. Когато го игнорират, това го изхвърля от групата. Той се чувства ненужен, отхвърлен и сам.

Второ, всеки от нас има потребност от признание. Това е една от базисните потребности. Всеки има нужда да знае и да разбира, че го ценят, обичат, уважават, вземат под внимание неговото мнение, разчитат на него.

Трето, всички разчитаме на това, че ни разбират. Чувстват нашето настроение, състояние, прощават ни грешките, разбирайки причината за тях, толерантни са към нашите слабости. Когато чувстваме емпатията на хората около нас, това ни дава спокойствие, кара ни да се чувстваме нужни и на своето място.

Всички тези условия са важни за нас като социални същества. И когато ни игнорират и особено когато го правят демонстративно, започваме да изпитваме най-тежкия дискомфорт от липсата на ценностна идентификация на собствената ни личност.

Какво се случва с човек, когото игнорират?

  • Той трескаво започва да търси причината за това поведение у себе си:“ Може би съм твърде лош, че дори не съм достоен за тяхното внимание? Наистина ли съм толкова отвратителен, че е невъзможно дори да разговарят с мен?“ Човекът, когото игнорират, болезнено преживява грешките си, анализира поведението си, обвинява се за всичко.
  • Той може да се озлоби, да отговори, да започне да пие или да се опита да си срежи вените, да скочи от покрива и по всякакъв начин да привлече към себе си вниманието и да накара този, който го игнорира да реагира по някакъв начин.
  • Игнорираният човек може да се затвори в себе за дълго време, криейки се от целия свят. Това е много опасен начин да се избяга от емоционалното насилие, защото в тихата вода може да се завихри буря, която да помете всичко по пътя си.
  • И накрая, игнорираният човек може да сублимира в познание за себе си и за света, в творчество, във философски и научни търсения, в нова любов или отношения. Той си казва: “Вие ме игнорирате? Е добре, така е по-лесно да се освободя от ненужното и сега съм свободен да намеря смисъла на собственото си съществуване.“

Как да се справим, когато ни игнорират?

1. Първоначалната реакция – повечето хора, когато са игнорирани реагират с фрустрация, гняв, клюка, негативни думи. Това води ума до състояние на негативизъм и започва его-битка, която няма как да приключи скоро. Затова първата стъпка е да запазиш спокойствие.

2. Не се опитвай да прочетеш мислите на този, който те игнорира – не губи часове в размисъл защо това се случва. Ако знаеш причината, то това е чудесно. Ако не знаеш причината, няма смисъл да я гадаеш.

3. Не отговаряй на игнорирането с игнориране.

4. Преглътни егото си. В тази игра, хората прекарват години без да си говорят. Не си заслужава. Не става въпрос за това кой е спечелил и кой е загубил. Бъди първият, който подава ръка – попитай защо другият човек се държи така с теб. Кажи му, че те е грижа за него и ако той иска пространство – няма проблем да му го дадеш. Кажи му, че си отворен за комуникация и го окуражи/насърчи да говори с теб. Ако все още другият не желае да говори с теб – то приеми, че това поведение е твърде незряло.

Да игнорираш другия е психологическа игра – ако спреш да играеш своята част от тази игра като не се фокусираш върху другия и не се ядосваш, ти може и да не му промениш поведението, но можеш да се дистанцираш“ от негативните ефекти на това, че си игнориран.

Понякога причината, поради която другият ни игнорира, е защото е раздразнен, че не получава това, което иска и не вижда защо трябва да прави компромис. В зависимост от ситуацията, той може и да не разбира колко те наранява. Увери се, той да разбере, че те е грижа за него и че си готов да го изслушаш, когато той е готов да говори.

Ако пък някой целенасочено се опитва да те нарани, като те игнорира, очевидно той ще е доволен от негативната ти реакция. Той може да е нарцисист. Не забравяй, че това е насилие. Не го моли да говори с теб – не отговаряй с мълчание, но и не позволявай ситуацията да те засегне. Възможно е връзката да е нездравословна и да е нужно да приключиш.

Накратко: Не игнорирай хората, особено тези, които са най-близо до теб. За всички ще е по-добре, ако отделиш време да се справиш със ситуацията.

Когато игнорираме някого или нещо ние се опитваме да се предпазим от нахлуването в нашия живот, в нашето лично пространство, в мислите ни. И това е разбираемо. Ако няма начин да се елиминира източникът на раздразнение, можем да се опитаме просто да го игнорираме. Но когато ни игнорират, ние страдаме. Затова, игнорирането трябва да се използва много внимателно, защото когато е с „лъжичката“ е лекарство, но ако е  в „чаша„ е една от най-силните психологически отрови.

А и бумерангът винаги се връща…

Автор: Светлана Сотирова- психолог/психотерапевт

Подобни постове:

One Thought to “Психология на игнорирането.- Не те виждам, не те чувам – ти не съществуваш.”

  1. Yoanna Zheleva

    Благодаря!

Leave a Comment