Психодрама е метод за работа предимно в групи. Основава се на предположението, че изследването на чувствата, формирането на нови отношения и модели на поведение е по- ефективно, чрез използване на действието, което е по-близо до жизнената реалност, отколкото чрез използването на вербализацията като метод.
Психодрамата чрез своите терапевтични техники, изнася конфликта в настоящето, където на сцената могат да се преживеят решенията на значими външни и вътрешни конфликти. Психодрамата предлага творчески начин за отделен човек или група да изследва и решава лични проблеми.
„Главната терапевтична цел на психодрамата е: отслабване на симптомите, кризисна интервенция, разрешаване на конфликт, личностна промяна. Главните терапевтични фактори са освобождаване на емоциите, когнитивен инсайт, междуличностна обратна връзка, поведенческо научаване.”
В една психодрама сесия един клиент от групата става главен герой и се фокусира върху конкретна, лична, емоционално проблемна ситуация, която да се изпълни на сцената. Могат да бъдат изпълнени различни сцени, изобразяващи например спомени от конкретни събития в миналото на клиента, незавършени ситуации, вътрешни драми, фантазии, мечти, подготовка за бъдещи ситуации на поемане на риск или неразбираеми изрази на психични състояния тук и сега.
Тези сцени или изобразяват ситуации от реалния живот, или са екстернализации на вътрешни психични процеси. Други членове на групата могат да станат помощни лица и да подкрепят главния герой, като играят други значими роли в сцената, или могат да се намесят като „двойник“, който играе ролята на главния герой.