„Диагноза” – понятието произлиза от гръцки език – dia gnosis, което означава разпознавам.
В психологията това е разпознаване на индивидуалните, неповторими черти и особености на характера, на отделните свойства на личността. Това е и средството за съставяне на цялостна характеристика.
До средата на XX в. понятието е свързвано основно с клиничната и диагностичната практика. Самото понятие диагноза въведено във вътрешната медицина от началото на XX в. навлиза широко в медицинската практика от там и в психологията. По – късно, след 50-те години понятието диагноза, което се употребява като синоним на детайлна оценка и изследване на отделни обекти, се разпространява широко и в други сфери.
Психодиагностиката е област от приложната психология, която се използва в смисъл на психологическо измерване на личността, на психологическо тестиране и в основата на изграждане на различни психологически тестове за оценка на психологични параметри.
Предмет на психодиагностиката са индивидуалните особености, индивидуалните характеристики на изследваните обекти..
Психодиагностиката разработва теорията, принципите и методите за провеждане на психодиагностичните изследвания, за интерпретация на данните и съставяне на диагностично заключение.
Възприета е класификация на методите въз основа на принципа за ролята и мястото на диагностика в процеса:
I – ва група методи – Обективни тестове, при които има верен и неверен отговор. Това са основно тестове за диагностика на когнитивните процеси. Биват апаратни и бланкови. Тук се включват и тестовете за интелигентност и постижения.
II– ра група методи – Стандартизирани личностови методики (личностни въпросници.
III – та група методи – Проективни техники, с високи възможности за диагностика, но значимо зависещи от професионализъм и интерпретационни възможности на диагностика.
IV – та група методи – Диалогични методи – диагностична беседа, дискусии по казуси.
V – та група методи – Наблюдение. Той един от основните и присъства във всички методи.
Психодиагностичните изследвания по своята същност са индивидуални. Основната им цел е да дадат отговор по ясно определен въпрос.
Схемата за съставяне на психологична диагноза е следната:
- Ясно очертана цел;
- Избор на адекватни за целта методи;
- Квантификация на данните;
- Анализ и интерпретация на резултатите, които се поставят в основата на последната стъпка;
- Обобщение – заключение;
Психодиагностиката се развива в няколко насоки:
Първата от тях съвпада с приоритетите на съвременната психология и дава информация за диагностиката на отклоненията в психосоциалното развитие на човека.
Второто значимо направление в психодиагностиката е определено от необходимостта за непрекъснато усъвършенстване, модифициране и адаптация на вече утвърдени и продуктивни изследователски методи.
Третото основно направление е усъвършенстване на средствата за стандартизиране на диагностичните проби и на оптимизиране обработката на получените чрез тях резултати, т.е. организацията на диагностичните методи да бъде улеснена.
Свържете се с Психологичен кабинет S.O.V.A. за извършване на психодиагностика