Статии

Психология на Паразитните думи

Паразитните думи са част от речника на всеки един човек. Думи и изрази като „в смисъл“, „разбираш ли“, „направо“, „всъщност“, „като цяло“, „ами“ или просто „ааа“/„ъъъ“.

Наричаме ги паразитни понеже нямат ясна смислова връзка  с останалата част от изречението ни и често накъсват и натоварват речта ни излишно. Понякога, ако имаме „любима“ такава дума може дори да се дразним на себе си, че я използваме толкова често.

Обикновено гледаме на паразитните думи като нещо негативно, независимо дали сме говорещия или слушащия. За много хора, това дори е знак за малък речеви запас или ниска интелигентност. Реално, обаче, паразитните думи се използват от всички нас, без значение от интелект, статус или контекст на речта. Това е, което ги прави интересни за лингвистиката и социалната психология.

След множество проучвания, най-вече с идеята да ги разберем, за да се отървем от тях, става ясно че паразитните думи имат своята цел и тя не е да вреди на общуването ни.

Използването на паразитни думи спомага да бъдем малко по-учтиви в изказванията си.

Представете си 5 минутен разговор, в който едната страна използва само и единствено съдържателни цели изречения, без паразитни думи, но с дълги паузи. Подобна реч би ни се сторила роботична и вероятно бихме възприели разговора за странен, а човека за неискрен или груб.

Използваме паразитни думи, когато имаме нужда да дадем на мозъка ни секунда, за да формулира отговор на по-труден за нас въпрос.

Не е нужно този въпрос да е технологически труден, възможно е просто до този момент да сме мислили за друго – паразитните думи (напр. „ами“), дават възможност да превключим мисълта си, като даваме индикация, че сме чули отправения към нас въпрос.

Същото се отнася и до паузи, който си позволяваме с паразитни думи отнасящи се до емоционално трудни за нас теми.

– Използваме паразитни думи, когато несъзнавано искаме да помогнем на слушателя да ни разбере.

Тук се включват най-вече изрази като „в смисъл“, „общо взето“, „като цяло“. Разбира се, слушателят ни едва ли има нужда от пояснението, но ние като човешки същества имаме фундаменталното желание да бъдем разбрани. Това не значи автоматично, че говорещият има проблем да бъде разбран или е несигурен в себе си или в това което казва. Повечето от тези процеси не са съвсем рационални.

Паразитните думи най-често са и маркери на общуването.

Както лицевите ни мимики ни подсказват какво чувства другият, така и паразитните думи/изрази имат своя роля при общуването ни с другите и ни помагат да движим разговора. Например: индикация, че не сме приключили с мисълта си и имаме какво още да кажем или (както вече споменахме) индикация, че сме чули въпрос и че мислим по него. Паразитните думи са знаци, както за слушащия, така и за говорещия и са основни за провеждането на самия диалог.

Паразитните думи, дори и да са твърде дразнещи привличат вниманието на слушателя.

Изследвания показват, че слушателите обръщат повече внимание на думите казани след употребата на паразитни думи, най-вече защото мозъкът ни автоматично ги възприема като безсъдържателни и можем да се фокусираме върху казаното след това.

В социален контекст паразитните думи може да са индикация за принадлежност към дадена група или общество. Например специфични думи или изрази, които се използват само в определен град или област. Паразитни думи лесно можем да „прихванем“ и от хора, с които имаме дадени взаимоотношения или такива, които харесваме като хора (не е задължително да се партньори). Това е сигнал, че търсим близост с тях, на принципа на обществата  – еднаквите или подобните неща се групират.

Може да не ни харесват, дори в собствената ни реч, но паразитните думи са присъщи за всички нас и имат своя роля. Използваме една подобна дума/израз на средно 60 думи (3 изречения) и още по-често за по-кратките „ааа“/“ъъъ“. Паразитни думи има във всеки един език и култура и са независими от богатство на речника или интелект.

Паразитните думи не могат да бъдат премахнати от речника ни за жалост. Ако се опитате ще забележите, че реално просто заменяте една паразитна дума или израз с друг. Може да се опитате да ги намалите. Това се случва, чрез по-бавен и осъзнат говор, но няма как да ги избегнете напълно, защото по този начин прекъсвате естествения ход на речта си.

Това, което може да направим е първо да ги идентифицираме в собствената си реч. Да се опитаме да ги намалим или разнообразим и да разширим другия си речников запас, за да постигнем някакъв баланс.

Автор: Психологичен Център S.O.V.A.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment