Статии

Психологическа Проекция- Виждам те такъв, какъвто съм Аз

Твърде много си приличаме по нещата, които не харесвам в себе си, а в същото време сме прекалено различни в нещата, които харесвам в мен.

Терминът „проекция“, се използва в много от познатите ни науки и идва от латинската дума projectio, която се превежда като „хвърляне напред“. Буквалното значение на това понятие е предаването на изображение върху екран. Преведено на психологичен език това би звучало по следния начин:

Позиционирането на моите мисли и чувства (изображението) върху света и другите (екранът).

Психологическата проекция е защитен механизъм, открит от Фройд, който хората несъзнателно „използват“, за да се справят с трудни чувства или емоции. По време на сесиите си с пациентите Фройд забелязал, че понякога те обвиняват другите, че имат същите чувства, които самите те демонстрират. Според психоаналитика, чрез поемането на това поведение пациентът е по-способен да се справя с емоциите, които изпитва.

Пример:

Класическият пример за фройдистка прожекция е за жена, която е била невярна на съпруга си, но обвинява съпруга си, че й е изневерил.

”Всичко, което ни дразни в околните, може да ни доведе до
по-добро опознаване на себе си.“
К.Г. Юнг

Проекцията е защитен механизъм на нашата психика, чрез който успяваме да приписваме своето поведение, черти и импулси на някой друг.  Да кажем, че съществуват определени отрицателни качества, които идентифицираме в своето поведение. Понеже не харесваме тези качества и не искаме да ги приемем, ние ги проектираме върху някой друг, като по този начин несъзнавано опитваме да ги изкараме от себе си.

Причината да харесваме някого е у нас, по съшия начин, както е с причината да не харесваме някого. Просто прехвърляме наши собствени неосъзнати „добри“ или „лоши“ парченца върху другите. Но най-често правим негативни проекции, защото е много трудно да „съдържаме” в себе си знанието, че не сме идеални.

Видове проекция:

Допълнителната/Допълваща проекция Това е форма на проекция, в която се предполага, че другите споделят едни и същи мнения, импулси и мисли като вашите, че те са също толкова развълнувани от дадено нещо, или разгневени от друго, подобно на вас. Това явление е доста често срещано. Например, когато чуете история за животно, което е било малтретирано, вие сте шокирани да откриете, че не всички споделят едни и същи мнения относно жестокостта на животните като вас. Или предполагате, че всички хора виждат червения цвят по същия начин, по който го виждате вие; че той предизвиква същите чувства у другите, каквито у вас, когато всъщност няма начин това да е така.

Атрибутивната проекция човек съзнава притежаването на определена черта и след това я атрибутира на друг човек. При тази проекция човек проектира своя нежелана черта върху други личности, което му помага да преосмисли тази своя черта и да направи притежаването и по-малко стресиращо.

Класическата проекция човек не съзнава притежаването на определена черта и я проектира върху други хора. Фройд разглежда този тип проекция като помощно средство на изтласкването. Човек не само изтласква в безсъзнателното нежеланите черти, но и ги проектира извън себе си върху другите: „Аз не притежавам тази лоша черта – той я има“.

Комплиментарна проекция-Тази форма на проекция включва прехвърляне на вашите положителни умения и практики върху другите. Например, понеже можете да плувате, предполагате, че всички останали също могат. Мисълта, че никога не са се научили, никога не минава през ума ви.

Защо проектираме?

Както вече споменахме, проекцията се използва като защитен механизъм и той ни служи, за да се справяме с чувствата и емоциите, мисли, които имаме по отношение на себеси и  които ни е трудно да изразяваме или да приемем.

Всеки преживява света по различен начин. Определението за това, какъв е светът всъщност зависи от нашите собствени възприятия за него. И той може да е прекрасен и ужасен, добър и лош, красив и грозен, богат и беден- и всичко това едновременно.

Ние виждаме в света това, което е в нас и това, в което вярваме, че той е.

Светът, който виждаме съответства на нашите най-дълбоки вътрешни убеждения, чувства, мисли и нагласи. По този начин ние виждаме света, пречупен през призмата на нашия вътрешен свят. Външният свят е просто вид отражение на нашия вътрешен свят, а хората в живота ни са вид огледало.

„Всички хора около нас отразяват отделни наши аспекти. „

Луиз Хей

Често се случва да не харесваме даден човек от своето обкръжение – той ни е неприятен и някои качества в него много ни дразнят. В повечето случаи обаче ние не харесваме в другите това, което не харесваме и не приемаме в себе си.

Всъщност всичко, което виждаме в хората около нас, е свързано по един или друг начин с това, което е вътре в нас, с наши собствени парчета. В другите хора ни е много лесно да открием недостатъците, но нашите често остават скрити за нас, защото не е никак лесно да се видим такива, каквито сме – и с красивото, и с грозното.

Имаме очи, за да се виждаме един друг, но ни трябва огледало, за да видим себе си.“

тибетска мъдрост

Колкото повече познаваме Вътрешния си Свят- Себе си, толкова по-способни сме да виждаме Външния Свят- Другите, в противен случай ние сме в непрекъсната проекция и това, което правим е да виждаме себе си в другите. . .всеки път.

„И сътвори Бог човека по Свой образ…“ (Бит. 1:26)

Автор: Емилия Сотирова – Психолог, Семеен консултант

Използвана литература:

Луиз Хей – „Силата е в теб“

Ана Фройд – „Егото и защитните механизми“

Louise Hay – „Mirror work

Подобни постове:

Leave a Comment