Статии

Просто сън или път към несъзнаваното?

 

  През 1900 година, със своя труд „Тълкуване на сънищата”, Фройд коренно променя представите за съня за тогавашното време. През онези години на съня се е гледало като нещо незначително, маловажно и чисто физиологично, без никаква връзка с психичното. Със своите идеи и открития Фройд е срещнал огромна съпротива от страна на други изследователи и учени, но това не го е отказало от начинанието му, а го е мотивирало да довърши делото си.

     Сънищата са „царският път” към несъзнаваното, но те не се изчерпват само с това си значение. Изследването им не само води до разбирането на несъзнаваните процеси и на тяхното съдържание, но води и до това психично съдържание, което по един или друг начин е било изтласкано или изключено от съзнанието и чието разтоварване е било възпрепятствано от защитните операции на Егото.

      В психоаналитичната теория формулираното определение за сънищата звучи по следния начин: Субективно преживяване, което се появява в съзнанието, докато човек спи, и което той нарича сън след събуждането си, всъщност е крайният продукт на несъзнавана психична дейност, която поради естеството и интензивността си заплашва да наруши спокойствието на спането.

  Нека сега да се гмурнем по-дълбоко в сънищата:

   За начало е важно да се спрем на въпроса: Кое е общото между сънищата? Очевидно е, че те се различават почти във всичко, всеки сън е уникален сам по-себе си и е неповторим, съществуват, обаче, някои общи черти, които ясно могат да се забележат.

  1. Първата обща черта за всички сънища е, че по време на сънуването спим.  Сънят очевидно е душевният живот по време на спането, който с нещо наподобява душевния живот в будно състояние, но и силно се различава от него. Това е още и определението на Аристотел. Можем да кажем, че сънят е междинно състояние между спането и бодърстването.
  2. Друга обща черта между всички сънища е, че насън човек преживява. Насън човек преживява най-разнообразни неща и вярва в тях, докато в действителност не преживява нищо, освен може би смущаващия дразнител. Г.Т.Фехнер изказва предположението, че сцената, на която се разиграват сънищата (в душата), е различна от тази на представите в будно състояние. Тук възниква въпросът за дразнителите-външните и вътрешните. Те се явяват причина за сънуването, но не и същността на съня. Сънят не просто отразява дразнителите, но ги преработва, маскира, вмества ги в някакъв контекст, замества ги с нещо друго.
  3. Друга обща черта между всички сънища е, че те представляват зрителни образи или по-точно зрителни халюцинации. С това може би се изчерпват всички общи черти между сънищата.

 

Сега можем да се спрем на конструкцията на съня:

Явният сън е това, което сънуваме, това което достига до съзнанието ни под формата на зрителни халюцинации. Латентният сън е всъщност това, което е в несъзнаваното и се опитва да влезе в съзнаваното чрез явния сън. Работата на съня представлява онази реакция на Егото, която пречи на несъзнаваното да се осъзнае в чистия и непреработен вид. Латентото съдържание на съня може да се раздели на три основни категории.

2014-01-09-Dreams_Cloud_Recurring_Dreams_shutterstock_96056636

  1. Първата категория от тях е съвършено ясна. Тя се състои от сетивни възприятия по време на спането. Когато се натрапват постоянно на сетивните органи на спящия човек, такива възприятия могат понякога да вземат участие в пораждането на съня и тогава стават част от латентното му съдържание. Подобни възприятия са познати на всички. Това са звъненето на будилника, жаждата, топлина, студ и др. Всичко това може да стане част от латентното съдържание, но трябва да имаме предвид две неща. Първо, че нощните възприятия не пречат на спането, дори ако се включат във формирането на съня. Точно обратното, повечето импулси от сетивните органи нямат забележим ефект върху психиката по време на спане.
  2. Второ, смущаващият дразнител може да събуди спящия и без да предизвика сън. Втората категория съдържание на латентния сън може да е съставено от мисли, които преобладават в сънанието на човек в будно състояние и продължават да бъдат активни несъзнавано по време на спане. Поради тази активност те имат способност да будят спящия по същия начин, както натрапващите се сетивни дразнители. Ако вместо да се събуди, човек сънува, тези мисли и идеи стават част от съдържанието на латентния сън.
  3. Третата категория се състои от един или няколко импулса на Ида, които поне в тяхната първоначална версия, са лишени от достъп до съзнанието поради защитните действия на Егото и не могат да се задоволят пряко в будно състояние. Това е тази част от Ида, която Фройд нарича „изтласканото”. Тъй като най-важните и най-всеобхватни защити на Егото срещу Ида са тези, които се изграждат по време на предедиповата и едиповата фаза от живота на детето, следва, че импулсите от този период са основното съдържание на изтласканото. Съответно тази част от съдържанието на латентния сън, която е съставена от изтласканото и е по принцип детинска или инфантилна, се състои от желания, произлизащи от ранното детство.

   Ако трябва да обобщим, разликата между явното и латентното съдържание е следната: Явното съдържание е съзнавано, латентното не е. Явното съдържание е визуален образ, докато латентното е нещо като желание или импулс. И накрая, явното съдържание е фантазия, изобразяваща задоволяването на латентното желание или импулс, тоест, в основата си то е фантазия за задоволяване на латентно желание или импулс.

   И така стигаме до точката, в която трябва да разясним самия механизъм на сънуването. За него може да прочете тук: Какъв е механизмът на сънуването?

sleep-disorder-100212-465

В теорията на Фройд функцията на съня е да задоволява някакво желание, основна критика обаче към това определение е, че при голяма част от сънищата тревожността е основната характеристика на явното съдържание. В психоаналитичната литература тези сънища се наричат страхови, а в останалата-кошмари. Най-обширното психоаналитично изследване на кошмарните сънища е направено от Джоунс и за тях най-общо може да се каже, че те разкриват провал на защитните операции на Егото и в резултат на това Егото реагира с тревожност. Друг вид сънища, които са тясно свързани със страховите сънища, са така наречените наказателни сънища. При тях вместо да изрази замаскирана фантазия за осъществяване на изтласкано желание се изразява замаскирана фантазия за наказание по повод въпросното желание и това наистина е необичаен „компромис” между Егото, Ида и Суперегото.

624-400-synishta

   И за онагледяване на теорията ето един сън и неговото тълкуване според Фройд:

 И така една млада, но от доста години омъжена жена сънува следния сън: На театър е с мъжа си. Партерът е наполовина празен. Мъжът й разказва, че Елиза Л. И годеникът й също искали да дойдат, но им предложили лоши места, три билета за 1 флорин и 50 крони. Те, разбира се, не можели да приемат. Тя отвръща, че това не е беда.

   Първото, което ни съобщава жената е, че поводът за съня се засяга в манифестираното му съдържание. Мъжът й наистина разказал, че Елиза Л., една позната, приблизително нейна връстничка, се е сгодила. Сънят е реакция на това известие. Вече знаем, че за много сънища лесно се намира повод от предния ден и сънувалият го посочва без всякакви трудности. Подобни сведения жената дава и за другите елементи на манифестирания сън. Какво означава детайлът, че половината партер е незает? Това е намек за реална случка от предишната седмица. Тя била решила твърдо да отиде на едно представление и  затова си купила билети отрано, толкова рано, че трябвало да плати такса за предварителна продажба. Когато отишли в театъра, станало ясно колко излишни са били притесненията й, защото едната половина на партера била почти празна. Можела да купи билетите и в деня на представлението. Мъжът й не пропуснал да й се присмее за тази прибързаност. А откъде идват 1 флорин и 50 крони? От съвсем друг повод, който няма нищо общо с първия, но също се отнася до известие от предния ден. Снаха й получила 150 флорина като подарък от мъжа си и първата й работа била, гъската глупава, да хукне при бижутера и да си купи за всичките пари едно бижу. А откъде идва числото 3? За това тя не може да каже ннщо, освен ако приемем за съществено хрумването, че годеницата Елиза Л. е само с три месеца по-млада от нея, омъжената близо десет години жена. А тази безсмислица да се купят три билета за двама души? За това не казва нищо, отказва изобщо да съобщава по-нататъшни хрумвания и сведения. Тя обаче дава толкова материал със своите няколко хрумвания, че той позволява да се отгатнат латентните мисли на съня. Прави впечатление, че в коментарите й към него на много места се явяват определения за време, свързващи различни части на материала. Купила е билетите за театъра прекалено рано, преждевременно, тьй че трябвало да плати повече за тях; по същия начин снахата побързала да си купи бижуто, сякаш, за да не пропусне. Ако прибавим към така подчертаното „по-рано“, „прибързано“, поводът за съня, новината, че само три месеца по-младата приятелка все пак си е намерила добър мъж, и упрекьт кьм роднината, че е глупаво да се бърза толкова, спонтанно се оформя следната конструкция на латентните мисли, на които манифестираннят сън е силно изопачен ерзац:

„Глупост беше от моя страна да избързвам толкова с женитбата. От примера на Елиза виждам, че и по-късно щях да си намеря мъж.“ Прибързването е изобразено чрез покупката на билетите и на бижуто от роднината. Женитбата е заместена от посещението в театъра. Това е основната мисъл; бихме могли навярно да продължим, макар и с по-малка сигурност, защото тук анализът не бива да се извършва без коментара на сънувалата; „И щях да намеря сто пъти по-добър за тези пари!“ (150 флорина са сто пъти повече от 1,50.) Ако заместим парите със зестрата, това ще рече, че мъжът се купува със зестрата; както бижуто, така и лошите билети заместват мъжа. Още по-желателно би било елементът „три билета“ да има нещо общо с мъж. Но за това обаче нямаме сведения. Отгатнахме само, че сънят изразява нейното пренебрежение към мъжа й и съжалението й, че се е омъжила така рано.

 

 

Използвана литература:

Бренър, Чарлс, Психоанализа Основен курс, София, 1993г.

Фройд, Зигмунд, Въведение в психоанализата, София, 1990г. 

 

Автор: Емилия Сотирова

 

Подобни постове: