Продължете към съдържанието

ПРОШКАТА – “От миналото към бъдещето”, психология на прошката.

„Мило, мое Аз, знам, че ще те изненадам с това писмо, но в него искам да ти Простя.  Да ти простя, че си било наивно и си позволявало да се държат лошо с теб и да ти се подиграват. Да ти простя, че не си знаело как да се защитиш и затова просто си стояло безучастно. Да ти простя, че от страх да не останеш само, се оставяше да бъдеш унижавано. Да ти простя, че изобщо не разбираше какво се случва с теб и повтаряше една и съща грешка.

Избирам да спра да ти се ядосвам и да те обвинявам.

Прощавам ти.“

Ако може да се даде определение за „Прошката“ с едно изречение, то би звучало така: „Прошката е мисловният  и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, обида, вина.“

Много е важно преди да продължим да разсъждаваме върху това “Какво е прошка и защо е важна?”, да държим в ума си следното: Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Още нещо, което от съществено значение, за да разберем процеса на прощаване е да си дадем сметка – Кое е обратното на прошка? Ако потърсим в търковния речник ще намерим това:

Антоними на думата прошка:

  • отмъстителност, vengefulness, implacability, злоба, обида, hard-heartedness.

“Прошката не променя миналото, но отваря вратата на бъдещето.”

А сега.. Какво е прошката?

Прошката е решението да се откажем да нараним, да накажем някой, който ни е засегнал. Прошката не оневинява, не омаловажава и не извинява!, предизвиканата болката и не премахва последствията, които другият човек ще понесе в резултат на действията си.


Прошката е избор.  Когато прощаваме, ние всъщност избираме да приемем случилото се, вместо да упорстваме и живеем с това, което е трябвало да стане.

Прошката помага да заживеем в настоящето, вместо в миналото, да живеем в реалния свят, вместо в представите си.

Тя не е действие, а процес. Какъв е процесът на прощаване?

Изследванията показват, че едни от главните пречки да простим са: предразсъдъкът, че това ни представя като слаби и вярването, че ако простим, по този начин се извинява постъпката на виновника.

Всъщност, да направим съзнателния избор да простим и да пуснем гнева и болката си, изисква много повече усилия и осъзнатост, от това да бъдем “вкопчени” в страданието си и да го пазим на всяка цена.

Парадоксът е, че по-често избираме да страдаме, отколкото да сме щастливи. По-често избираме да държим гнева и обидата здраво, вместо да ги пуснем. Храним ги, грижим се за тях, като си припомняме ситуацията или си припомняме поведение, за да можем отново да изпитаме болката и обидата. Защо? Отказваме да пуснем идеята за наказание и отмъщение, искаме отплата, искаме справедливост, а в същото време ние сме несправедливи спрямо самите себе си. Самонаказваме се и си причиняваме страдание.

Давайки си шанса да простим, можем да променим живота си из основи. По този начин се освобождаваме от негативните насъбрани чувства, които често имат неблагоприятен ефект, както върху здравословното ни състояние, така и върху много други аспекти на живота ни.

„Да простиш, е рецепта за щастие.“

Да не простиш, е рецепта за страдание.

 – Джералд Джамполски

Как да простим?


1. Разкажете болката си. (пред себе си)

Не омаловажавайте и не отричайте ситуацията, в която сте били наранени.

2. Идентифицирайте чувствата си – За какво или на кого сте ядосани и обидени?

Когато се чувстваме наранени, често изпитваме гняв и съжаление за случилото се. Кого и за какво обвинявате? Кого и за какво искате да накажете?

3. Какво е вашето участие в тази ситуация? (тук е трудната част)

Каква е вашата роля в случилото се? За какво обвинявате себе си? За какво сте ядосани на себе си?

4. Сложете граници. (още една трудна част)

Решете от какво имате нужда. Какво можете да направите, за да предотвратите възможността тази ситуация да се потвтори? Или какво, ако е различно няма да се почувствате силно наранени, дори ако тази ситуация се потвтори?

Прошката е обратното на това, „Да се вкопчиш в това, което наричаме оправдан гняв.

Прошката означава да не бъркаме повече в раните, за да не продължават да кървят.“



5.ИЗБЕРЕТЕ да простите (най-вече на себе си)

Съзнателно, в мислите си, изберете да НЕ страдате. Да НЕ търсите „реванш“. Направете крачката да пуснете болката си да си тръгне…Изберете да погледнете в настоящето, защото това, което прощаваме, винаги се отнася до миналото ни. От Миналото можем да си вземем опит, но в него няма промяна. Промяната живее в Настоящето и само през настоящето, можем да създадем Бъдещето си.

„Прошката означава освобождаване от гнева и нападателните мисли.

Прошката означава освобождаване от всички надежди за по-добро минало.

Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си.“

Формулата изглежда е много проста: Да простя = на спокойствие, където „Да простя“ е равно на „Да избера да се откажа от болката и гнева“.

„Вие не прощавате на другите, за да излекувате тях. Вие прощавате на другите, за да излекувате себе си…““ Чък Халиг

Автор: Емилия Сотирова – психолог, семеен консултант

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *