Статии

ПРИВЪРЗАНОСТТА- Кажи ми как си бил обичан, за да ти кажа как ще обичаш!

Семейство е онова сакрално място, където човек получава така необходимата му грижа, внимание и любов. От начина, по който са се осъществили най-ранните ни връзки със значимите други, ние градим чувството на сигурност, доверие и емпатия към заобикалящия ни свят.

Дали формираният стил на привързаност в детството ни, продължава да работи като вътрешен модел и при интимните ни отношения като възрастни?

Защо всички ние имаме различни нужди от близост, интимност и зачитане от другите и как „разчитаме“ тяхното отношение към нас?

Продължаваме ли да имаме потребност от привързване след като вече сме пораснали и сме станали зрели хора?

От способността ни да се привързваме надеждно и сигурно се подхранва чувството ни за принадлежност. Защото да избереш осъзнато да „принадлежиш“ в някаква връзка ти дава усещане за значимост, смисъл, цел и спокойствие.

 „Теорията на привързаността се отнася до склонността за създаване на интимни емоционални връзки с определени хора, като основен компонент от човешката природа…Възможността за създаване на емоционални връзки с другите, понякога като търсене на грижа, а понякога като полагане на грижа, се счита за основна характеристика на ефективното функциониране на личността и психичното здраве.” (Дж. Боулби, 1988г.)

Какво се случва в резулат на начина, по който се е изградила  връзка, между нас и основния ни обект на привързаност?

Поведението на привързаност се стреми към създаване на такива отношения, при които обекта на привързаността да служи като „сигурна база”. За да се случи това, фигурата на привързаност е важно да бъде физически налична, но и емоционално достъпна.

Но в живота често възникват обстоятелства, които затрудняват изграждането на тази, така необходимата за развитието ни „сигурна база”.

Когато сме деца, нашите майки са тази „сигурна база“, чрез която ние можем да опознаваме света и в зависимост от тяхното поведение в тази непозната и чужда за нас ситуация , ние формираме своя „стил на привързаност“.

Какви са Стилове на детска привързаност?

Сигурна   привързаност

Поставени в непозната ситуация децата с изградена сигурна привързаност, бързо успяват да се справят с тревожността си, като се уверят, че значимият възрастен е наблизо и след това спокойно, и с любопитство подхождат към новата среда. Дори фигурата на привързаност да отсъства за кратко, в детето е запазен моделът на доброто взаимодействие и увереността, че може да разчита на другия. Така детето проявява способност с доверие и интерес да изучава света около себе си. При завръщане на майката детето показва положителна емоция, че я вижда и търси физически контакт с нея. Такива деца се чувстват комфортно от близостта, търсят я, но без да изпитват зависимост.

Несигурна – избягваща привързаност –

Децата с изграден избягващ стил на привързване, поставени в непозната ситуация не показват тревожност от раздялата с майката, не я търсят, не проявяват интерес към присъствието на непознато лице. Изглеждат много самостоятелни, затворени и концентрирани в играта си. Не обръщат внимание на майката при нейното завръщане. При тези деца е формиран модел на взаимодействие с майката, при който на желанията им не е отговаряно и  потребностите им не са удовлетворявани.  В детето се изгражда нагласата, че нуждите му са  без значение  за възрастните и трябва да се научи как да се приспособява и само да си дава необходимата емоционална грижа. Такова дете често изглежда безразлично и незаинтересовано, но зад това се крие страхът от отхвърляне и болка.

Несигурна – амбивалентна

Децата с изграден тревожно-амбивалентен стил на привързване, поставени в непозната ситуация показват много висока тревожност след като майката напусне помещението. Трудно се утешават след  раздялата, не показват интерес в опознаването на непознатата обстановка. При завръщането на майката реагират  емоционално, но противоречиво – могат силно да се притиснат в нея и в следващият момент да я ударят или отблъснат. Или се вкопчват в майка, като плачат неутешимо и протестират. Дори и в нейно присъствие не се чувстват в безопасност. Такива деца имат силен страх от изоставяне и склонност да прояват прилепчиво поведение.

При тези деца взимодействието с фигурата на привързаност е непоследователно или несъразмерно – понякога на нуждите на детето се откликва веднага, другия път не се откликва; един път му се позволява, другият път му се забранява; веднъж го приласкават, а друг път го отблъскават. Такова поведение към детето проявяват най-често високо тревожни родители, които не са сигурни в родителстването или хора, които са подвластни на собствени характерови черти и/или неразрешени вътрешни конфликти и подхождат към нуждите на детето под влияние на моментната си емоция.

Дезорганизирана –

При деца с изградена дезорганизирана привързаност при влизане в непозната ситуация се наблюдава едно „замръзване”. Изпитват много силна тревога от поведението на другия и очакване за наказание. Следствие на противоречивото, а често и насилническо отношение от страна на фигурата на привързаност към детето, то преживява голяма несигурност и страх от отхвърляне и следва поведение на избягване на контакт със значимия възрастен. Тези деца се научават да подтискат чувствата си като се „капсуловат” и не се успяват да развият умение да разчитат емоциите на другите. Действат с недоверие и използват манипулация в отношенията си с околните.

Кажи ми как си бил обичан, за да ти кажа как ще обичаш!

Потребността да намерим фигура на привързаност, която да бъде за нас сигурна, лична основа е актуална не само в периода на ранното детство, но и през целия ни живот. Така този „друг“ се превръща в „сигурна основа“, на която може да разчитаме като ресурс в моменти на затруднения, предизвикателства, кризи.

 За разлика от детството, където функцията на обекта на привързаност е да дава грижи, подкрепа и емоционална сигурност на детето, то във взаизмоотношенията на възрастните всеки изпълнява ролята на даващ и получаващ спрямо партньора си.

Защо всеки има свое разбиране за „привързаност“ в интимните взаимоотношения?

Ние определяме удовлетворението от интимните си отношения с другия, като си отговаряме на въпроса „Доколко партньорът ми удовлетворява моите базови потребности от сигурност, близост, комфорт и сексуално удоволствие?“.

Според теорията на привързаността, ефективната грижа е свързана с разбиране на вътрешните състояния на другия, присъствие, помощ, ангажираност, топлота. Неефективната грижа е свръхконтролираща, натрапваща се и непоследователна. Разминаването в преживяването на удовлетворение от връзката по посочените показатели може да се дължи на различния стил на привързаност, който имат партньорите.

Модели на привързаност при възрастните:

– Хора със сигурен/надежден модел на привързаност

са склонни открито и с доверие да влизат в интимни контакти с другите и имат добра способност да изграждат здрава и балансирана романтична връзка. Те имат позитивна оценка за себе си като заслужаващи любов и уважение и възприемат другите по същият начин. Могат успешно и да дават и да приемат грижа, подкрепа и внимание. Стремят се към близост, но не изпадат в зависимост от партньора си.

– Хора с тревожно – несигурен модел на привързаност

във взаимоотношенията си, изпитват безпокойство относно това дали другите ги харесват и обичат достатъчно, лесно се разочароват и разгневяват, когато потребностите им от близост и привързаност са неудовлетворени. Имат изградено вярване за себе си, че не заслужават  любов и внимание и във връзката непрекъснато търсят потвърждение, че партньорът ги зачита. Приемат партнора като по-значим от тях и често попадат в взаимозависими взаимоотношения. Страхуват се  да не бъдат отхвърлени и изоставени.

– Хора с избягващо – несигурен модел на привързаност

се отнасят недоверчиво към другия, не го допускат до емоционалния си свят, избягват търсене на помощ и подкрепа. Възприемат себе си като заслужаващи любов, а другите като изискващи и несамостоятелни. Много държат да не бъдат зависими от никого, както и другите да не зависият от тях. Изглеждат като че са си „самодостатъчни“. Изпитват дискомфорт от интимността. Страхуват се да не станат уязвими и подвластни на другия и да не бъдат отхвърлени, затова избягват близостта.

– Хора с отхвърлящо – несигурен стил на привързаност

са съчетание от горните два вида несигурни модели – те имат изграден негативен образ за себе си като незаслужаващи любов  и за другите като за заплашителни и/или незинтересовани от тях. Имат огромна потребност от подкрепата и вниманието на другия, но не могат да му се доверят. Изключително ценят собствената си независимост и компетентност.

Често в миналото им присъства някакво травматично събитие преживяно от тях като тежко „предателство“, следствие на което си изработват маска на недостъпен, силен и самостоятелен човек, който няма нужда от другите. В близките си взаимотношения са манипулативни и непредсказуеми и изпращат противоречиви сигнали на партньора си – “искам да ме обичаш, но когато ме приближиш твърде близо съм готов да те нараня”. Изпитват силен страх да не бъдат отхвърлени и наранени от другите, поради което избягват да създават близки интимни отношения.

Възможно ли е да се промени  моделът ни на привързване?

Погледнато през моделите на привързаност, ние влизаме в близки взаимоотношения  с различни нагласи и очаквания за удовлетворяваща ни връзка. Често собственият ни стил на привързване предопределя това да „попадаме“ винаги на един и същ тип партньори, с които се чувстваме винаги или отблъснати, или задушавани или наранени и предадени.

Колкото по – осъзнати ставаме за собствените си преживявания, вярвания, вътрешна мотивация и качества, толкова по – пълноценно бихме се свързвали с другия и бихме разпознавали неговите потребности.

Във всеки човек има стремеж да бъде приет, зачетен и обичан такъв, какъвто е. Интимните връзки, в които партньорите са еднакво важни един за друг се превръщат в сигурно, лично и съкровенно пространство, от което и  двамата черпят ресурси за личностно израстване, щастие и успехи, както и способност в моменти на конфликти или криза да се прави необходимата промяна, така че връзката да се съхранява и развива.

„Взаимната привързаност между мъжа и жената винаги започва със зашеметяващата илюзия, че двамата мислите еднакво за всичко в света.“ – Агата Кристи

Автор: Росица Славова – психолог, семеен консултант

Използвана литература:

ПРИВЪРЗАНОСТ там и тогава, тук и сега – проф. Ваня Матанова

Стил на привързаност и удовлетвореност от близките взаимоотношения – Даниел Петров

Bowlby, J. (1988). A Secure Base. Ainsworh,

M. D.S. & Wittig, B. A. (1969). Attachment and the exploratory behaviour of one-year-olds in strange situation, in B. M. Foss (Ed.)

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc... YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment