Продължете към съдържанието

Приложенията за запознанства – защо „много“ е „ малко“

Седя си у дома, на дивана,  с мобилния телефон в ръка, плъзгам пръст по екрана в приложението за запознанства Tinder и се чувствам все едно съм в целодневен бар за необвързани.

Преди онлайн запознанствата да се появят в интернет, срещите обикновено са били ограничени до другите необвързани хора, които можем да срещнем на работа, в училище или в любимото ни заведение. Но онлайн приложенията за запознанства правят възможно да се срещаме с почти всеки по света – от комфорта на собствената ни всекидневна.

Наличието на много възможности за избор е привлекателно за всеки, който търси нещо, и още повече, ако се опитва да намери  някой специален. Не е изненадващо, че онлайн платформите за запознанства са изключително популярни. 

Така, че онлайн приложенията за запознанства очевидно работят. Въпреки това, ако е толкова лесно да намериш любов в сайтове и приложения за запознанства, защо днес   има повече необвързани хора от всякога? И защо потребителите на платформите за запознанства често съобщават за чувство на „  Tinder умора “ и „ прегаряне от срещи “ ? И защо въпреки това се връщат отново и отново към приложението?

Много от химичните реакции, които се задействат в мозъка ни, докато използваме приложения за запознанства, произтичат от „игровизацията“ на взаимоотношенията в приложението.

Игровизацията (или геймификация, от английски: gamification) представлява прилагането на игрови елементи и механики в неигрови ситуации.

Ярки светлини, силни звуци и бързи малки графики, това прилича много на игра. Това не е случайно. Дизайнерите на приложения за запознанства работят усилено, за да ни накарат да се чувстваме по този начин – че играем — да „игровизират“ запознанствата, така че да се пристрастим към изживяването и да се връщаме за още.

Според Psychology Today приложенията за запознанства стават пристрастяващи чрез неврохимичните промени, който се случва в телата ни, докато ги използваме. Д-р Лорен Сейро  обяснява, че „Игрането на игри на  телефона освобождава ендорфини, ендогенното болкоуспокояващо в тялото. Това може да намали нивата  на тревожност, което ни кара да се чувстваме добре и дори много добре.       

Съвпадението –  matching-  с някого в приложение за запознанства  наводнява мозъка  с адреналин и допамин, защото чувството е сякаш сме спечелили нещо. И това е направено нарочно. В края на краищата, непредсказуемите награди водят до повече активност в областите на мозъка за награди, отколкото наградите, за които знаем, че ще си получим.

В новия документален филм на HBO Swiped: Hooking Up in the Digital Age, съоснователят на Tinder Джонатан Бадийн казва, че „да имаш непредвидими, но чести награди е най-добрият начин да мотивираш някого да продължи напред“.

„Когато използвате приложения за запознанства, вие задействате много примитивни структури, които не са рационални. Ето защо хората ще седят и ще го правят отново и отново; не става въпрос само за рационалното желание да имаш връзка.“ — Д-р Дейвид Грийнфийлд, Център за интернет и технологична зависимост.

Получаваме непредсказуема награда, а мозъкът ни ни възнаграждава със здравословна доза адреналин и допамин. В някакъв момент той се адаптира към непредсказуемата система за възнаграждение и предварително възнаграждава  очакваната „непредвидимост. Тоест ние започваме да се чувстваме „химично“ добре още при Очакването за награда. Още повече, когато получим непредскуема награда.

По същество  мозъкът създава верига за обратна връзка (feedback loop ) – след като свикне с неврологичното освобождаване, той се научава да предвижда и възнаграждава самото  излагане на източника на това освобождаване. Натали Нахай съобщава, че това е известно като допаминова верига. „Това е усещане за награда и търсене на повече от същото, за да се получи прилив на възбуда.“

Нашият мозък „обича“ да се чувства добре. Искаме да се чувстваме добре през цялото време. Така, че не е изненадващо, че тази обратна връзка  feedback loop  може да доведе до пристрастяване. Мозъкът ни ни кара да търсим отново и отново това преживяване на удоволствие (в случая чрез swiping/matching). Това, обаче, в един момент води до пренасищане на мозъка на биохимично ниво и следователно до усещането за прегаряне, чувство на самота и изолация.

Защо, обаче, въпреки безкрайните възможности за срещи, които ни предлага приложението за запознанства, рядко се стига до срещи в реалността или връзки?

Обяснението може да се търси в сложното отношение, което хората имат с избора. От една страна, хората обичат да имат много възможности за избор, защото наличието на повече възможности за избор увеличава шанса да намерим точно това, което търсим. От друга страна, икономистите са открили, че наличието на много опции идва с някои големи недостатъци : когато хората имат много възможности за избор, те често започват да забавят решенията си и стават все по-недоволни от избора на опции, които са на разположение.

Изследване на този парадокс на избора –  да искаме да имаме много възможности, но след това да бъдем „претоварени“, когато го направим – може да обясни проблемите, които хората изпитват при онлайн срещите. За целите на това изследване, експериментаторите създават платформа за запознанства, която наподобява приложението за запознанства „Tinder“, за да видят как се развива изборът на партньор на хората, след като влязат в среда за онлайн запознанства.

В това проучване представят на участниците в изследването (които са били необвързани и търсещи партньор)  снимки на хипотетични партньори за запознанства. За всяка снимка те могат да решат да „приемат“ (което означава, че биха се интересували от среща с този човек) или „отхвърлят“ (което означава, че не са заинтересовани да се срещат с този човек). Резултатите показват, че участниците стават все по-селективни с течение на времето, докато разглеждат снимките. Те стават все по-склонни да отхвърлят опциите за партньор, докато разглеждат все повече и повече снимки. Нещо повече, за жените тази тенденция да отхвърлят потенциални партньори се превръща в по-малка вероятност да намерят партньор.

С това проучване се потвърждава хипотезата,  че онлайн запознанствата предизвикват нагласа за отхвърляне : хората стават по-склонни да отхвърлят опциите за партньор, когато имат повече възможности. Но защо се случва това ?  Изследователите откриват, че хората започват да изпитват намаляване на удовлетвореността от възможностите си за запознанства, тъй като виждат повече възможни партньори, и също така стават все по-малко уверени в собствената си вероятност за успех на срещите. Тези два процеса обясняват защо хората започват да отхвърлят повече от опциите, докато разглеждат все повече и повече снимки. Колкото повече снимки виждат, толкова по-недоволни и обезсърчени стават.

Безкрайният набор от опции за партньори в приложенията за запознанства привлича хората, но огромният брой възможности за избор ги прави все по-недоволни и песимистични и следователно е по-малко вероятно да намерят партньор .

И отново въпросът: защо въпреки това, хората се връщат отново и отново към приложението за запознанства?

Поведенческата психология – също работи за това . Получаването на match с друг „играч“ осигурява незабавно потвърждение: доказва, че някой ви смята за привлекателен и може да иска да излезе с вас. Това добро чувство често връща хората „да играят“ отново.

Дори хора, които всъщност не обичат да използват приложения за запознанства като Tinder, често остават ангажирани с приложенията само поради тези малки удовлетворения. Освен това, ако намирате съвпадение само от време на време, надеждите ви за романтична връзка ще се съживят за кратко, предизвиквайки прилив на мотивация да работите за целите на евентуалната връзка,  което съответно ще насочи вниманието ви обратно към приложението.

Въпреки това процентът на успех на приложенията за запознанства не е голям; едно проучване предполага, че само около 10 процента от онлайн „matches“ някога са довели до среща в реалния свят. Потребителите на Tinder, Bumble, Hinge, OkCupid, Coffee Meets Bagel, Match, Badoo, AdultFriendFinder или PlentyOfFish — или някое от хилядите други, по-малки приложения за запознанства, налични по целия свят — често се чувстват обезсърчени от трудността да намерят истински връзки по този начин.

И тук дори не говорим за измамите, недоразуменията и откровените лъжи, на които  попадаме, когато се опитваме да се срещнем с някого по този начин. В едно проучване 81% от онлайн потребителите са признали, че са излъгали (в профилите си) относно своя ръст, тегло или възраст.

Приложенията свързват своите потребители с очевидно безкраен списък от възможности за запознанства, карайки да изглежда, че винаги има някой по-добър за вас от човека, с когото излизате или дори просто се срещате в момента.

И още нещо интересно:

 Елизабет Тимерманс, Ph.D. започва да изучава Tinder, за да идентифицира основните причини, поради които хората го използват; тя установява, че хората не изглежда да правят повече секс поради Tinder (въпреки че признава, че въпросът заслужава допълнително проучване). Статия от 2017 г. на Jean Twenge дори твърди, че потребители от младото поколение „милениумите“, въпреки всичките си срещи в интернет, обикновено имат по-малко сексуални партньори, отколкото по-старите поколения.

И Тимерманс прави извода, че сексът дори не е сред първите три причини за използването на Tinder. Много хора използват Tinder, за да задоволят собственото си любопитство, да се забавляват, когато няма какво друго да правят и дори само за повишаване на егото си. Така че, ако ви е трудно да установявате връзки в приложения за запознанства, успокойте се: най-вероятно това няма нищо общо с вас.

Използвани източници:

Pronk, T. M., & Denissen, J. J. (2020). A rejection mind-set: Choice overload in online dating. Social Psychological and Personality Science

Schwartz, B. (2004). The paradox of choice: Why more is less. Retrieved from

Brabaw, K. (2018, September 20). This is your brain on Tinder.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

McElhenny, J. (2018, October 23). The gamification of online dating: Why you’re not connecting.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.