Статии

Помогни ми, Докторе! (Нездравословният страх за здравето)

„Струваше ми се, че трябва да съм много интересен случай от медицинско гледище и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците за визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мене, за да си получат след време и дипломите.”

„ Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)” Дж. К. Джером

Хипохондрия – когато някой постоянно се тревожи, че има здравословен проблем, дори и когато не е болен.

Хипохондрия – състояние , при което човек постоянно се тревожи за своето здраве, без да има причина да прави това.

Кои хора са склонни да го правят?

Ако се тревожиш: дали са платени сметките, какво каза съседът на пощальона, дали къщата е достатъчно чиста, дали приятелите ще харесат колата. Накратко, ако се тревожиш за всичко си по-склонен да се тревожиш и за здравето си.

Ако мислиш негативно е по-вероятно да имаш тези грижи – „О, на мене точно ще ми се случи някоя фатална болест – на мене винаги ми се случват необичайните неща.” Така започваш да мислиш за странните неща, а не за очевидните.

Ако си имал момент на истински страх или на реален здравен проблем, ти си по-склонен да си задаваш въпроси за други симптоми, които могат да се появят, да мислиш в крайности какво може да ти се случи.

Ако попадаш в онази  категория на крайно мислене – „черно и бяло” или „всичко или нищо” тогава си по-уязвим за тревогата за здравето.

Ако имаш ниско самочувствие е по-вероятно да се поддадеш на тези тревоги, защото ти е трудно да потърсиш помощ и няма да потърсиш такава, за да се успокоиш по-рано – вероятно ще се затвориш в себе си и ще се задълбочиш в симптомите.

Ако имаш лош опит с болест или непрофесионална медицинска помощ в семейството е по-вероятно да не се доверяваш на своя лекар и да се тревожиш да не е пропуснал нещо.

Хората, които се тревожат за здравето си често:

  • Търсят успокоение или комфорт от другите.
  • Често проверяват тялото си за симптоми.
  • Търсят твърде много информация за здравето или напротив избягват такава.
  • Избягват дейности, като че ли наистина са болни.
  • Имат нереалистични тревожни мисли и вярвания за здравето.

Къде е първоизточникът на тази тревожност?

На първо място медиите. По всеки ТВ канал има документални предавания за здравето и не малко медицински сапунки и сериали.

Какво прави добрата телевизия? Драма –  и какво получаваме? – прекалено много драматични сцени. Никой по телевизията не получава сърдечен удар като си седи кротко на дивана и си пие чая.

Напротив – те се сграбчват за гърдите – посиняват,  блъскат се в мебели, и докато падат на пода почти, но не съвсем казват на някой далечен роднина къде са скрити семейните ценности.

Никой никога не получава болка в гърдите от разтегнат или пренапрегнат мускул – винаги е сърдечен удар.

Така ние се научаваме да свързваме всички болести и ситуации с определени сигнали и симптоми, но никога нямаме целия спектър от възможните болести и наранявания, за да можем да направим информирано предположение.

По същия начин всички вестници и списания са пълни със статии – „ 10-те болести, които лекарите винаги пропускат” или „Пет признака, че получаваш инфаркт”. Подобни статии внушават, че ние сами трябва да си поставяме диагнозата, тъй като нашето здраве е в ръцете на некомпетентните лекари.

И отново драматичното послание – ти трябва да си отговорен за себе си – грижи се за себе си – никой друг няма да го направи.

Някои женски списания са класика. В тях има статии като „ Моят доктор обърка диагнозата ми и аз почти погледнах смъртта в очите” или „Тези безобидни симптоми биха могли да са ранни сигнали за Х, У или Z  заболяване, което може да е фатално ако не се лекува”.

Първоначалното намерение да информират и образоват публиката напълно се е изгубило в преследване на драмата и тиражите. Само заглавието понякога е достатъчно да предизвика паник атака.

Какво да правим?

Има начини, които са много ефективни за преодоляване на хипохондрията, но за да са такива са нужни усилия и желание.

  1. Да признаеш.

Първото, което трябва да направиш е да признаеш, че си склонен да реагираш прекомерно и да си правиш прибързани заключения. Помисли за други аспекти от живота си – правиш ли си прибързани изводи,  опитваш ли се да отгатнеш какво ще каже другият или как се чувства?Дали обикновено при планиране на нещо си няколко стъпки преди другите?  Бързо ли мислиш?

Упражнение: 30 секунди си мисли за жълто!

…..Вероятно ще минеш през пясък, слънце, нарциси, лалета, жълт жасмин, жълта боя, бебешки тапет, иглики, изцапан бебешки лигавник, жълт детски шушляк и гумени ботушки, лимони, банани, сирене, кашкавал и пр…..А задачата беше просто да мислиш за обикновено жълто.

Често образите нахлуват един през друг преди логичната мисъл да успее да хване и филтрира полезното от излишното и това, което предизвиква страх.

  1. Приеми.

Приеми, че реагираш „свръх” и скачаш в изводите и в крайна сметка – това си ти. С малко време и работа, можеш да ограничиш тези мисловни процеси и да се спреш, преди да си започнал.

  1. Рационализирай.

Какво става, ако си с хипохондрия?:

Получаваш остра болка в гърдите – ах, това лошо ли е? Какво може да е? – ангина, сърдечен удар, гледах за това по телевизията – ето я отново – малко по-силна – какво още може да е? Четох във вестника за тихите сърдечни удари – може ли да е това? – по-силно боли – става лошо – ах – това вероятно е инфаркт.

Този ред на мисли, в съчетание с мощните образи, които сме гледали или сме си представяли и които сега се връщат при нас, ни изпълват с истински ужас.

В резултат от това, ще се появи някаква степен на тревожност, защото тялото ни не може да различи въображаемия страх от реално страшното в настоящия момент, докато не прекъснем тези мисли и не започнем да рационализираме и да ги контролираме.

Необходимо е да забавиш образите и мислите, да включиш рационалното мислене и така да отделиш въображаемото и свръхреакцията от истинските факти.

Мислите не са факти, те са просто мисли и не е нужно да вярваме на всичко, което мислим! Проблемът не е в това, че сме сериозно болни, проблемът е в това, че МИСЛИМ, че сме сериозни болни. Това, че мислим, че сме болни, когато всъщност не сме, ни прави по-болни.

  1. Разсей се.

Напълно се разсей от тази тема и задълбочено се ангажирай с нещо друго.

Какво да направиш, за да се префокусираш?

  • Физическата активност е полезна – опитай се да се поразходиш или да поплуваш или нещо в градината, а може би да сготвиш. Каквото и да е! Може би да почетеш книга или да слушаш радио.
  • Огледай се, виж какво има наоколо – в стаята или навън. Опиши си картината с всички детайли, които виждаш или започни да броиш колко зелени неща виждаш. С колкото повече детайли е задачата, толкова по-полезна ще е, за да те разсее.
  • Прави умствени упражнения. Те често помагат – брой от 500 надолу през 7. Спомни си някоя прекрасна ваканция или си представи любимото място.
  • Говори с някого. Той ще ти помогне да се разсееш. Ако трябва обади се на приятел или на някого от семейството. Не е нужно да му казваш, защо се обаждаш – колкото повече говориш за нещо различно от твоето здраве, толкова повече това може да помогне да те държи далеч от тревогите ти.
  • Твърде много информация за здравето, може да те накара да обръщаш внимание на всеки симптом и промяна в тялото си. Повечето симптоми може да са предизвикани от много различни причини – и за много от симптомите няма за какво да се тревожиш. Опитът да си сложиш диагноза сам може да бъде много погрешен и да повиши тревожността.
  • Спри да четеш медицински книги или енциклопедии, спри да търсиш в интернет симптомите си. Това може да повиши тревожността ти за известно време, но ще ти помогне дългосрочно да я намалиш.

Как да се префокусираме от тревогите за нашите симптоми и да насочим вниманието си към „тук и сега”?

Опитай се да мислиш за вниманието си като за мускул -ако не го тренираме редовно, то ще стане слабо и няма да работи добре. Трябва да го подсилим, като го упражняваме редовно!!

Има два начина да тренирате редовно вниманието си. Първият е, докато сте ангажирани с ежедневни дейност, да практикувате поддържане на вниманието. Другият включва по-официалната практика на медитация.

Когато сме ангажирани с ежедневни дейности е нормално мисълта ни да се „отплесва” към други неща. Това е, което прави мозъкът. Той непрекъснато работи – спомени, грижи, усещания, образи, планирани неща, мечти. Когато забележите, че мисълта ви броди на друго място, не се укорявайте. В крайна сметка, това е напълно естествено. Вместо това използвайте всяко отклонение на вниманието като възможност да практикувате неговото завръщане „тук и сега”. Мислете за това по този начин: Умението, което упражнявате не е да постигнете перфектно задържане на вниманието, а да успявате да го „хващате” и да го завръщате обратно. Затова няма значение колко пъти ще се случи, това е част от тренировката.

Можеш да си определиш време през деня, да правиш нещо рутинно с цялото си внимание, поне по 3 минути два пъти на ден, като постепенно увеличаваш времето. Например, докато миеш съдове, можеш да практикуваш като използваш усещанията си, за да задържиш фокуса:

  • Температурата на водата и как я усещаш по кожата си.
  • Усещането за пяната.
  • Звукът на мехурчетата, докато леко се пукат.
  • Звукът на водата, докато тече свободно.
  • Усещането за измитата чиния.
  • Ароматът на измиващата течност и пр.
  1. Образовай се.

Сърфирането в интернет увеличава тревожността за здравето многократно. Някои болести имат широк профил, например ако търсите за болка в гръдния кош, ще ви залеят милиони сайтове с информация за сърдечен удар и само най-отдолу на страница 34 ще има нещо, което ще предположи като причина за болката, плеврит, например.

Ако наистина искаш да знаеш и да се образоваш, не разчитай на уебсайтовете. Малкото и недостатъчното знание е опасно нещо.

Ако си натрапливо разтревожен за някоя болест, проучи нещата обективно и в дълбочина – а не просто сърфирайки от сайт в сайт и събирайки парченца около някой симптом, които ще се вместят в профила ти.

Преди години хората не са се тревожили колективно за здравето си, тъй като не са знаели какво има зад ъгъла и дори и да са знаели, не са имали толкова много информация, в която да се съмняват. Информацията е идвала от лекаря, на когото са вярвали.

Да се тревожиш за здравето от време на време е съвсем естествено. Страхът за здравето се превръща в проблем, когато започне да ти пречи да живееш нормално, въпреки че няма причина да си мислиш, че нещо не е наред.

„Тогава прочетох предписанието, а то гласеше, както следва:

1 фунт бифтек и 1/2 литър горчива бира всеки 6 часа.

1 разходка от 10 мили всяко утро.

1 легло точно в 11 часа всяка вечер.

И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш! „

„ Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)” Дж. К. Джером

 

Автор: Светлана Сотирова

 

 

Използвани източници:

http://www.nomorepanic.co.uk/articles/healthanxiety

http://www.anxietyaustralia.com.au/anxiety-help/health-anxiety/

http://www.cci.health.wa.gov.au/resources/infopax.cfm?Info_ID=53

Overcoming Health Anxiety: A Self-Help Guide Using Cognitive Behavioral Techniques David Veale , Rob Willson

Подобни постове:

Leave a Comment