ДЕПРЕСИЯ

Да бъдеш тъжен или унил не е равносилно на депресия. Депресията е много по-сериозно състояние, което се отразява на живота и нормалното функциониране. Депресията има последствия, както за страдащия, така и за близките и приятелите му. Лекарите наричат това състояние „Депресивно разстройство“ или „Клинична депресия“.

При по-тежки случай, депресията може да доведе до суицидни мисли и/или опити.

Депресията може да засегне всекиго, тя е едно от най-разпространените психични състояния. По последни данни един на всеки 6 човека в света страда от депресия.

Много фактори играят роля в развитието и отключването на депресивен епизод. Според учените, най-голямо значение за това имат химичния дисбаланс в мозъка или промени в мозъчната структура и функция. Отключващите елементи при депресия най-често се свеждат до травматични ситуации, хроничен стрес и начин на живот, но факторите са много и твърде индивидуални. При всички случаи, вероятността за отключване на депресия се повишава в зависимост от това дали в семейството на страдащия има други случаи на депресивни епизоди и разстройства.

Човек може да отключи депресивен епизод във всеки един момент от  своя живот. Най-често, обаче, това се случва още през 20те и 30те години на живота. Един от показателните елементи при развитие на депресивен епизод е наличието на силна тревожност в ранните тийнейджърски години.

Най-често съпътстващите физиологични заболявания на депресивното разстройство са диабет, рак, сърдечни проблеми и Пакринсон.

Специфично при жените е, че рисков период за тях е седмиците след раждане на дете, което се нарича следродилна депресия. В този случай симптомите са почти идентични с тези на депресивен епизод, но причините за отключване са предимно хормонални и физиологични.

Симптоми:

– тъга и понижено настроение за дълъг период от време, чувство на апатия и празнота

– чувство на  безнадеждност, безсилие, песимизъм

– чувство на вина

– тревожност

– раздразнителност

– липса на енергия и непрекъсната умора

– липса на мотивация и невъзможност за концентрация

– невъзможност за взимане на решения

– намалена памет

– липса на интерес към занимания или неща, които преди са доставяли удоволствие

– липса на либидо

– промени в апетита (повишен или намален)

– промени в цикъла или качеството на съня (безсъние или прекомерно спане)

– забавено движение

– суицидни мисли

– физически симптоми

Това са основните симптоми на депресия, но не е задължително човек да изпитва всички тях за да бъде в депресивен епизод. Преживяването на депресия е индивидуално.

Лечение:

Има случаи, в които хората сами опитват да се справят с депресивен епизод и понякога успяват. В повечето случаи, обаче, депресията има нужда от допълнително лечение. В зависимост дали е лека, средна или тежка форма на депресия, може да се наложи приемането на медикаменти. Това се случва след посещение при психиатър, който да оцени състоянието и да предпише медикаментозно лечение, ако има нужда от това.

Другият вариант за лечение са така наречените “talking therapies” или още: психотерапия. В зависимост от индивидуалността на страдащия, може да се работи чрез различни видове терапевтични школи (Когнитивно-Поведенческа, Системна- Фамилна терапия, Психодрама, Позитивна психотерапия и други). Този тип лечение се препоръчва и самостоятелно, в зависимост от силата на депресивните епизоди и състоянието на страдащия.

Най-често, комбинация от медикаменти и психотерапия е най-успешния тип лечение.

Аутизъм

Аутизъм е едно от няколко състояния, които попадат в Аутистичния спектър. Разликата в състоянията се съдържа в това, колко е интензивно състоянието и какви точно симптоми човек преживява. Например, по-леката форма на Аутизъм е Синдромът на Аспергер, където социалните умения са по-добре развити, отколкото при Аутизма.

Аутизмът се развива в много ранна детска възраст, като обикновено може да се забележат симптоми от 2 годишна възраст.

Това състояние се характеризира  с дефицити в социалната комуникация и интеракция, невъзможност за изразяване и разбиране на емоциите в другите, дефицити при невербална комуникация, трудности при поддържането и разбирането на контакт (социален и с близките),  стереотипни поведения, занимания и предпочитания (например: всичко е подредено по определен начин, изпълняват се действия по определен ред и време, говори се само с определени думи). Рутината и еднаквостта е съществена, измененията от тях се възприемат трудно и има невъзможно до трудно адаптиране. Свръх- или занижена чувствителност към външния свят (например чувство за болка или топлина/студ). По-специфичното е, че хора с това състояние имат коренно различен начин на мислене и възприятие на света и себе си. Те виждат света и го възприемат без добавените емоционални елементи, които останалите хора използват. 

Една част от хората с Аутизъм са много ниско диференцирани и с ниско IQ, но по-голямата част имат много високо IQ и са напълно успешни в развитието си спрямо научните сфери.

При деца, ранни симптоми на Аутизъм могат да бъдат:

– късно проговаряне или затруднения, понякога и отказ да се говори

– трудно ангажиране с тях, чрез игра или друго,

– липса на внимание към другите или към нещо, с което вие искате детето да играе/прави

– липса на интерес към други деца

– малък или отсъстващ очен контакт

– трудна невербална комуникация

– често повтаряеми движения или поведения

– липса на реакция към външни стимули – шумове и други

Не е задължително деца с подобни поведения да бъдат  в Аутистичния спектър.

Лечение:

– Няма определено, специфично лечение за Аутизъм с медикаменти или терапия. Обикновено работата е насочена към семейството или към индивида, с цел подобряване на начина на живот, адаптиране и развитие на различни умения. В много градове има развити мултидисциплинарни екипи, които специализират в Аутистичния спектър и могат да предложат адекватна подкрепа.

Шизофрения

Шизофренията е сериозно заболяване, което засяга значително мислите, емоциите и поведенията на страдащия.  Тя засяга близо 1% от населението. Шизофренните състояния, най-често се характеризират с отклонения в мисленето и възприятията на  човек. Най-често това се описва, като загуба на връзката с реалността. Симптомите, най-често включват делюзии и халюцинации, като това могат да бъдат зрителни, звукови (гласове), тактилни или други. Делюзиите са налудни идеи, в които човекът вярва безрезервно (например, че го следят), това често води до силна параноя и още делюзии. Различните видове делюзии предизвикват различни поведения – например, ако човек има делюзия за величие, той може да вярва, че е Наполеон или друг важен човек и да се държи според тези вярвания. Други често срещани делюзии са свързани с вярването на човек, че хората около него са подменени с двойници.

Други специфики на шизофренията засягат начина на мислене –  „разпокъсаност“ на мисълта, хаотичност, несвързаност. Има много различни начини, по които мисловните процеси могат да бъдат засегнати – например – прескачане на мисли (от една в друга, без видима логика), чувство, че някой контролира мисълта ти или че я взима, наличие на неологизми и други.

Социалната изолация е почти винаги налице, когато се диагностицира  шизофрения. Има упадък във възможността на болния да се справя с ежедневните дейности или социални такива. Често има намален усет за емоции.

Симптоми:

– Халюцинации

– Делюзии

– Разстройства на мисленето

– Разстройства в движението

– социално откъсване

– намалена емоционална експресия

– намалена комуникация

– различни когнитивни трудности

Повечето хора страдащи от Шизофрения не са агресивни. Важно е да се потърси помощ в началните етапи на болестта, преди да се стигне до затвърждаване на сериозността на проблемите.

Причините за развитие на Шизофрения са комплексни и няма само един определен фактор, който да играе роля. Генетиката, околната среда и промени в мозъчната функция са обвързани като фактори за отключването на това състояние. Обикновено има пик на развитие в ранните години 18-23, а при жените може да има развитие и в диапазона 50-55 години. Употребата на наркотици е сериозен фактор за отключване на шизофрения, особено в рисковата възраст.

Лечение:

Най-често първата стъпка от лечението включва медикаменти. Това са така наречените антипсихотици или невролептици. Има различни видове от тези медикаменти и предписанието им от психиатър включва обстойна диагностика и преценка според състоянието на страдащия. Трудността при взимането на лекарства при това състояние е, че след първоначално подобрение страдащия спира да приема медикаментите си, без това да е забележимо от близките, след което настъпва влошаване. Внезапното спиране на медикаменти е един от рисковите фактори за внезапно влошаване на състоянието.

Психологичното лечение включва информация за семейството, изграждане на стратегии за справяне или връщане в социалната среда, социална и професионална рехабилитация, групи за взаимопомощ, програми за справяне с придружителни зависимости (ако има такива). 

Подкрепата от близки  и приятели е един от значимите фактори, играещи роля при лечението на Шизофрения. Има хора, които за целият си живот преживяват само един шизофренен епизод, но има и такива при които това е хронично заболяване, появяващо се в определени периоди. Най-важното е да има проследяване на болестта от медицински екип и подкрепата на семейството в лечението.

Пост-травматично стресово разстройство (ПТСР)

ПТСР следва специфична силно стресова или травматична ситуация/преживяване, която е била живото -застрашаваща. Това може да включва освен преживяването, и самото наблюдение на подобни ситуации. Около една трета от хората, които са били участници/свидетели на травматично преживяване развиват някаква форма на ПТСР, като в световен мащаб това засяга около 7% от населението.  

Специфични симптоми са:

Епизоди на повтаряне на преживяването в ума на човека под формата на сцени (flashbacks), като те могат да бъдат живи картини, звуци и усещания, сънища, кошмари. Освен това симптомите могат да включват притъпени емоции, отчужденост, липса на емоционални или други реакции, екстремно избягване на места/хора/ситуации напомнящи или наподобяващи травмата. Стрес-реакциите са по-силни и по-бързо настъпващи, тревожността е завишена.

Развитието на ПТСР може да се случи във всяка една възраст.

При деца симптоми, които може да се  забележат са: нощно напикаване, отказ да се говори или да изглежда, че детето е забравило да говори, пресъздаване на травматичното преживяване чрез игра или рисунки, продължително „залепяне“ към родител, което е нетипично за детето.

Избягването на ситуации, места и хора, напомнящи за травмата е често срещано при ПТСР. Това се отнася и за споделяне на тези преживявания. Човек може да не иска да разказва за случилото се и да крие симптоми свързани с това, което предотвратява забелязването на състоянието от други хора, както и започване на лечение. Често хората с ПТСР може да чувстват вина или срам от травматичното преживяване.

Лечение:

Психологичните консултации и психотерапия са най-ефективното лечение при ПТСР. Има различни терапевтични школи специализиращи в ПТСР, ефектът от тях е индивидуален за всеки от хората с това състояние. Допълнително, близки на хора с ПТСР могат да посещават консултации с цел да се научат как да подкрепят страдащия.

Медикаменти могат да бъдат предписани за специфични симптоми на състоянието като тъга, гняв, тревожност или притъпяване на емоциите.

Хранителни разстройства:

Има три основни вида хранителни разстройства или нарушения в храненето: Анорексия, Булимия и неконтролируемо преяждане.

Хранителните разстройства са със сложен характер и често външни хора не могат да забележат, че проблем вече съществува. Често при Булимия, страдащите може да нямат никакви забележими външни симптоми и да изглеждат здрави, но всъщност това да не е така.  Това ги прави трудни за откриване и често има продължителен период от време между отключване на заболяването и започване на лечението.

Хранителните разстройства се срещат както при жени, така и при мъже. Обикновено се отключват в ранния пубертет, като вторият пик на възникване е около 20-25тата година.

Хранителните нарушения засягат до много голяма степен ежедневието и начина на живот на страдащия, както неговата функционалност, социален живот, ментално състояние, така и физическо здраве. Наред с редица физически проблеми възникващи в следствие на ХР, често при пациенти с Анорексия може да се стигне и до фатални последствия.

Хранителните разстройства не са избор на начин на живот, те са силно психически и биологически повлияни състояния. Няма установена единична причина за възникване на ХР, а вместо това проучвания сочат, че фактори като генетика, биология, поведение, психологични и социални особености, всички играят роля за отключването на такова заболяване. 

Симптоми:

• Анорексия Невроза е състояние, при което има екстремно ограничаване на приема на храна, често в пъти по-малко, отколкото е здравословно на ден. Има силна фиксация над телесното тегло и форма, като този поглед често е изкривен и нереалистичен, например ако тяхната телесна маса е опасно ниска, те могат да продължават да виждат себе си като със свръхтегло.  Други симптоми включват:

– твърде интензивно спортуване

– слабост, силно намалена телесна маса

– силен страх от напълняване

– самочувствието е фиксирано върху теглото и формата на тялото

– отказ от зачитане на проблема

– намалени когнитивни функции

Физическите последствия могат да бъдат: остеопороза, загуба на мускулна маса, анемия, загуба на менструален цикъл, проблеми с храносмилателната система, проблеми с репродуктивната система, кожни проблеми, хормонални проблеми и проблеми засягащи косата и окосмяването, констипация, ниско кръвно налягане, летаргия, забавяне на движението, стерилност, неправилно функциониране или спиране на различни вътрешни органи.

Анорексията е състоянието с най-висока смъртност сред менталните болести. 

• Булимия Невроза е състояние, при което има краткотрайно ограничаване на храна, последвано от епизоди на преяждане, след които човек изпълнява компенсаторни ритуали за „изхабяване“ на натрупаните хранителни вещества, като спортуване, повръщане, приемане на лаксативи и други. Този цикъл се повтаря ежедневно, без човек да има контрол над него. Често телесната маса няма промяна или е в рамките на нормалното, което прави забелязването на този тип състояние трудно от външни хора.

– физически симптоми, в следствие на употребата на лаксативи или такива в следствие на непрестанно повръщане

-гастроентерологични проблеми

-дехидратация

– проблеми с  репродуктивната система, като прекъсване на менструалния цикъл или други,

– хормонални проблеми

– електролитен дисбаланс (твърде високи или ниски нива на калции, потасиум и други)

• Неконтролируемо преяждане се характеризира с епизоди на неконтролируемо преяждане, без никакви компенсаторни ритуали след това. В резултат на това, хора с това състояние често са с наднормено тегло.

– ексцесивно преяждане с необичайно големи количества храна за определено време

– прекалено бързо ядене по време на подобни епизоди

– хранене докато човек не достигне до некомфортно състояние

– хранене сам или  тайно

– чувство за вина, срам, дистрес поради храненето

– често опити за спазване на диети, обикновено без резултат.

Лечение:

Важно е да се потърси помощ в ранните фази на тези състояния, въпреки че е трудно те да бъдат забелязани или отчетени като такива от самите страдащи. Обикновено се търси помощ за съпътстващите физиологични симптоми вместо за основното заболяване, което често води до забавено лечение на хранителното разстройство.

Лечението на хранителни разстройства може да включва медикаменти (често ако има съпътстващи състояния като депресия и тревожност), психотерапия и медицинска подкрепа (в случаи на сериозни физиологични придружителни заболявания или риск за живота). Една от най-ефективните терапии за хранителни разстройства е Семейната терапия, въпреки че подходите към страдащите могат да бъдат различни и също да дадат резултат. Няма медикаменти, които са създадени специфично за хранителни разстройства и обикновено медикаменти се предписват по преценка на самият психиатър. В някои случаи на Анорексия, ако има висок риск за живота на страдащия, той може да бъде хоспитализиран, за да се възстанови здравословното тегло и състояние на тялото.

Зависимости

Според клиничните определения Зависимост може да бъде изпитана към определено „вещество“, като се разпознават няколко вещества (като отделни класове): алкохол, кофеин, канабис, халюциногени (LDS), инхалиращи се вещества (попърс, лепила, соли), опиноиди (хероин, метадон), седативи, вещества понижаващи тревожността, стимуланти (метамфетамин, кокаин), тютюн и други.

Зависимостта е сложно заболяване, което включва множество психични и физически аспекти. Много често зависимостите водят до промени в мозъка, които могат да бъдат и дълготрайни. Тези промени могат да предизвикат негативни преживявания и себеразрушителни поведения. Всеки може да развие подобно състояние. Няма един единствен фактор, които да определи дали някой ще развие състоянието или не, но при продължителна употреба на вещества е почти невъзможно да не се достигне до това. Някои хора са по-склонни към развитие на Зависимост, в зависимост от генетиката им, обкръжението и средата им, психологичните им черти – като склонност за обсесии или фиксация, както и травматични или стресови ситуации.

След определен момент на приемане на специфичното вещество, човек губи контрол над това дали да приема даденото вещество. Това прави лечението на зависимости много трудно без допълнителна специализирана помощ. Не са описани начини за самомедикиране, които да са успешни.

Като симптоми се определят:

• Опасна употреба на вещества, като се има предвид последствията от употребата им за човека и за другите (например, свръхдоза, шофиране под влияние, припадъци и др.).
• Проблеми свързани със социалния живот в следствие от употребата на веществата (конфликти, уволнение и пр.).
• Игнориране на важни отговорности в живота – училище, работа, семейството
• Withdrawal – когато човек спре да използва веществото и това причинява шок на организма, който е свикнал на определено количество от него. Това състояние има тежки физически симптоми.
• Постепенно се увеличава количеството употребявано вещество.
• Tolerance – постепенно човек става не-сензитивен към определено количество от веществото, затова се налага употреба на повече и повече.
• Повтарящи се опити да се откаже от или да контролира употребата на веществото.
• Все повече и повече време се отделя само за употребата на веществата.
• Физически и психологически проблеми, като последица от употребата. Например: психотичен епизод, дисоциация, халюцинации, когнитивни проблеми и тн.
• Човек спира да прави повечето от дейностите, които са били нормални за него или активности, които са му носели щастие/удовлетворение преди.
• Непрестанно желание за употреба на веществата. Чувство за загуба на контрол.

Лечение:

Основната комбинация за лечение е психотерапия и медикаменти.

Има мултидисциплинарни екипи, които специализират в лечението на зависимости, които са част от така наречените програми за лечение на зависимости. Обикновено страдащите биват и разделени за определен период от време от нормалната за тях среда, като част от лечението.

Вариантите за психологическа помощ включват индивидуална, фамилна и групова терапия. Психологически консултации могат да бъдат изключително полезни за семейството или близките на страдащите. Те обикновено могат да бъдат включени и в терапията, което има множество позитивни ефекти при лечение. Това е и един от факторите за по-резултатно и по-бързо лечение. Включването на подкрепящите в терапия дава и добри индикации за по-рядка  (може би си имала предвид по-чести или устойчиви ремисии) ремисия на болестта.

Обсесивно- компулсивно разстройство (ОКР)

ОКР е хронично и обикновено дълготрайно състояние, при което човек преживява неконтролируеми, повтарящи се мисли (обсесии), последвани от компенсативни ритуали. . Натрапливите мисли могат да бъдат идеи, изображения, образи, импулси, които нахлуват в съзнанието на човек отново и отново. Те водят до силна тревожност и са мъчителни за човека. Обикновено той се опитва да им се противопостави или да ги рационализира, докато не пристъпи към изпълнението на компенсативните ритуали (компулсии), които служат за облекчение на тревожността, предизвикана от натрапливите мисли. И натрапливите мисли и ритуалите са стереотипни поведения, тоест повторяеми и еднотипни. Има различни видове натрапливи мисли, например че нещо трагично ще се случи или близки хора ще пострадат, обсесии от заразяване или болести и други. Ритуалите също могат да са различни категории, като тези за чистота (например против бактерии, когато човек държи всичко да е перфектно чисто), подредба (когато всичко е подредено под определен ъгъл или специфична форма), проверяване (дали е заключено, изгасено и пр.), включване/изключване на светлини, събиране на вещи (колекциониране или просто събиране на всичко било то старо или ненужно).

Страдащите от ОКР могат да търсят непрестанно потвърждение от близките си спрямо различни обсесии или да настояват те да се включат в компулсивните ритуали. Често има избягване на места или ситуации, които са свързани с обсесивни мисли, в резултат на което човек намалява драстично социалните си ангажименти и контакти.

Чувството за вина или отговорност са често срещани при това състояние, както и физиологични симптоми: загуба на сън, хронична умора, нервност и други.

Проучвания сочат, че ОКР има силен генетичен характер, но не е определена директна връзка защо някои от членовете на семейството биха развили ОКР, докато други не. Различни начини на мозъчно функциониране се смятат за основни при ОКР, специфично засягащи обсесивните мисли и страха и тревожността свързани с тях.

ОКР най-често бива отключено в тийнейджърска възраст и то при момчета, докато при момичета възрастта на появяване е по-късна. Наблюдават се и случаи на ОКР при деца, обикновено  след някои физиологични заболявания при децата. Характерови особености като перфекционизъм, засилено чувство за вина/отговорност и катастрофално мислене, често са наблюдавани преди отключването на ОКР. В някои случаи травматични ситуации или болестни състояния могат да доведат до развитие на ОКР, ако човек има предразположеност към това.

Лечение:

Лечението на ОКР обикновено включва психотерапия, по-специфично Когнитивно-поведенческа терапия. Както и при други състояния, различни терапевтични школи имат различен ефект при страдащия и подходът е много индивидуален. Медикаменти също могат да бъдат предписани от психиатър, въпреки че няма специализирани лекарства за ОКР.

Генерализирано тревожно разстройство

Тревожността е нормална част от живота, но хора с генерализирано тревожно разстройство изпитват силно изразена тревожност спрямо повечето сфери от живота, без да има реална причина за това. Това е тревожност, която е силно изразена, но не е спрямо конкретна ситуация или случай/човек. При тези състояния, човек е тревожен спрямо множество аспекти от живота (като основна настройка). Тази постоянна тревожност се отразява силно върху фунционирането на човека и неговото ежедневие.

Различните симптоми могат да се засилват или отшумяват. Ситуации и периоди на стрес засилват значително тревожността. Конфликти, семейни проблеми, болест или периоди на стрес в работата, изпити и други, са едни от основните стресогенни и отключващи ситуации за тревожността в това състояние.

Няма точно определен фактор, който да е известен, отключващ Генерализирано тревожно разстройство. Има връзка между отключването на това състояние и предишна история на заболяването в семейството. Това състояние има  силно изразен биологичен фактор, по-специфично мозъчните системи, които играят роля в управлението на страха и емоциите.

Симптоми:

– силна тревога спрямо малки неща от ежедневието

– чувството за постоянна нервност, без възможност това да се контролира

– страх

– тревожността може да е спрямо конкретна тема- например здраве, своето  и това на близки

–   внимателно  планиране и осмисляне на ситуацията за всички възможни решения и изходи, като това е с цел облекчаване на тревожността от непредвидените ситуации.

–  има трудности в ситуации на  несигурност,

–  трудност при вземане на решения, нерешителност,

– невъзможност човек да бъде спокоен,

– трудност при концентрация

– умора,

– проблеми със съня,

– нервно напрежение,

– треперене,

– мускулно напрежение,

– световъртеж,

– изпотяване,

– раздразнителност,

– главоболие

– други по-сериозни физически проблеми в следствие от натрупването на физически стрес.

Теми, които най-често са обект на тревога са: работа, сигурност, здравето, финанси, срокове, дейности свързани с домакинска работа и други отговорности. 

Лечение:

Генерализираното тревожно разстройство обикновено се лекува, най-вече чрез психотерапия, медикаменти или комбинация от двете. Психотерапевтично, работата е насочена за изграждане на стратегии за справяне, преработване на моделите на мислене и поведение и управление на тревожността и стреса. Има няколко вида медикаменти, които могат да бъдат предписани от психиатър  (например антидепресанти като SSRIs, SNRIs, или седативни медикаменти като Benzodiazepines). Лекарствата обикновено отнемат няколко седмици докато човек усети разлика в състоянието си, поради което е важно да не се прекъсва приема преждевременно. Важно е да се разговаря с психиатъра спрямо възможните странични ефекти.