Статии

ПО-ЗЕЛЕНАТА ТРЕВА НА СЪСЕДА (Колко да е по-зелена?!)

„…Нека да ви питам защо…Защо животът е толкова несправедлив…?

Защо колежката ми получава най-успешните презентации, а е толкова некадърна? Защо точно комшийката от втория етаж се сдоби с чудна нова кола, точно тази грозотия? Защо приятелката ми се запозна и има връзка с най-прекрасния мъж, а аз съм толкова самотна? Не е честно…”

Като едно сложно емоционално преживяване, завистта може да се състои от различни елементи: копнеж, чувство за малоценност, лошо отношение към човека, на когото завиждаш, негодувание и вина. Когато някой стане завистлив, това често се дължи на известно недоволство от самия себе си. С други думи завистта се появява, когато някой вярва, че ако има това, което има другият, това ще направи самия него по-щастлив. Завистта може да изглежда и като желание, другият да няма това,  за което му завиждаме.

Завистта и ревността са различни понятия в областта на психологията, въпреки че често се използват взаимозаменяемо. Подобно на завистта, ревността е сложна емоция с множество аспекти, но ревността обикновено съществува в контекста на взаимоотношения. По-конкретно, ревността се появява, когато някой се страхува да не изгуби  важна връзка с някой друг: тя е страх да не загубиш това, което вече имаш и искаш да запазиш. Завистта, от друга страна, обикновено се появява, когато пожелаеш постижение, статус или притежание на някой друг: емоцията се фокусира върху това, което човекът няма.

Завистта се развива, когато се сравняваме с другите и при това сравнение се виждаме в по-неблагоприятната светлина. Този процес е естествен, въпреки че това сравнение може да „посее” завист и други емоции, които причиняват болка.

Завистта се поражда повече под влияние на вътрешни фактори, отколкото на външни. Хората с ниска самооценка са по-склонни да завиждат или тези, които вярват, че им липсва нещо, без значение всъщност какво притежават. Освен това често е по-вероятно да завиждаме на хора, с които по нещо си приличаме – пол, възраст, образование или професия. Възрастта също оказва влияние. Изследване е стигнало до извода, че тийнейджъри и млади хора са по-склонни да завиждат в сравнение с хора на по-зряла възраст.   

Често за завистта се пише по негативен начин, като се акцентира на нейната способност да пречи на хората да оценяват това, което имат или да се радват на чуждия успех. Всъщност преживяването на завист е, като че ли срамно. Много хора с неохота ще си признаят, че завиждат, защото това е социално неприемливо. Но както и всички други емоции завистта е  естествена и често срещана емоция.

Изследване върху завистта прави важно разграничение между злонамерената и „бялата” завист. Първата се фокусира върху човека, който има това, за което му завиждаме и включва активно желание, той да няма това нещо. Тези, които преживяват тази завист, могат да имат негативни намерения към другия и да искат да го лишат от обекта на завист. „Добрата” завист, от друга страна,  води до желание да се притежава „нещото” или да се постигне желания статус, без лоши намерения към другия.

Въпреки, че завистта обикновено се счита за негативна  и потенциално нараняваща емоция, тя може да има и някои положителни страни. Преживяването на завист може да бъде мотивиращо, например. Ако завистта  кара човек да постига и получава повече, тя може да бъде полезна при постигане на успех в кариерата или образованието. Изследователите смятат, че завистта може би е еволюционно обусловена, тъй като тя кара хората да искат и в крайна сметка да се стремят да получат необходимите ресурси.

Когато човек осъзнае, че преживяването на завист го поглъща или започва да му създава проблеми в живота, би могъл (вероятно и с помощта на специалист) да се опита да го разбере и да се научи ефективно да го управлява. В този случай би било полезно да се работи и по посока на самооценката, защото в много случаи завистта може да е свързана с чувство на неадекватност или негативни вярвания за себе си.

Да се изследва завистта също би могло да е полезно, за да се изясни какво всъщност човек иска от живота. Специфичните неща, за които някой завижда може да помогнат да се илюстрират тези негови желания и цели.

Това на практика е сравнение, което те води до усещането, че в живота ти нещо липсва. Все пак, желанието да искаш по-доброто, може да бъде голям мотиватор. Но какво се случва, когато то се „разлее” в негодувание и никога не се чувстваш удовлетворен?

„Тревата на съседа е винаги по-зелена”. Така сме обучени от медиите и рекламите – винаги да искаме по-голямата играчка, по-добрия прах за пране…Така можем много лесно да попаднем в капана на завистта.

Мислете за справянето със завистта като да префокусирате обектива на камерата. Вместо да гледате от хеликоптер – а от стотици километри, когато не се виждат детайлите, всичко е прекрасно – увеличете мащаба и всичко се променя. Образът става ясен и се виждат и добрите, и лошите неща, едновременно. Когато си стоим в нашите животи, вместо да гледаме в животите на другите, ние сме в реалността, която е страхотно място, на което да се радваме или да правим промени.

Лесно е да гледаме как живеят другите и да приемем, че те се справят много по-добре от нас- и това усещане се мултиплицира от социалната мрежа. Виждаме снимки от ваканции или филтрирани снимки и си мислим „Този човек има всичко.” Проучване от 2014г. изследва тенденцията хората да се депресират след като разглеждат във Фейсбук и нарича това явление „социални сравнения” – колкото повече разглеждаме идеализираните версии на други хора, толкова повече приемаме, че нашият живот е „втора ръка”.

Вместо да изтриваме всичките си профили от социалните медии, обаче, можем, когато осъзнаем, че правим социално сравнение, да си даваме сметка, че това, което виждаме он-лайн е изкривено и да скролваме по-малко. Виждайте другите реалистично и си напомняйте, че никой не знае какво се случва зад затворените врати и че в живота на всички хора имат както радости , така и страдания, тежки моменти.

Всеки път, когато искаме да променим мислите си, правилото е – да разпознаем проблематичната мисъл, да си представим с каква друга, в която вярваме може да я сменим и да направим подмяната. Така, докато гледате другите и си мислите:” Те са по-щастливи/по-умни/ по-добри от мен”, направете подмяната с :” Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Всички си имат проблеми, дори и аз да не ги виждам” или „ Няма смисъл да се сравнявам с тях, защото нямам представа какъв наистина е техният живот”

Когато гледаме на живота като на състезание, неизбежно виждаме другите като съперници. Това е твърде самотно занимание – така се разрушават шансовете ни да се почувстваме свързани. Когато, обаче, сме състрадателни, може да се опитваме да бъдеш щастливи за техния успех, да проявяваме разбиране към грешките им и да съчувстваме за другите неща в живота им, които може би не са перфектни. Така колегите ни вече не са манипулаторите, които искат да седнат на мястото ни, а са хора, които се опитват да направят най-доброто, за да защитят семействата си.

Приеми, че животът не е честен.

А кой е казал, че всеки трябва да получава всичко по равно? И кой ни е обещавал, че ще имаме същия късмет и привилегии като другите? Дали има план за нашата борба или е просто случайността на живота, непродуктивно е да гледаме чуждия жребий. Всичко, което имаме е нашият собствен път, картите, които са ни раздадени и какво правим с тях сега.

Бъди в момента.

Когато живеем в настоящето, ние можем не само да приемем това, което е истинско и е точно пред нас (прекрасните ни деца, например или чудесното време днес), но също така се предпазваме от желание за повече.

Дзен Будизмът учи, че този момент има всичко, от което има нужда, за да бъде перфектен. Може би е трудно да повярваш в това, ако този момент е изпълнен със здравословни проблеми или страх, че не стигат парите, но ако повярваме, че дори частица от тази идея е истина, има твърде много, за което да сме благодарни.

Едно бързо упражнение, което ще усили усещането за „тук и сега”: седни, поеми дълбоко въздух и се огледай наоколо. Назови 5 цвята, които виждаш, 4 неща, които можеш да докоснеш, 3 звука, които можеш да чуеш, 2 аромата, които можеш да помиришеш и 1, което да вкусиш в устата.

Да се оставим да бъдем погълнати от завистта и деструктивно, но ако се вслушаме внимателно в нашата завист, може да съграждаме. Ако помислим внимателно кои желания са спусъкът за нашата завист, можем да използваме този инсайт, за да си преразгледаме целите. Преподреждането на целите ще ни помогне по-добре да се свържем с автентичния си Аз.

Автор: Светлана Сотирова

Източници:

Angier, N. (2009, February 16). In pain and joy of envy, the brain may play a role.

Beaumont, L. R. (2009). Envy: You want what they have.

 

Подобни постове:

Leave a Comment