Статии

Памет и Мнемонични техники за запомняне

Памет и Мнемонични техники за запомняне

Една от най-изучаваните сфери в когнитивната психология е човешката памет. Често, ако нямаме проблем свързан с паметта, изобщо не обръщаме внимание на тази фундаментална част от нашата психика. Факт е обаче, че в днешния натоварен свят на технологии и напрегнато ежедневие, все повече и повече хора започват да се оплакват, че не могат да се концентрират и следователно забравят и не могат да запомнят факти, дати, задачи, ангажименти и т.н. Не е изненадващо, защото мозъкът ни работи така или иначе на много високи обороти, а ние очакваме от него да запомни огромно количество информация, без странична помощ. 

Една от най-интригуващите сложни функции на мозъка е способността да съхраняваме информация, предоставена от опит, и след това да изтеглим голяма част от нея по желание.

Без тази способност много от когнитивните функции, не могат да се появят (тоест, другите ни психични процеси не биха протичали нормално). „Ученето“ е името, дадено на процеса, при които нова информация се придобива от нервната система, докато „Памет“ се отнася до кодирането, съхранението и извличане на научена информация. Също толкова важен  и естествен процес е нормалната способност за забравяне на информация.

Съществува цяла сфера на практика и теория, наречена „Мнемоника“, която се занимава със създаването на техники за запомняне на различен вид информация:  телефонни номера, списъци, задачи, учебни текстове, терминология и др.

Мнемониката в своето начало е била част от риториката, с цел запомняне на дълги речи, но днес се използва за всякакъв вид важна информация, която ни е от значение. Множество хора я използват и като упражнение за засилване на естествената ни способност да запомняме. 

Видове памет: 

Видове памет в зависимост от вида на запомнената информация:
  1. Изказуема памет: Изказуемата или декларативна памет е съхраняването (и извличането) на материал, който е достъпен за съзнанието и може да бъде изразен чрез думите и езика ни (следователно „изказуема“). Примери за декларативна памет са: способността да запомните телефонен номер, песен или изображенията на някакво минало събитие. Също така – историите, които са ни се случили и спомените ни. 
  1. Неизказуема памет: Неизказуемата памет (понякога наричана процедурна памет), от друга страна, не е съзнателно достъпна, или поне не в детайли. Този вид памет съхранява умения, способности, асоциации (пример: карането на колело). Тази памет е придобита и извлечена на несъзнателно ниво.
Видове памет в зависимост от времето, за което се задържа запомнената информация:
  1. Краткосрочна памет: Краткосрочната памет е още наричана „работна памет“, това е способността за задържане/ запомняне на информация за секунди до минути, след като настоящият момент е отминал. Известно е, че краткосрочната памет задържа от 7-9 елемента по едно и също време. Тоест, ако се опитате да повторите списък с 20 числа (без да ги запаметявате), бихте могли да запомните и повторите от 7 до 9 от тях.
  1. Дългосрочна памет: Дългосрочната памет се отнася до запомнянето на информация от дни – седмици, дори и за цял живот. Тя може да се отнася за всякакъв вид информация, от асоциации на миризми, до спомени от детството или привидно незначителни факти. 

Елементи, които ни помагат да запомняме: 

За разлика от мнемоничните техники, няколко естествени процеса също са от изключително значение при нормалното запомняне на информация в мозъка. Всъщност повечето техники за запомняне се основават на тези вече заложени процеси свързани с паметта.

-Асоциации:

Умът ни работи до голяма степен на асоциативна основа. Това означава, че една мисъл ни води до друга по пътя на асоциацията и затова често има едно прескачане от мисъл в мисъл, което е естествено за мисловния процес на човека. Механизмът за запомняне и спомняне също често се определя от асоциациите. Капацитетът на работната памет много зависи от това какво означава въпросната информация за индивида и колко лесно може тя да бъде свързана с информация, която вече е съхранена.

Внимание:

Вниманието е една от най-важните части на запомнянето. Както казахме в днешно време липсата на внимание и концентрация са най-честата причина да забравяме множество неща. Ако насочим вниманието си достатъчно добре върху това, което искаме да запомним, то мозъкът ни автоматично влага ресурси в това да запомним и то за по-дълго време, понеже по този начин той не хаби нашата психична енергия за други процеси, а за това да запомним дадена информация (също центровете в мозъка свързани със запомнянето и паметта, получават повече енергия, за да „запишат“ информацията). 

От друга страна вниманието работи и на принципа на „кое е важно“. Еволюционно, една от най-важните функции на вниманието е да „отсява“ информацията в околната ни среда и да ни насочва към тази, която е най-важна за нас в момента. Затова и „важни“ за нас моменти и информация биват запомнени по-лесно. Включвайки и психологичните принципи за това, че човек е най-важното нещо в собствения си живот – обикновено запомняме информация, която касае нас. Например: ако една история има няколко отделни случки и ние участваме в една от тях или една от тях касае нас пряко – ние ще запомним най-вече нея. 

Емоции:

Емоциите също са „катализатор“ за запомняне. Тук е важно да се отбележи обаче, че позитивните емоции имат ефект за запомнянето на дадена информация, докато негативните такива имат точно обратния ефект. Ако дадена случка или информация ние свързваме с позитивна преживяна емоция, бихме я запомнили по-лесно. Ако емоцията е негативна, ние често нямаме ясен спомен за събитията, след като е преминала случката. Например някакъв вид конфронтация: ако е съпроводена със силна емоция – то често, след това не помним какво точно сме казали. 

Няколко Мнемонични техники за запомняне: 

1.Напомняне/Повтаряне

Тази техника е важна при упражнение и развиване на краткотрайната памет. Както казахме, тя съхранява информация от 7-9 елемента за средно 18 секунди, което означава, че ако не си запишем един телефонен номер например, след това шансът да го забравим е огромен. Повтарянето на данните на всеки 20 секунди обновява периодично паметта ни. Така се затвърждават невронните връзки свързани със закодирането на информацията. 

2.Съсредоточаване/ Внимание

Множество хора казват, че се съсредоточават по-лесно на музика, пуснат телевизор или бял шум. Но реално по този начин ние натоварваме мозъка ни с непрестанното анализиране на непотребна за нас информация. И отнемаме от собствената ни психична енергия за това, вместо за закодирането на учебния материал. 

  1. Свързано повествование

Тази техника се използва за запаметяване на информация, която няма връзка помежду си. Например списък със задачи или списък за покупки. Човек трябва да си намисли история, използвайки списъка, който трябва да запомни, като ги обвърже по най-абсурдния начин, който се сети. 

4.Разбивайте информацията на блокове

Понеже умът ни така или иначе обича преки пътища за обработване на информация, един от начините да запомняме по-лесно е, ако групираме информацията, която ни е предоставена. Тоест, ако трябва да запомним списък със задачи – разделете ги на групи по 3 задачи, които имат някаква връзка по между си.  

  1. Методът на възстановката

Техника, която работи на принципа на обстоятелствата. Например, старият метод за присещане, в който се връщаш на мястото, където последно си се сетил за даден предмет или където си го видял. Обстоятелствата са важни при това да успееш да възвърнеш дадена информация. Тази техника използва най-вече асоциативен път на припомняне. 

6. Запомняйте аромати 

Понеже ароматите са свързани с другите ни сетива, както на принципа на емоциите, те ни помагат да се сетим за определена информация. Ако сме „запомнили“ нещо, докато помирисваме даден специфичен аромат – по асоциативен път след това, ако пак помиришем същия аромат, шансът да се сетим за тази дадена случка или информация е много голям. Понеже невронно ароматът и информацията са закодирани заедно и при включване на едното се отключва и другото. Това обаче не важи за повечето често срещани аромати, защото сме изложени твърде често на тях и мозъкът ни не може да закодира абсолютно всички спомени в моменти, когато сме помирисвали даден аромат. 

Може да използвате специфични миризми, като ги обвързвате с дадена информация – например: Лавандула, докато учите за определен изпит.

  1. Методът на римския лабиринт / Техника на пътуването 

Това е техника, която включва мисловното или въображаемото пътуване. Минаване по определен път в града, улица или вкъщи от една в друга стая, като включвате елементи, които искате да запомните по пътя, който сте си избрали. Например: пътя от вкъщи към работа, 1ви сфетовар – брашно, 2ри завой – мляко, пред офиса – захар и др. Същия е принципът и когато използвате стаи вкъщи. 

Може да използвате и други обстоятелства като кутия с множество чекмеджета или жилищна сграда с етажи и др. 

Автор: Психологичен Център S.O.V.A.

Последвайте ни в социалните мрежи!

Facebook:https://www.facebook.com/S.O.V.A.psyc..YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCd2dYVIA_CY_hoAyNkQ2rLg Instagram: https://www.instagram.com/sova_psy/ Pinterest: https://www.pinterest.com/sovapsy/ LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/sova… Twitter: https://twitter.com/sovapsycenter

Подобни постове:

Leave a Comment