Статии

ОТЧАЯНИЕ=СТРАДАНИЕ БЕЗ СМИСЪЛ

D=S-M ( Despair= Suffering without Meaning )

                                                                                                                        Виктор Франкъл

Според Виктор Франкъл обективните обстоятелства са по-малко важни за устойчивостта на човек, отколкото способността му да изпълва със смисъл тези обстоятелства, да открива защо страда.

Страданието ни може да бъде по различни начини – физическо, психологическо, емоционално, духовно, но независимо от формата си, то става по-поносимо, когато можем да намерим причина за него.

След години здрава работа без видими резултати, започнах да преживявам всеки ден като робия. Да се изправям ежедневно пред обезсърчение и поражение, ставаше непосилна тежест. Започнах да губя самоувереност и се съмнявах във всичко, което правех. Бях като вцепенена от страха от провал.

Всеки ден беше мъчение. Всяка сутрин си обещавах да бъда по-продуктивна, но ден след ден се провалях дори в простите задачи. Дните ставаха седмици, седмиците се превръщаха в месеци на потиснатост, фрустрация и отчаяние.  Буквално си гарантирах провала. И го знаех.

Отчаянието обхвана всяка област от живота ми. Имах чувството, че потъвам в плаващи пясъци. Не можех да се наспя, стресът се отрази на храносмилането и здравето ми. Бях в мъглата на депресията.

Фокусирах се до такава степен в мисълта как да направя бизнеса си успешен, че загубих равновесие. Личният ми живот започна ужасно да страда. Отчаянието не може да бъде разпределено. То засяга всички аспекти на живота ни.

Психологическата и емоционална печалба от това да бъдем жертва на отчаянието е, че тогава няма нужда да бъдем активни, няма нужда да се харчи цялата тази енергия и време, ако резултатът вече е известен и той е, че ще ударим на камък. Отчаянието е седатив. Всички ние знаем колко пристрастяващи могат да бъдат успокоителните и колко е хубаво да се присегнем към тях, когато имаме чувството, че носим тежестта на целия свят на раменете си.

В този смисъл отчаянието е самосбъдващо се пророчество. То е предсказание, че обстоятелствата винаги ще бъдат толкова безнадеждни, колкото са сега. С това предсказание, продуктивното поведение, което може да промени изхода към по-добро, се рационализира като безсмислено.

Отчаянието е врагът, особено когато обстоятелствата ни затискат. Ефективен начин да подложим на съмнение нарастващото чувство на отчаяние е да не забравяме, че тъй като то има отношение към нещо в бъдещето, по дефиниция е когнитивното изкривяване, наричано пророчество. Никой от нас няма достъп до кристалната топка, никой  не може с точност да предскаже как ще се случат нещата в бъдещето. Всичко, което е нужно да направим, за да потвърдим този факт е да погледнем назад в живота си, вече случилите се събития. Понякога сме били изпълнени с надежда, сигурни, че ще постигнем желаното, надежда, която е била попарена. Друг път сме били изпълнени с отчаяние, сигурни, че неблагоприятните обстоятелства ще са за цяла вечност или че бъдещето е мрачно, и сме били приятно изненадани.

„Нищо няма да се получи; Никога няма да бъда щастлив; никога няма да имам добри взаимоотношения;  Никога няма да успея с това, което искам; Няма смисъл да опитвам; светът е срещу мен; „

В резултат от отчаянието, ти спираш да се виждаш с приятели, изолираш се, не опитваш нищо ново. И това само прибавя още към твоята депресия и безнадеждност. Спускаш се надолу във водовъртежа на тъгата.

Иронията на живота е в това, че много от проблемите ни, спънките, които ни дърпат назад, са там, защото ние си го правим. Ние сами си изграждаме затвора за продължително и ежедневно страдание. И тогава всичко, което можем да правим е да агонизираме, защото отчаяно искаме да излезем от този затвор.

Всеки ден се събуждах в мъгла. Аз просто не можех да виждам достатъчно ясно, за да преценя проблемите си и да разбера, че всеки от тях е свързан с действие или мисъл, които са го създали.

Ако само можех да видя това, щях да разплета нишките и да разчистя живота си. Ако знаем причината, много по-лесно можем да решим проблема, ако можем просто да си подредим ума.

Как да се измъкнеш от затвора на отчаянието? Как да пренастроиш ума си и да започнеш да живееш отново?

  • Първото нещо, което трябва да направиш с всеки негативен модел е да спреш да правиш това, което правиш. Трябва да счупиш модела, за да го промениш.Това означава емоционално (по възможност и физически) да се махнеш от ситуацията. Нужно е да се „прегрупираш”. Да си вземеш време и да си далече, е добър начин. Ако това не е възможно, намери тихо място, където може да се оттеглиш сам през свободните моменти. Ако имаш деца, направи го докато спят или се занимават с нещо, за което си спокоен.

Казвай си, че оставяш всички свои тревоги и притеснения извън вратата и ще си ги вземеш по-късно АКО решиш. Ти заслужаваш това време. Имаш нужда от него. Мисли за него като подарък за себе си.

През това свое време, разграничавай Себе си от Отчаянието.

  • Освободи ума си. През своето свободно време, не мисли за разрешаването на каквито и да било проблеми. Фокусирай се върху почивката, излекуването, подарявай си позитивни, здравословни мисли и преживявания.

Промени ежедневните си активности – вместо телевизия и компютър – нещо което те успокоява. Разхождай се навън. Чети само мотивиращи неща. Грабни съня си. Лягай си рано, когато е възможно.

Изчисти ума си чрез мълчание. Мълчанието прави чудеса, за да успокои мислите и да ти помогне да осъзнаваш настоящите добри моменти.

Когато спреш да фокусираш всичките си усилия върху проблема – работа, отношения и др. , мъглата на отчаянието започва да се вдига.

– Събирай идеи, за да дадеш „тласък“ на мисленето. Веднъж разчупил негативния модел, определи ключовия си проблем, с който се бориш и започни да търсиш качествен източник на идеи.

Дали те събарят взаимоотношенията ти? Дали имаш нужда от духовно рестартиране? Дали проблемът ти не е депресия? Дали е нужно да научиш повече за профилактиката на  стреса или за управлението на времето?

Много от ресурсите за решаване на проблема ти са на върха на пръстите ти – в Интернет, в книжарницата или библиотеката, на срещата на групата с общи интереси или на семинара.
Намери нещо, което ще те заинтригува и ти е препоръчано, и се гмурни.

  • Въоръжени със свежи идеи и с новата устойчивост, постигната с грижата за себе си, започни внимателно да си мечтаеш за някои възможности. Това е важно. Прави го по спокоен начин – не сграбчвай отговорите, а им позволи да се появяват естествено, ако се появят. Това дори не е изискване. Това е творчески процес.
  • Довери се на процеса. Няма готови решения за трансформиране на отчаянието. Твоят подсъзнателен, творчески ум е този, който решава проблемите и той има нужда от време, за да заработи правилно. Бъди търпелив. В момента нямаш нужда от всички отговори – само малко гориво, за да започне мозъкът да работи. И както при всеки друг творчески процес – първите отговори, невинаги ще бъдат най-добрите. Правилните отговори ще дойдат точно навреме, защото захранваш ума си и премахваш цялото напрежение.
  • Проследи назад мислите или действията, които са били причина за отчаянието. Промяната на външните фактори в живота ти, често е най-добрият начин да изкорениш отчаянието. Но, за да направим промяната постоянна, важно е внимателно да разгледаме и вътрешните аспекти. Разпознай мислите или действията, довели до ситуацията и започни с тях.
  • Оценявай настоящето. Спри и помисли какво се случва точно сега. Дали този момент е безнадежден? Седни тихо, усети дъха си, вдишай и издишай, осъзнай дишането. Усети краката си, стъпили на пода. Вслушай се в звуците около себе си. Обели портокал и помириши аромата му. Слушай музика и почувствай как нотите минават през теб. Настоящето е тук, всеки момент, всеки ден. Когато бъдещето изчезне и ти живееш пълноценно тук и сега, така слагаш край на отчаянието си. Ако осъзнаваш и оценяваш момента сега, това ще те накара да забравиш за безнадеждността.

Без значение колко лош изглежда животът ни, ние винаги можем да намерим път, да излезем от отчаянието.

„Този, който има защо да живее, може да понесе почти всякакво как.” Фр. Ницше

Автор: Светлана Сотирова

 

Източници:

Robert L. Leahy, PhD Beat the Blues Before They Beat You

Подобни постове:

Leave a Comment